Тя и Той (Book Version): „Генезис“
„Първо ще познаеш СТРАХА…
После ще почувстваш БОЛКАТА…
Накрая ще срещнеш СМЪРТТА.“
В това издание на рубриката „Тя и той“ с Цвети решихме да бъдем двойно тематични. Освен, че този месец си избрахме определено „мъжка“ книга за четене, решихме да бъде и някой кървав трилър, с който да отбележим Хелоуин.
В последствие разбрах, че това няма да е първата среща на Цвети с автора, за мен обаче беше и не мога да ви опиша шока, който изпитах докато чета „Генезис“ от Крис Картър. Не бях готов за случващото се в книгата, за убийствата, за цялата жестокост и садизъм. Всеки, който ме следи редовно знае, че аз обичам трилъри, които съдържат сцени, които да накарат читателя да стои на ръба на стола през цялото време, но Крис Картър буквално ме отвя и ме накара да си говоря сам след като приключих с романа.
Това е книга, която се чете на един дъх, супер леко, стилът на автора е перфектен, има много психология, а финалът на всичко е толкова задоволителен, че прощаваш всичко, което се е случило преди това. Но ви обещавам, че като затворите книгата, ще бъдете емоционално разбити.
В обобщение – задачата ни този месец в рубриката е изпълнена. Имаме си книга, която е толкова страшна, че не всеки би я издържал до финала. Независимо от пола.
Пълното мнение и на двама ни може да разберете, ако продължите да четете.
ТЯ: Ако не сте чели нищо от Крис Картър, „Генезис“ е добро начало!
Може би почти всеки почитател на криминалните истории и трилърите е чувал за Крис Картър и познава поне едно негово заглавие. Както Ю Несбьо, Патерсън, Лий Чайлд, Картър е сред авторите, които няма да те изненадат със стила си на писане или с развитието на героите си. Но в същото време, книгите му предизвикват детектива в теб, носят доза адреналин и представят психологията зад престъпленията. А всичко това може да те превърне във фен на автора.
Така беше и при мен - след първата негова книга исках да чета още и още докато в един момент не се преситих. Имах нужда да си почина заради бруталните убийства и накъсания начин, по който пише в опита си да създаде напрежение и очакване у читателя. Всяка глава завършва така, че да бързаш към следващата и буквално се задъхваш докато минаваш през историята. Подходът със сигурност работи, но аз го намирам за дразнещ. Особено когато е очевидно как героите не разбират нещо елементарно само за да получат (и ние с тях) разяснение в следващата глава. Това си остава една от характеристиките и на „Генезис“;
Към нея добавяме и поне един персонаж, който винаги има нужда нещо да му се обясни, за да може авторът по този начин да го представи на читателя. Подход, който се използва в много книги, сериали и филми. Но когато този герой е шефът на отдела - една от малкото жени в екипа – и задава глупав въпрос за пореден път, няма как да не направи неприятно впечатление.
Но като приемем тези два момента, романът всъщност е много добър представител на жанра си. Има заплетен случай, надпревара с времето, изненадваща развръзка, в която откриваме логика и неизбежно ни замисля за това как всяко действие може да има необратими последици за много хора. Има и важна социална тема, която се разкрива с течение на сюжета. А аз много харесвам криминални автори, които се опитват да добавят някаква дълбочина отвъд самото разследване.
Предвид че главният герой Робърт Хънтър работи в отдел за тежки престъпления, може да очаквате доста графични и кървави сцени. Този път аз реших да ги пропусна, защото знам колко въздействащи могат да бъдат. Но все още си спомням едно от шокиращите описания в първата книга на Крис Картър, която прочетох… преди повече от шест години. Освен това той умее бързо да ни въвлече в сюжета и ако сте фенове на трилърите с по-забързано действие, ще останете доволни. Психологията на убиеца, на жертвите и техните семейства, също се засяга по реалистичен начин, което не е изненадващо, защото авторът е учил и работил в сферата на криминалната психология.
