Book Adventure Club

 „A day is a story. A year is a story. A life is a story.

You are a story.“

Литературното ми влюбване в Рута Сепетис беше още с първата нейна книга, която прочетох. „Сол при солта“ ми взе ума и до ден днешен е една от най-препоръчваните книги от мен и скоро няма да спра да говороя за този автор.

Всяка книга от Сепетис ме пленява – тя е много добър разказвач, който се позовава на реални събития, които те размазват емоционално, дават ти обща култура и получаваш една страхотна история, която крие в себе си поуки за живота.

Когато беше в България, благодарение на издателство „Сиела“, имах удоволствието да се запозная с Рута. Тогава пред всички нас тя разказа много вдъхновяващи неща – за писането на романи, четенето, за изкуството да изживяваш всеки миг като за последно. Всички ние, които я видяхме на живо бяхме вдъхновени и впечатлени от държанието ѝ, което за щастие само допълни образа ѝ, който сме си създали чрез нейните книги.

При едно от пътуванията ми през тази година до Румъния, посетих магичната книжарница „Carturesti Carusel“ (или в превод "Въртележка от светлина") и там видях най-новата книга на Рута Сепетис „You: The Story: A Writer's Guide to Craft Through Memory“. Книга, в която тя е събрала цялата своя мъдрост относно писането на романи. Книга, която е един своеобразен наръчник за всеки един бъдеш писател, който иска да се потопи в магията на изграждането на истории.

След събитията с нейно участие в Бъглария вече знам каква е нейната философия за писането и тя я описва на страниците на тази книга по перфектен начин. Някои от нещата, които е включила вътре, ни ги разказа при посещението си у нас - за това, че е работила дълги години в музикалния бизнес, от къде черпи вдъхновение за своите герои, колко време отделя за проучванията си за всяка една история, как създава автентични диалози и ситуации.

Личи си колко съм щастлив до Рута Сепетис

Всеки читател, който се чуди дали да пише или по-скоро как да започне, ще намери съветите на Рута разпределени в няколко части, които наблягат на сюжета, героите, различните перспективи на разказване, различните локации, проучванията, които трябва да се направят и най-вече говори за куража. Куражът да седнеш пред белия лист и да го напълниш с истории. Истории, които и ти не си знаел, че са били в ума ти. Истории, които идват от спомените ти. Истории, които чакат да бъдат разказани на по-голям кръг от хора.

Най-симпатично обаче ми беше включването наречено „Stories to Uncover and Discover”. В тази симпатична рубрика, Рута ни представяше всякакви любопитни факти, но с нещо неизвестно в тях. След това от читателя или бъдещия писател се очаква да отговори на един въпрос свързан с темата, за който трябва да направи проучване и по този начин да научи нещо ново и да се натъкне на история, която се е крила и е чакала някой да я разкаже. Това е една много сладка задачка-закачка, която може да тр стимулира да напишеш следващия хубав роман по темата.

Рута Сепетис и нейните истории са вдъхновяващи и чрез „You: The story” тя се опитва да помогне на бъдещите писатели с няколко полезни съвета, разбира се, през нейната призма и опит.

На всички, които искат да се занимават с писане или просто им е интересно как един писател изгражда историите си, препоръчвам горещо това четиво.

Автор: Любен Спасов

 

Стана традиция, в края на всеки декември да пускам класация ТОП 10 на най-четените ревюта, публикувани в съответната година. През 2022 обаче блогът стана на 5 и реших, че ще е хубаво да направя една равносметка (и разходка) през годините, и затова в началото на декември, преди традиционния ТОП 10, ще отделя двайсетте най-четени ревюта до този момент в блога.

Много мило ми стана като видях как вкусът ми се е променял през цялото това време и как на вас, моите читатели, са ви допадали тотално различни книги като жанр и послания. Определено ми беше и любопитно какво ще излезе от тази класация на финала и с какво съм успял да привлека вниманието ви през годините. Е, да започваме!

20. „ЗИМАТА НА ВЕЩИЦАТА“ - ЕДИН СИЛЕН ПРИКАЗЕН ФИНАЛ

Трилогията „Winternight” на Катрин Арден определено ми е една от любимите. Аз не съм почитател на фентъзи жанра, но няколко заглавия са успявали да привлекат вниманието ми и тази поредица е една от тях. Още с подробности си спомням приключенията на Вася, вечната ѝ борба с Мечокът и този неин характер, който заобичах силно и на няколко пъти ме е разсмивал искрено. Ако не сте чели поредицата, определено ви я препоръчвам!

