Book Adventure Club

 „Стана податлива на това, което майка й наричаше „периоди“. Учителите ѝ ги наричаха „неуместно държание“, сякаш всяко действие на едно дете отвъд пълното подчинение беше лошо по подразбиране.“ 

Интересът ми към романа на Сара Нович се зароди много бавно. За „True Biz“ за първи път разбрах от инстаграм страницата на актрисата Рийз Уидърспун, която включи романа в книжния си клуб и беше възхитена от историята. След това от Lemur Books обявиха, че ще я издадат на български и аз започнах да чета още повече мнения както за романа, така и за авторката. И така неусетно, след цялото четене, вече нямах търпение да се запозная с историята.

Накратко в „Честно казано“ се запознаваме с Фебруари, директорка на училище за глухи, която прави всичко по силите си да менажира между личните си проблеми и тези в работата. На страниците на романа проследяваме една година от нейния живот и на няколко ученика, които показват различи аспекти от живота на глухата общност в Америка.

Сблъскваме се разтърсващи, житейски, политически, семейни и романтични ситуации, които не ни оставят безразлични, а по-скоро ни карат да обърнем внимание на проблемите, с които се сблъскват глухите и наистина да започнем да ги слушаме, за да не се чувстват изолирани.

Много силно си лични, че „Честно казано“ е лична книга за Сара Нович. Самата тя е глуха и това придава една искреност и реалистичност на романа, която може би чуващ автор не би постигнал със същата сила. В книгата героите са представени със своите страхове, желания, човешки емоции, които в един момент са приятни, в друг не чак толкова.

Сара Нович потапя всички свои читатели в света на глухата общност, чието съществуване и изпълнено с борби и трудности. Разбираме колко е трудно на децата да се приспособят към нормалното училище, просто защото никой няма търпението, а и може би желанието, да се занимава с тях. Виждаме как през годините има буквално варварски опити да се „излекува“ глухотата, която е граничела със садизъм и всички са били окей със случващото се. Също така не знаех, че различните импланти, които са ползвани уж да помагат на глухите през годините, не винаги са били годни и са влошавали нещата още повече за носещите ги.

Книгата е написана така, че докато следиш сюжетите около героите и четеш какво се случва с тях, получаваш и обща култура за видовете жестови езици. Лично аз не знаех, че има разлика между тях. И освен, че има разлика между американския жестов език и английския например, благодарение на книгата разбрах, че има и дори диалекти и жестов език за чернокожи.

Историята в романа, освен около директорката Фебруари, се върти и около учениците Чарли и Остин. Остин е от семейство на глухи, които вече няколко поколения са такива и е гордост всяко следващо дете също да е част от традицията. От друга страна Чарли е от семейство на чуващи, които се чудят как да се справят с положението и я подлагат на различни операции и психо атаки, които не се отразяват добре на детето и го докарват до ръба. Това беше много интересна нишка в сюжета на романа, защото ми беше любопитно да проследя точно поведението на смесените семейства - как се справят с глухотата, като пречка ли я виждат или пък подкрепят децата си и се стараят да им помогнат максимално.

Сара Нович

Много ми хареса и оформянето на романа – да се различи пряката реч на говорещите в книгата от тази на жестуващите е много добра идея и ми помагаше да си представям дадена ситуация още по-реалистично и пълно.

„Честно казано“ е важна книга! Трябва да се прочете, за да се опитаме поне да разберем как живеят глухите. Чисто като роман не успя да ми хареса чак толкова. Не успя да ме накара да искам да го прочета бързо или да препоръчвам книгата на всеки срещнат. Но определено ще говоря за „Честно казано“ – за мисията му, темата, посланията, важността на това да разбираме и слушаме.

