„Зависимостта е като Жокера. Просто иска да види как светът гори.“

Започнах „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ с нулеви очаквания. Просто ми беше любопитно да прочета историята на Матю Пери, който обожавам заради „Приятели“ и за когото знам (оказва се много повърхностно), че има проблем с алкохола и наркотиците.

За книгата четох всякакви коментари, повечето бяха по-скоро отрицателни и се отнасяха до това, че е разпиляна, сякаш Матю Пери не е имал редактори, а близка моя приятелка също остана разочарована, защото в различни части от книгата той повтаря едно и също. Заради тези отзиви, колкото и да бях ентусиазиран да се запозная с историята му, подходих по-безпристрастно към книгата и седнах да разбера кой е истинският Матю Пери.

Ще започна с това, че най-грешната настройка за тази книга е да очаквате в нея да се говори много за „Приятели“ и за този период от живота на Матю Пери. Разбира се, сериалът и отношенията му с екипа няма как да не бъдат споменати в книгата, но основната тема е зависимостта на Пери към алкохола, успокоителните, наркотиците, ниското му самочувствие, чувството му за малоценност, нуждата винаги да бъде обичан, страхът от това, че не е достатъчен за никого и от това, че може да бъде изоставен, независимо какво прави.  

Матю Пери е толкова откровен в тези 300 страници, че отворя вратата на най-съкровените кътчета на душата си и ни допуска до най-големите си тайни, които се е опитвал да скрие цял живот. Той ни разказва за това какво е преживял и какво му се е случило всъщност - без украшенията на жълтата преса. Обснява ни как независимо колко успешен и обичан е бил, никога това не му е било достатъчно. Колкото и пари да има, в колкото и успешни проекти да се снима, дори, когато една от най-голямите и красиви филмови звезди му е гадже, нито едно от изброените не може да замени връзката му с алкохола, опиатите и чувството което те му доставят. А именно спокойствие.

Това е най-големият проблем при него – той не се друса, защото иска да бъде надрусан, той не пие, защото иска да е пиян. Прави всички тези неща, защото те му носят това спокойствие, към което той се стреми цял живот. Щастие, което никой друг не може да му даде.

Да, съгласен съм с някои от отрицателните коментари за книгата. Може да се каже, че е разпиляна – тук нещата не се случват хронологично, постоянно сменяме години, дати. Даже в един момент престанах да следя за това, а по-скоро исках да науча какво иска да ми каже с тази информация Пери. Не ме интересуваше кога точно се е случило дадено нещо. Съгласен съм и че на моменти се повтаря и през 20 страници ти се струва, че четеш едно и също. Това най-вече го има, когато се опитва да ни обясни отношенията с родителите си, как всички опиати му действат и да ни разясни защо е направил нещата по този начин през годините.

Но въпреки това за мен „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ е една от най-добрите книги за годината. Просто ме остави без думи. Не мога да повярвам как зад усмивките и шегите на един от най-забавните актьори в света, стои една постоянна борба със себе си. Борба, която е започнала още от 14-годишна възраст и продължава до ден днешен. През годините Матю Пери е облякъл своите комплекси и страхове в шеги и всяка вечер ги дави в алкохол и хапчета, за да може да преживява ден за ден.

Тази книга за мен може да помогне на много хора в неговото положение. От една гледна точка, за да се „видят“ отстрани и да се научат от лошия пример. От друга гледна точка обаче историята на Матю е вдъхновяваща. Може би ще ме помислите за луд, но аз виждам нещо много смислено в това цял живот да вървиш срещу себе си, да си силно саморазрушителен и въпреки всичко да оцеляваш. Може би това се дължи и на големия му страх от смъртта, както самия Пери разказва.

В тази книга аз виждам едно дете, което още не може да преживее раздялата на родителите си и това, че са го карали да пътува сам в самолет. Виждам несигурния тийнейджър, който търси себе си. Виждам успешния актьор, който погубва всичко, само за да изпие поредната бутилка, която му носи моментно щастие. Виждам човек, който знае, че е болен и понякога наистина иска да се излекува, но просто не знае как.  Разбрах и как не всички около него са искали да му помогнат, а различни доктори и сестри в скъпи рехабилитационни центрове дори са подсилвали зависимостта му към някои хапчета.

Много неща разбрах от тази книга – лично за Матю Пери, за неговата зависимост, за това какво е да си зависим в Холивуд. Най-хубавото обаче е, че хуморът на Матю или пък на Чандлър (самият той казва, че няма голяма разлика) се появява на страниците от време на време и успя да ме разсмее. Въпреки че определено това е преобладаващо тъжен разказ.

Разбира се има и любопитни истории за други известни личности – забавни, романтични, работни. Намесени са имена като Джулия Робъртс, Брус Уилис, всички от „Приятели“ … Пери има интересен живот и определено има какво да ни разкаже. Любопитни бяха подробностите и за това, че само по теглото му в сериала може да разберем дали е прекалявал с алкохола, хапчета или наркотиците.  

Това ревю стана прекалено дълго, но просто усетих как книгата ми повлия. Откровения разказ на един много любим мой актьор и образ ме накара да се размисля и дори да го разбера. Изводите, които прави в края на книгата също са много трогателни и истински. За мен тази книга е прекрасна и е един страхотен завършек за книжната ми година.

Автор: Любен Спасов