Пълното ревю може да четете ТУК.

19. „4 3 2 1“ - 4 ИСТОРИИ В 1 КНИГА

Това беше първият ми сблъсък с Пол Остър  и то по вина на Маги, която ми каза, че няма да съжалявам дори за секунда, че съм посегнал към автора. И се оказа абсолютно права. До ден днешен това е книгата, за която винаги се сещам, когато се говори за сюжети „ами ако“. 4 истории, за това какво би станало, ако бяхме взели това решение вместо друго, ако бяхме започнали връзка с друг човек, ако бяхме започнали друга работа. 4 различни истории, за един и същи човек, с различни съдби, но еднакъв финал. Препоръчвам!

Пълното ревю може да четете ТУК.

18. „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“: КОГАТО ВИКТОР ПАСКОВ ТЕ ОСТАВЯ БЕЗ ДУМИ

Първата ми среща с Виктор Пасков случайно или не беше на неговия рожден ден. За тази книга бях слушал толкова много, че нямаше как да не посегна към нея в даден момент. Емоционално не успя да ме докосне толкова колкото е успяла с мои познати и приятели, но определено това е книга, която ме накара да се замисля. За историята на твореца в България, който умира някъде беден, гладен и забравен от всички. За учителя, чиито ученици са успели и са взели каквото им е нужно от него, но са забравили кой е дал работата в ръцете им. За човека, чиито съседи насъскват кучето срещу него, само за да му вземат единствената стая, която притежава. За твореца, който страда, че един бюфет е по-важен за хората от неговите цигулки, в които той е вложил сърцето и душата си.

Пълното ревю може да четете ТУК.

17. „СОЛ ПРИ СОЛТА“ – ЕДНА ТРАГЕДИЯ, ОБВИТА В МИСТЕРИЯ

Каквото и да кажа за Рута Сепетис ще е малко! Тази жена е спечелила моята любов вовеки и всяка нейна книга я чета с огромно желание и удоволствие. Много автори са успявали да ме докоснат, но Рута с всяка история, която разказва, начинът по който пише, героите, които изгражда, винаги ме уцелва директно в сърцето и ме оставя безмълвен. Нямам търпение за срещата с нея в НДК на 6-ти декември и дори частично да се докосна до магията на тази жена. А за „Сол при солта“ какво да кажа … една от най-любимите ми книги, които до ден днешен препоръчвам и всички след това се връщат разплакани и благодарни, че съм им препоръчал заглавието. Ако не сте чели книгата – тази грешка трябва да се поправи.

Пълното ревю може да четете ТУК.

16. МИСИЯ: ДА ЗАОБИЧАШ СМЪРТТА

Това е първото ми ревю и не мога да повярвам, че не само влиза в тази класация, а продължава да трупа четения. Както съм казвал много пъти – за началото на Book Adventure Club избрах много странна дата, 31 октомври, и до ден днешен не мога да разбера защо така реших. Само знам, че реших да съм тематичен и да пусна ревю за „Животът ми като Смърт“ – една книга, която тогава ми допадна с черния си хумор и различната си гледна точка, но определено днес не бих посегнал към нея. Е, обичам си я, защото винаги ще я свързвам с началото на блога.

Пълното ревю може да четете ТУК.

15. „ЖЪЛТИЯТ ПЛИК“ ИЛИ КОГАТО ЖЕЛАНИЯТА СТАВАТ РЕАЛНОСТ

Това е книга, която винаги ще обичам, защото Ким винаги ще ми е пример за това, което аз никога няма да посмея да направя. „Жълтият плик“ е вдъхновяваща история за това да зарежеш всичко, да избереш приключението, да направиш един рестарт на живота си и за щастие той да се окаже успешен. Чрез книгата „обиколих“ толкова много интересни места, бях съпричастен към целия процес през който преминава семейството на Ким и бях свидетел на щастливия край, който имаха. Тази книга ще ви хареса със сигурност, а посланието ѝ още се е забило в мозъка ми и не излиза от там.

Пълното ревю може да четете ТУК.

14. БУНТАРКИТЕ СИ ИМАТ ВСИЧКО!