Ако познавате книгите му, може би ще наредите „Генезис“ сред по-добрите от тях, но все пак ще получите типичния Крис Картър. Ако не сте чели нищо негово обаче и сте фенове на описаните жанрове, според мен трябва да опитате поне с една негова книга. И „Генезис“ е добро начало.
ТОЙ: Убийствата в „Генезис“ ще ме преследват дълго време!
Както казах и в увода за мен „Генезис“ беше първа среща с Крис Картър и мога да кажа, че определено ще я запомня. Докато пиша тези редове емоцията от прочита на „Генезис“ още ме държи и се връщам към сцени от книгата, които са меко казани обезпокояващи.
Ще започна с положителните неща в романа. Със сигурност Крис Картър е много добър писател. Книгата върви супер леко, засмуква те в сюжета си и ти не искаш да спреш да четеш. За пример мога да дам и себе си – аз я започнах в 22:00 часа вечерта, само да видя за какво става въпрос и в 4:30 сутринта вече я бях изгълтал цялата. Едната причина е точно писането на автора, което е пълно с кукички и ти искаш да разбереш и още, и още. Другата причина е, че исках с едно четене да приключа с този свят и този садистичен убиец. Исках четенето на „Генезис“ да е като махане на лепенка – шокиращо и бързо, защото в противен случай не знам дали щях да се върна да чета на другия ден. Но повече за стресиращите убийства след малко.
Абсолютно съм съгласен с Цвети, че има дразнещи похвати в стила на писане на автора и се присъединявам към нейното мнение. Но като цяло книгата е брилянтна и му прощавам всички малки несъвършенства, които ме подразниха като читател.
Най-големият плюс на книгата за мен е, че има много психология вътре в нея. Ние не ставаме свидетели на действията на един психопат, който убива безразборно хора и просто иска да бъде известен. Не, нашият убиец, колкото и садистичен да е има дълбока причина да прави това, което прави. Крис Картър влиза дълбоко в душата на човека и търси отговори на простия въпрос „Защо?“. Защото в действията на убиеца си личи, че всичко е много лично, много добре замислено и има някаква своя логика. На финала всичко се обяснява прекрасно и наистина затваряш книгата с чувство на удовлетвореност, че си прочел нещо смислено. А за почитателите на психологията като мен, определено е и много любопитно.
Още по-хубавото на тази книга е, че между кървавите убийства се дава гласност и на важни теми като тормоза в училище, поемането на отговорност от действията на хората, търсенето на възмездие, това винаги да мислиш за човека отсреща и преди да вършиш злини срещу него да не забравяш, че сигурно и той преминава през нещо, което го тормози и няма нужда ти да правиш живота му още по-тежък. Темите на книгата са много тежки и изпълнени с болка. И поражда различни емоции, които те заливат наведнъж и ти се чудиш как да ги смелиш.
 |
| Крис Картър |
Разбира се, нещото, с което ще запомня най-вече романа са самите убийства. Мислех си, че след книгите на Ирса Сигурдардоттир и убийствата в тях няма какво да ме изненада, но съм грешал изключително много. Убийствата в „Генезис“ са толкова нечовешки, гротески, садистични, жестоки, изпълнени с омраза, че в един и същи момент може да ти се гади, да се ядосваш, да ти е тъжно, да искаш да не четеш това в момента. Аз лично четях тези страници с натежало сърце и въпреки че знам, че говорим за фикция, заключих врата си вкъщи и сложих всички щори.
Не мога да се отърва и от мисълта, че в убийствата в книгата има доза реални (ако не и изцяло) случаи, защото Крис Катър е бил криминален психолог. Толкова подробно е описал всичко в книгата, толкова са шокиращи самите убийства, че няма да се учудя да се е вдъхновил от реални събития. Струва ми се, че тези зверства няма как да бъдат измислени изцяло от един автор.
Като цяло препоръчвам книгата на всички фенове на жанра. Изключително интересна, зарибяваща и добре написана. Но се пригответе с много железни нерви – не се преглъща лесно тази история.
Има един жаргонен израз „Навън времето не е за мъже“, с който казваме, че навън е изключително студено. Специално за „Генезис“ бих го променил на „Тази книга определено не е за мъже“!
Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов
