Book Adventure Club

 „Понякога чест е просто хубава дума за его.“

От известно време си имам нова любимка и нейното име е Тейлър Дженкинс Рийд. Писаните писането ѝ ми действа като наркотик и към момента няма нейна книга, която да съм отворил и да не съм я завършил само на на 2-3 сядания. Рийд има това влияние върху читателя - грабва вниманието ти и не го пуска, докато не стигнеш до финала на историята. Просто с всяка прочетена страница искаш и още, и още.

Към момента моята любима нейна книга си остава „Скандалният живот на Евелин Хюго“. Може би, защото ми беше първото заглавие от авторката, може би и като история беше най-близо до мен и това, което ми е интересно. Но определено Евелин имаше голяма конкуренция за първото място в личната ми класация в лицето на историята за тенисистката.

Накратко в книгата се запознаваме с Кари Сото, която е целеустремена и твърдо решена да побеждава на всяка цена, поради което много хора не я харесват. Но когато се оттегля от професионалния тенис, тя е най-великата състезателка на света. Поставила е многобройни рекорди и е спечелила двайсет титли от Големия шлем.

Но шест години след като се е оттеглила, Кари седи на трибуните на Откритото първенство на САЩ през 1994 г. и вижда как рекордът ѝ е изравнен от невероятно силна тенисистка на име Ники Чан.На трийсет и седем години Кари взима изумителното решение да се завърне на корта и с помощта на баща си да си върне рекорда.

Въпреки че спортните журналисти разправят на всеослушание, че никога не са харесвали „Бойната брадва“. Въпреки че вече не е пъргава и издръжлива като преди. Въпреки всичко това Кари Сото се завръща за един последен епичен сезон.

„Кари Сото се завръща“ е книга, която много бързо ще ви вкара в света на тениса и на това какво значи постоянно да искаш да си най-великият играч на света. Това е книга за спорта, неговите правила и ценности. Книга, която показва, че винаги трябва да работиш много усърдно, за да постигаш успехите си, но и да се поддържа темпото с годините. Книга, която ни показва колко е важно да има дисциплина във всичко, което правим. Хареса ми, че в отношенията между героите имаше много спортна злоба, но никой от тях не прикри, че в нея има голяма доза възхищение един от друг, което ги вдъхновява и стимулира да стават все по-добри. 

Често казано научих и много нови неща за тениса като спорт. В това отношение, "Кари Сото се завръща" ми напомни на „Дамски Габит“ и „Играчът“ - хем получаваш хубава лична история, хем самият спорт е на преден план и те кара да започнеш да се интересуваш от него с една идея повече.

В началото на книгата си мислех, че Кари Сото като герой по-скоро ще бъде в отрицателна гама - много надменна, агресивна в спорта и в живота, незачитаща чуджо мнение, неуважителна към другите. Обаче, когато навлизаме в психологията на образа виждаме една друга Кари. Кари, която от малка е възпитана, че трябва да е най-добрата и няма друга опция за нея. Кари, която е сложила много прегради между нея и околоните в името на това да постигне невъзможните цели, които си е поставила. Кари, която трябва да търпи всякакви коментари, само защото е жена и трябва да се доказва във всяко едно свое начинание.

Към финала на книгата аз вече обичах Кари Сото и виках за нея. Защото тя не се завърна, само за да подобри собствения си рекорд, Тя се завърна, за да може да преоктрие истинската си същност и да намери реалната причина за това защо обича тениса и защо не може да се откъсне от терена.

Аз четох книгата на английски и корицата ми е любима. На български също вече излезе, като този път смея да твърдя, че "Локус" са се постарали с една идея повече за изданието. Пак не е най-добрата корица, но определено в сравнение с другите се отличава с по-добър дизайн.

За финал само ще кажа, че Тейлър Дженкинс Рийд отново ни представя една интересна история, изпълнена с човешки теми и емоции, които няма как да ви оставят безразлични. Препоръчвам!

Автор: Любен Спасов

„Нещата биха станали много по-лесни, ако проумеем, че не съществува начин на живот, който може да те имунизира срещу тъгата.“

Това ревю ще бъде кратко, защото когато една книга е добра, няма нужда от многословия. Мат Хейг и неговият роман „Среднощната библиотека“ ме „засмукаха“ в своя свят, разходиха ме през различни вселени и ме накараха да не искам да напусна нито една от тях. Това бе първата ми среща с този автор, но определено няма да е последната. Смело мога да кажа, че това е една от най-добрите книги, които съм чел и не е случайно, че грабна читателската награда за най-добър роман на  Goodreads Choice Awards 2020.

Историята, която разказва Мат Хейг е колкото фантастична, толкова и до болка реална. Тя ни отвежда в библиотека, която се намира на ръба на вселената и съдържа безброй книги, всяка от тях – история на друга реалност. Библиотека, която показва живота ни какъвто е, заедно с друга книга за другия живот, който сме можели да живеем, ако бяхме направили различен избор в някакъв друг етап. Всеки от нас, в някакъв етап от живота си, се е чудил какъв е можел да бъде той, ако бяхме направили нещо различно. Дали тогава бихме живяли по-добре?

Главната героиня в историята на Хейг има точно тази възможност – да разбере какво се случва след заветното „ако“. Нора Сийд се оказва изправена пред възможността да замени живота си за нов, да прави друга кариера, да отмени старите „скъсвания”, да осъществи мечтата си да стане специалист по ледниците; тя трябва да се разрови в душата си, докато пътува из Среднощната библиотека, за да реши какво е истински удовлетворяващо в живота и преди всичко кое е това, заради което се заслужава този живот да се живее.

Заедно с Нора преминаваме през едно емоционално пътешествие, в което тя осъзнава истинската цена на живота и как нейният, който тя мрази и е готова да прекъсне, се оказва не толкова лош колкото си мисли.

Мат Хейг ни показва, че всичко е въпрос на гледна точка и ако решим да не гледаме песимистично на това, което ни се случва и започнем да извличаме позитивното, винаги можем да променим живота си към по-добро. Показва ни как трябва да се борим, да се опитваме не изпадаме в черни емоционални дупки и че не винаги нещата изглеждат така както си представяме. Че всяка ситуация, колкото и да е лоша има и положителна страна и че не трябва да се вторачваме в отрицателното.

Понякога и най-грешното решение се взима с причина, която на момента може да ни се струва непоправима грешка, но всъщност може да се окаже, че е малка стъпка към по-добър бъдещ развой. 

Мат Хейг

Докато четях книгата си мислех как хората наистина имаме тази черта – да съжаляваме за несбъднати желания, за неосъществени чужди мечти, да се обвиняваме и по този начин да се отклоняваме от нашия собствен път. Да пропускаме хубавите неща, които ни се случват, защото сме затрупани от томове съжаления за неща, които започват с думата „ако“.

А като прибавим и страхотното писане на автора, изпълнено с чувство за хумор, ирония и голяма доза мъдрост, тази книга се превръща в едно бижу, което препоръчвам на всеки без да се замислям.

Мислех, че след „4321“ на Пол Остър друга книга посветена на възможните множество животи няма да ме впечатли, но дълбоко съм грешал. Мат Хейг ми отвя главата и скоро няма да забравя вълнуващата история, която ми поднесе в „Среднощната библиотека“. Книга, която вълнува със силните емоции, които бушуват в нея. Книга, която няма да съжалявате, че сте прочели.

Автор: Любен Спасов