Отново ревю от началото на блога. Спомням си, че когато посегнах към тази книга работех в книжарница и я прочетох на глас на колежката, с която бяхме заедно на смяна. Спомням си как научихме чрез нея истории, които не знаехме. Разбрахме за личности, за които не се е говорило достатъчно. Спомням си, че след като приключих с четенето, веднага седнах да напиша ревюто, защото исках да изразя емоцията, която остави в мен книгата. А и винаги като я погледна, се сещам за този мой книжарски период, който беше много забавен, вдъхновяващ и бях заобиколен от хора, които и до ден днешен са мои приятели.

Пълното ревю може да четете ТУК.

13. ЗАЩО МЕ НАПРЕГНА „ОЖЕНИХ СЕ ЗА ВЕГАНКА“?

Всеки път като се сетя за тази книга започвам да се смея, защото си спомням как я четох. Беше ми рекламирана като много забавна и на един панаир на книгата специално я издирих. Мен толкова ме напрегна обаче, че си спомням, че веднъж докато я четях в метрото изпитах огромно желание да я метна на релсите и влакът да мине отгоре ѝ. Толкова силно не харесах актрисата Клаудия Дзанел, че бях готов да я издиря и да ѝ напиша някои не много мили неща. Самата книга не ме разсмя, но споменът за нея и до ден днешен ме усмихва.

Пълното ревю може да четете ТУК.

12. „ИЗКУПЛЕНИЕ“: ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е МОБИНГ?

Тооооолкоооова се радвам, че ревюто за това заглавие достигна до много хора, че като видях, че е на 12 място и се израдвах,  все едно спечелих някакви пари. От една страна се радвам, защото това е новият ми любим криминален автор, за който не спирам да говоря на моите приятели и те, горките, вече са полудели. От друга страна се радвам и заради темата на романа, а именно – вълната мобинг.

Това е групов психически тормоз, който може да разрасне до огромна и много силна словесна агресия. Един лидер, който започва тази вълна, е способен да „насъска“ голяма група хора срещу даден човек и буквално да превърнат живота му в ад. Понякога дори без да го осъзнават. Освен лидера на мнение, разбира се. И въпреки че в книгата се обръща по-голямо внимание на мобинга в училище, това явление може да се види и в работна атмосфера. Ирса по един много интелигентен начин обръща внимание на този сериозен проблем в книгата си. Това е основната причина, убиецът да търси своето възмездие и да кара своите жертви да изкупят греховете си.

Пълното ревю може да четете ТУК.

11. „В ОЧАКВАНЕ НА БОДЖАНГЪЛС” ИЛИ ЕДИН ТАНЦ, КОЙТО НИКОГА НЕ СПИРА

Още едно любимо заглавие и още един любим спомен от времето, когато работех в книжарницата. Книгата е една от най-любимите ми до ден днешен и цялата магия около песента на Нина Симон още си я спомням, сякаш беше вчера. Хубавото е, че тогава трима човека в книжарницата я бяхме прочели и си спомням колко оживено си я обсъждахме, слушахме Нина Симон и работехме. Такива спомени ме усмихват и ме карат да искам да поработя в книжарница пак, дори за ден. Самото ревю, че влезе в класацията, не ме учудва, защото по време на тазгодишното издание на CineLibri имаше прожекция на филма и това поднови интереса и към моето мнение. Книгата си заслужава, така че ви я препоръчвам с две ръце.

Пълното ревю може да четете ТУК.

10. ТЪНКОТО ИЗКУСТВО (ДА ЗНАЕШ ЗА КАКВО) ДА НЕ ТИ ПУКА

Когато прочетох книгата през 2018 бях много впечатлен. Марк Менсън наистина пише забавно, леко и дава интересни примери. Към днешна дата мога да кажа, че определено съм чел по-полезни нехудожествени книги и тази не ми дава кой знае каква информация, но заради заглавието и „славата“ тази книга до ден днешен е едно от най-продаваните заглавия и не се учудвам, че е едно от най-четените мои ревюта.

 Пълното ревю може да четете ТУК.

9. В СЪРЦЕТО НА СТРАНДЖА Е ОЩЕ ПО-ВЪЛНУВАЩО!

„Софийски магьосници“ е една от най-симпатичните поредици, които съм чел. Мартин Колев е създал един страхотен магически свят, който представя София в една съвсем различна светлина. Любимата ми част е точно втората, която влиза дори в ТОП 10 на най-четените ревюта на блога за тези 5 години, което може само да ме радва. И въпреки че не съм много доволен от финала на поредицата, „Софийски магьосници“ си остава едно от заглавията, които ще препоръчвам не само на феновете на фентъзи книгите.

Пълното ревю може да четете ТУК.

8. „ПРЕКАЛЕНО ШУМНА САМОТА“: 126 СТРАНИЦИ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ

Тази малка книга е първата ми среща с чешкия писател Бохумил Храбал и тази среща изключително много ми хареса. Още на първата страница бях запленен от прекрасния стил на автора, който така описва всеки детайл, че просто чета и не мога да повярвам, че написаното ми действа по такъв начин. Още си спомням, че я прочетох в автобуса София – Самоков и не усетих как мина времето.

Пълното ревю може да четете ТУК.

7. #BOOKRECAP: 5 КНИГИ ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ, КОИТО ПРОЧЕТОХ ПРЕЗ ОКТОМВРИ

Много обичам рубриката #BookRecap, а това издание наистина много ме радва, че се получи толкова успешно. Още със споделянето ревюто започна да събира четения и коментари и до ден днешен интересът на спира.  Това наистина е много хубаво, защото независимо какво ни е мнението за съвременната българска литература, аз мисля, че трябва да я подкрепяме по всякакъв начин, защото това може единствено да ни води напред.

Пълното ревю може да четете ТУК.

6. „БЯЛА ХРИЗАНТЕМА“ - ИСКРЕН РОМАН ЗА УЖАСА НА ВОЙНАТА И СИЛАТА НА ОБИЧТА

Още една любима книга, за жалост недооценена от читателите в България. Ревюто за нея може да се е превърнало в едно от най-четените в блога, но за жалост продажбите на „Бяла хризантема“ бяха малко и от издателство „Хермес“ решиха да не я преиздават повече. А това е може би следващата история след „Сол при солта“, която аз препоръчвам на всеки, защото знам, че е едно наистина добро заглавие, което няма да остави никой безразличен. „Бяла хризантема“ е история, която ми даде обща култура относно жените хеньо и периода, в който Япония окупира Корея, но ми и даде една емоционална семейна драма, която разказва за жертвата на едно момиче в името на това да опази своята сестра.

Пълното ревю може да четете ТУК.

5. ДВОЙНА ДОЗА АНДЖЕЛА МАРСЪНС

Това може би е най-голямата изненада за мен в тази класация. Останах с впечатлението, че Анджела Марсънс не е от най-популярните автори у нас, а напоследък ревюто ми за нейните две книги доста се раздвижи и смея да твърдя, че то е в топ 5, защото от около 2 месеца има голям трафик към него. Не ме разбирайте погрешно, книгите на Марсънс са много добри и си заслужават да ги прочетете, просто не станаха хит и мисля, че не е от авторите, които веднага свързваш с някое заглавие. Независимо каква е причината обаче това издание на рубриката „Двойна доза“ ви е харесало и до ден днешен е сред най-четените.

Пълното ревю може да четете ТУК.

4. „БАЩАТА НА ДРУГИЯ“ – ИСТОРИЯ ЗА БИТКИТЕ НА ЕДНО ДЕТЕ

Паринуш Сании е от авторите, които много обичам и с писането си определено са ме карали да се разчувствам. Никога няма да за забравя как реших да чета тази книга. Бях в книжарницата и се чудех какво да започна да чета. Попадна ми това заглавие и се зачетох. Още на четвъртата страница ми се насълзиха очите и си казах, че трябва да видя как ще се развият нещата. И до ден днешен смятам, че това е една от най-силните книги, които съм чел. Скоро прочетох и другата книга на Паринуш Сании на български, „Моята орис“ и отново тази жена ме накара да се замисля над много теми. Тя определено предизвиква читателите си да се размислят, да преживяват всичко с героите ѝ и това е много силно оръжие като автор.

Пълното ревю може да четете ТУК.

3. „ПАЦИЕНТ 488“ – КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД СМЪРТТА?

Честно казано аз много не харесах книгата. Знам, че повечето коментари за нея са положителни, но на мен ми дойде в повече и определено може би се дължи на това, че аз не обичам някакви теории за това какво се случва след смъртта. Е, много хора явно се вълнуват, защото ревюто за тази книга не само, че е сред най-четените в блога за тези 5 години, но и до днес се чете като ново.

Пълното ревю може да четете ТУК.

2. „СТИГА С ТОЗИ БАКМАН!“

Написах това ревю в началото на блога с една единствена цел – вече бях прочел всичко на Бакман излязло до този момент на български и исках да има мнението ми за тези книги в блога. По това време бях подлудил всички мои приятели за него и постоянно чувах „Стига с този Бакман!“. И така един ден се роди тази статия. Не знам дали заради името на автора или заради самото заглавие на статията, но 2 години от тези 5 в Book Adventure Club това беше най-четенето ревю и не отстъпваше пред никое друго заглавие. Докато не се появи ревюто на първо място. 😊

Пълното ревю може да четете ТУК.

1.„ТАТУИРОВЧИКЪТ НА АУШВИЦ“ – НЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО ОЧАКВАХ

Като си чета ревюто от 2019 година, виждам колко съм бил мил в мнението си за тази книга. Определено съм намерил позитиви, с които да кажа на хората, че и да я прочетат няма да съжаляват кой знае колко много. Но всъщност това е едно от най-големите ми книжни разочарования на всички времена. Да, книгата се четеше бързо и вървеше леко, но толкова неподготвен автор от гледна точка на исторически факти, аз втори път не съм чел. Не знам дали е заради това, че ревюто е по-скоро отрицателно или е заради темата Аушвиц, но то вече 3 години е номер едно, четенията постоянно му се повишават и явно и книгата, и темата продължават да са актуални и до днес.

Пълното ревю може да четете ТУК.

 Автор: Любен Спасов

 

 

 

 

 „През последните няколко години усещането ми за тъмнина не беше свързано с липсата на електричество. За мен тъмнината беше отровна и полепваше по всичко.“

Из „Трябва да те предам“, Рута Сепетис

Един от най-трудните въпроси, които са ми задавали е „Коя е любимата ти книга?“. Не знам за вас, но аз лично нямам една. Толкова добри истории прочетох през годините, които са ме карали да се смея, натъжавам, ядосвам, че няма как да откроя една любима. Във всяка книга намирам част от себе си и това ме кара да я обиквам.

Но с увереност мога да кажа, че има двама автори, които от раз влизат в  графата „любими“. Автори, които пишат увлекателно, красиво, забиват ме с едно изречение, често ми разбиват сърцето, но въпреки това ги обичам. Рута Сепетис и Фредрик Бакман знаят как да разказват добри истории, как да ги поднесат на читателя, за да са интересни и най-вече да не искаш да затвориш книгата, дори за секунда.

От издателство „Сиела“ издадоха новите им книги „Трябва да те предам“ и „Победителите“ почти по едно и също време и аз реших да ги прочета една след друга и да обединя мнението си за тях в едно общо ревю, защото четенето на тези двама сладкодумници е книжно приключение, което искам да споделя с вас, така както аз го изживях. Както и очаквах те не ме разочароваха. А сега представям мнението си и на вас.

„Трябва да те предам“

„Трябва да те предам” е поредното добро заглавие от Рута Сепетис, което си заслужава четенето на 1000%. Отново написана майсторски история, подплатена с факти, а не с празни думи.

Този път Рута ни ракзазва за седемнайсетгодишния Кристиан Флореску, който намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса – със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета.

Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае Чаушеску, чиято власт изглежда непоклатима. Кристиан попада на мушката на зловещите тайни служби Секуритате и е изнудван да пише доноси за своите приятели, близки и съседи. Изправен е на най-страшния кръстопът – да предаде всички, които обича, или да се присъедини към назрязващата революция срещу един от най-страховитите диктатори в следвоенна Европа.

Както винаги Рута е направила подробно проучване, в този случай за режима както в Румъния, така и в съседните ѝ държави. Честно казано не очаквах толкова добър роман за комунизма от американка. Български автори са се справяли доста по-зле. Тя е навлязла в подробности за живота на хората в този режим. Как са се борили да оцелеят в една страна, където през повечето време е трябвало да шептиш. Да внимаваш с кого говориш, как говориш, какво правиш. Както при предните си книги, така и тук, Рута прави подробно проучване и прави интервюта с хора, които са живели по време на режима на Чаушеску и разбира как през това време в Румъния не си могъл да се довериш дори на собственото си семейство.

Рута Сепетис

Рута наистина деликатно, но без да скрива нищо, описва как румънците са жадували за свобода, но режимът ги е сковавал от страх и това е било най-силното му оръжие. Разбира се, имало е хора, които са се борили, но в повечето случаи те са били наказвани за дързостта си да се надигнат срещу Чаушеску.

Сепетис е един страхотен психолог и знае как да влезе надълбоко в човешката душа. Вътрешната борба на героите ни, страховете им, любовта, която изпитват, изобщо всяка емоция е предадена по такъв начин, че няма как да не ти повлияе.

За нас българите темата на книгата е много близка, да не кажа, че дори ни е писнало да четем за комунизма и това какъв е бил животът тогава. Но Рута представя нещата по толкова интересен начин, че няма как да ти доскучае. Отделно, както и тя самата казва в бележките си на финала, не трябва да мълчим. Трябва да разказваме историята на комунизма, на румънците, нашата собствена, за да помним какво е било и какво не трябва да се повтаря.

За красотата на езика няма какво да кажа - метафорите на тази жена са брутално добри. Тя пише по един начин, който те хваща за гърлото и ти няма какво да кажеш. Всяка дума, всяка запетая е поставена на правилното място. Всеки път, като започна книга на Рута, се питам как може да пише толкова добре, защото още с първите страници ме забива с някое изказване. Признавам, че „Сол при солта” и „Фонтани на мълчанието” ми харесаха повече, но и „Трябва да те предам“ се нарежда сред любимите ми заглавия без капка съмнение.

„Победителите“

На тазгодишния пролетен панаир на книгата Христо Блажев, отговорният редактор на „Победителите“, ми даде книгата с думите: „Ще ти разбие сърцето!“. Честно казано минах през всякакви състояния докато четях последния роман от трилогията на Бакман, но накрая все пак стигнахме до разбитото сърце.

„Победителите“ за мен беше най-различната книга от трилогията. Вървеше ми много бавно. По принцип Бакман пише по-динамично и тази от време на време ми идваше прекалено описателна, с прекалено забавяне на действието. И ако при други автори, тези бавни части може да ги пропуснеш и са просто едно празно писане, то при Бакман всяка едно изречение беше изпълнено с информация, която след време се оказва изключително важна за историята.  

Не веднъж съм казвал, че Бакман е майстор на заплитането на историята така, че да те държи на тръни, да те заблуди, да ти загатне какво ще стане, накрая да направи рязък завой и да те изненада. Изключително майсторски той преплита съдбите на всички герои в книгата и всеки един от тях може да съществува отделно, но е наистина важен в тази плетеница от събития.

Бакман изключително много се разви – от блогър се превърна в един от най-добрите писатели, които аз съм чел. И в „Победителите“ той го доказва с пълна сила. В тази трета част той преплита личните истории на героите, ехото от изнасилването на Мая в първата книга, политическите интриги и сценарии, философията и психологията на това да си фен на хокея. В „Победителите“ той ни разказва история и на едно момиче, което е преживяло същото като Мая, но за жалост не получава тази гласност и нейният брат се заема с мисията да получи възмездие от нейно име.

Фредрик Бакман

Това е много голяма книга, за която мога да говоря с часове. Не мога да се побера в едно кратко ревю. Бакман въвежда прекалено много и важни теми в тези 700 страници, които ако почнем да разплитаме една по една можем да извадим много поуки както за себе си, така и за околните.

Както казах и по-горе, единственият минус на книгата за мен е, че беше по-описателна за моя вкус. Но накрая това се оказа най-големият плюс, защото ни отведе на финала, който читателите знаем какъв ще бъде още от първата страница, но все пак … аз не бях готов за него. В последните страници Бакман ми удари един емоционален шамар, който ме натъжи до такава степен, че аз забавих своето четене, въпреки че действието определено се раздвижи.

За финал мога да кажа, че и „Трябва да те предам“ и „Победителите“ са книги, които си заслужават четенето. Рута Сепетис и Фредрик Бакман са автори, които, ако не сте чели до този момент, моментално трябва да поправите тази грешка. Гарантирам ви безсънни нощи, интересни истории и разбити сърца.

Автор: Любен Спасов

2021 е една от най-странните ми години. Изпадах в постоянни крайности – в единия момент ми се случваха страхотни неща, в следващия отивах в другата, не толкова хубава насока. В книжно отношение се случи същото – през тази 2021 прочетох много заглавия, които ми станаха любими, но се сблъсках и с едни от най-скучните четива за мен като цяло. 

През тази година блогът се сдоби с нова визия на сайта, с ново лого и с още повече нови читатели. Радвам се, че за 4 години все още някой ме чете и дори се превръщаме в една общност, в която споделяме всякакви книжни (и не само) емоции.

По традиция в края на всяка година споделям 10-те най-четени ревюта, публикувани на страницата на Book Adventure Club и по този начин виждам не само какво ви е било интересно да четете на сайта, но и кои книги са ви вълнували през цялата година.

Представям ви 10-те статии, които са успели да привлекат най-силно вашето внимание през 2021:

10. Човек сам си създава „Лавина“

Това е любимата ми книга на Блага. Любимата ми книга за 2021.

„Лавина” я четох бавно, на малки глътки. Като изкачването на заснежената планина, която описва Блага Димитрова в книгата си. Когато се забързвах в четенето снегът бързо ме възпираше, препъваше ме, а виелицата ме връщаше назад, за да премисля някои неща. Писането на Блага ме караше да се пренеса в атмосферата на книгата, да бъда част от експедицията, седемнайстият човек, който заедно с групата разбираше повече за себе си и се надскачаше с всеки изминат снежен метър, с всяка прочетена страница.

Пълното ревю четете ТУК.

9. „Единствената жена в стаята“: Коя е Хеди Ламар?

Изключително съм впечатлен от книгата на Мари Бенедикт, която разказва историята на една жена, която заради пола си и красивата си външност, приживе никога не е оценена подобаващо. Освен актриса и хубавица, Хеди Ламар е и учен, чието изобретение е можело да помогне на военните в борбата срещу Хитлер. Но уви .. тя е била красива жена в Холивуд и не й е нило позволено да бъде нещо повече. Въпреки че патентът на изобретението на Хеди към днешна дата ни е дало GPS-a и Wi-Fi мрежата, първоначалното му предназначение не е било по-маловажно.

„Единствената жена в стаята“ е една книга, която ни кара да погледнем във вътрешния свят на Хеди Ламар и да опознаем жената отвъд холивудския блясък и партита.

Пълното ревю четете ТУК.

8.   „Тайните, които не разкрихме“ – книга, която трябва да прочетете веднага

Когато написах ревюто за „Тайните, които не разкрихме“ веднага определих книгата като БРИЛЯНТНА. В различни книжни групи се опитаха да ми обяснят, че било пресилено определение. Няколко месеца по-късно изобщо не се отричам от думите си.

Това е книга написана по един уникално увлекателен начин, който те хваща още с първите изречения.Веднъж като влезеш в света на героите в този роман забравяш за реалността. Лара Прескот те вкарва в едно друго пространство и ти като читател си напълно отдаден на този нов свят и не ти се излиза от него. Само искаш да видиш как ще се развият нещата и какво ново ще се случи на героите в книгата.

А героите в „Тайните, които не разкрихме“ са прекрасни. Страхотно изградени, пълни с живот. От тези герои, които си сигурен, че са съществували наистина и просто ги заобикваш и не искаш историята им да приключва.

Пълното ревю четете ТУК.

7. „Денят“ – силен финал на трилогията

За мен тази книга ни показва нагледно как един човек се бори да загърби миналото, опитва да се да забрави това, което е преживял, да забрави всички загубени близки (и не чак толкова) по време на войната, но нещо все го дърпа назад. Все не може да забрави мъртвите, които постоянно искат да се върнат от миналото и да заживеят чрез него в настоящето.

Може би трябва една картина да изгори до пепел, за да може мъртвите да бъдат забравени. А може би и това няма да успее да помогне.

Пълното ревю четете ТУК.

6. „Островът на изгубените дървета“ – любов по време на война

Забелязал съм, че с романите на Елиф Шафак винаги съм на двата полюса – или ми харесват супер много и се превръщат в любими мои заглавия или не стават за нищо и бързо ги забравям.

С „Островът на изгубените дървета“ за първи път ми се случи да е нещо средно – хем ми хареса, беше ми интересно и прочетох книгата до края без проблем, хем не мога да кажа, че ме впечатли особено.

В този роман, Елиф Шафак ни разказва история за една любов, която се случва по време на война, за принадлежност и идентичност, за природата и паметта между поколенията.

Пълното ревю четете ТУК.

5. „Удавниците“ – смразяващо добра история

Не съм фен на книгите с хорър елементи, но „Удавниците“ ме разби!

Дженифър Макмеън е написала едни супер интересен роман, който те държи на нокти през цялото време, а за мен специално беше толкова страшен, че го четох 4 дни, просто защото имах нужда да си почивам.

Още в началото на книгата има посвещение от автора за българските читатели, че книгата е хубаво да се чете на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода. Когато започнах „Удавниците“ бях на село, беше някъде около полунощ и аз бях на двора, в барбекюто, защото исках да ми е хладно. Няма да ви описвам само след 20 страници колко бързо се прибрах в къщата - по-далеч от тъмния двор и басейна в него.

Пълното ревю четете ТУК.

4. На кино с книга: „Пепел в снега“

Рута просто не може да ме разочарова.

Това беше първата ми мисъл, след като прочетох „Пепел в снега“. Това е третата книга на авторката, която се издава у нас и аз за трети път оставам безмълвен след разказана от нея история.

За мен Рута Сепетис е магьосник в писането. Нейният начин на разказване, героите, историите … всичко преплетено заедно е толкова омагьосващо, че започнеш ли нейна книга, няма как да не я прочетеш за отрицателно време и след това заглавието да не ти е любимо. Рута пише увличащо - започваш да четеш и забравяш за време и пространство.

Пълното ревю четете ТУК.

3. „Мидълсекс“: Шедьовър или не?

През 2021 реших да прочета „Мидълсекс“ от Джeфри Юджeнидис заради всичките хвалебствия за книгата, които съм чувал през годините. Шедьовър е едно от най-често срещаните описания на романа и честно казано исках да проверя наистина ли е чак толкова добра тази история. След година отлагане най-накрая се потопих в историята на Калиопа или Кал .. и да си призная … очаквах повече.

Пълното ревю четете ТУК.

2. „Изкупление“: Знаете ли какво е мобинг?

Много важна книга! И наистина се радвам, че е сред най-четените ревюта тази година.

Това, което ме впечатли наистина силно в „Изкупление“ обаче не е писането, криминалната история или финалът на книгата. Както обикновено, без изненади, тези неща при Ирса са перфектни.

Впечатли ме другата основна тема в романа – вълната мобинг. Знаете ли какво е мобинг?

Това е групов психически тормоз, който може да разрасне до огромна и много силна словесна агресия. Един лидер, който започва тази вълна, е способен да „насъска“ голяма група хора срещу даден човек и буквално да превърнат живота му в ад. Понякога дори без да го осъзнават. Освен лидера на мнение, разбира се.

И въпреки че в книгата се обръща по-голямо внимание на мобинга в училище, това явление може да се види и в работна атмосфера. Ирса по един много интелигентен начин обръща внимание на този сериозен проблем в книгата си. Това е основната причина, убиецът да търси своето възмездие и да кара своите жертви да изкупят греховете си.

Пълното ревю четете ТУК.

1.   #BookRecap: 5 книги от български автори, които прочетох през октомври

А на това първо място наистина се радвам искрено!

Тъй като преди 4 години съм взел странното решение да стартирам блога си на 31-ви октомври, 3 години подред пренебрегвах 1 ноември и не го отбелязвах като празник по никакъв начин на страницата на Book Adventure Club.

Е, тази година реших да се реванширам и отбелязах този ден с едно ударно ревю, част от рубриката #BookRecap, в което ви разкаах за 5 книги от български автори, които прочетох през октомври. Изненадващо дори за мен, тази статия предизвика огромен интерес сред читателите на блога и за отрицателно време се превърна не само в най-четеното  ревю за годината, а в едно от най-четените на сайта изобщо.

Това наистина е много хубаво, защото независимо какво ни е мнението за съвременната българска литература, аз съм на мнение, че трябва да я подкрепяме по всякакъв начин, защото това може единствено да ни води напред.

Пълното ревю четете ТУК.

Прочетете още:

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2018 година

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2019 година

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2020 година