Автор: Любен Спасов

 „Има хора, които биха очаквали да поемеш куршум за тях, а дори не си правят труда да запомнят името ти.“

Из „Зовът на кукувицата“

Миналата Коледа брат ми ми подари първите 5 части от поредицата на Робърт Галбрейт а.к.а. Дж К. Роулинг разказващи за детектива Корморан Страйк. За тази поредица съм слушал много, най-вече от Лера и Цвети, но поради някаква причина все отлагах четенето ѝ. Тази година обаче, точно Цвети, ми подари и шестата книга и след кратко размишление взех решението, че е време да се потопя в този детективски свят.

За начало на 2023 това беше най-доброто, което можех да направя, защото получих 70 дни истинско книжно удоволствие. За мен прочитането на тези 6 книги беше, като гледане на сериал, където всяко отделно заглавие беше различен сезон. За щастие с всяка част историята ставаше все по-добра, все по-заплетена и нямах търпение да се прибера след работа и да разпусна с някой от случаите на този така симпатичен ми детектив.

Истината е, че потапянето ми в поредицата, само ми доказа, че Дж.К  просто е много добра. Неслучайно е любимият ми автор от детство, та до ден днешен. Тя може да пише, да разказва истории, да те кара да заобичаш героите. Много съм доволен от цялата поредица и направо не ми се искаше да приключа шестата част, защото това значеше, че ще трябва да се разделя с героите и историите на авторката. Определено вече съм фен. Определено вече тръпна за седмата книга.

За всяка прочетена част от поредицата пишех в Goodreads, като там споделях ентусиазма си с други фенове на историята за Корморан Страйк.  Идеята на тази обобщена статия е да събера в един материал мнението си и за шестте книги и ако не сте чели някое от заглавията, да успея да ви вдъхновя да започнете това книжно приключение. 

Дж.К. Роулинг

Естествено, започваме със „Зовът на кукувицата“ …

… а началото на поредицата за мен е много задоволително. Не знаех как ще продължи, но щом още в първата книга получавах толкова добре написана история, със заплетен случай, който ми беше интересен до последно, не ми се мислеше какво ще бъде във всяка следваща част. Както написах и по-горе Дж.К. знае как да пише, знае как да разказва история и да те потопи в нея изцяло, знае как да те накара да заобичаш героите и да се превърнеш в техен фен.

„Зовът на кукувицата“ е написана в традиционния стил на детективските романи. Действието е по-бавно, но то е релевантно на подробното разследване от Корморан Страйк, който постепенно достига до отговора на въпроса: Кой е убиецът? Да четеш как Страйк действа, да си свидетел на неговите методи и супер точните му въпроси примесени с интересния му характер, всичко това прави „Зовът на кукувицата“ истинско злато за жанра. А отношенията му с Робин и нейното желание да работи за него е много сладко за четене. Като цяло тази книга е идеалната за запознаване с детектива, неговата работа, характера му и какво може да очакваме занапред.

Криминалната част е много задоволителна – въпреки че успях да отгатна убиеца и дори (донякъде) мотивите му, Дж.К. пак успя да ме изненада с малки обрати, които ме караха да чета с нетърпение. Определено сюжетът тук може да се определи като клиширан, но това не ми попречи да харесам как накрая Дж.К. навърза всички нишки, които беше заложила, отговори на всички въпроси, които бяха зададени, а финалът е супер логичен. Това за мен винаги е било много важно и аз съм много доволен от развоя.

Има и една по-голяма тема в романа, която допълваше криминалната. В „Зовът на кукувицата“ става въпрос за осиновяването на деца и за това как трябва да се грижиш за тях. Хареса ми как главната ни героиня показа колко е важно да знаем корените си, историята си, да знаем от къде идваме, за да можем да преценим накъде ще се насочим. Всеки иска да знае подробности за миналото си, защото понякога това ти помага да откриеш истинското си аз, помага ти да получиш идентичност, която евентуално може да ти помогне да се превърнеш в по-добра своя версия.

Като цяло „Зовът на кукувицата“ е много добро начало за потапяне в света на Корморан Страйк, но повярвайте ми, тази книга дори не загатва какво ви чака след това.

А Дж. К. още в „Копринената буба“ вдига рязко нивото!

Определено вторият роман за Корморан Страйк ми допадна повече. Във втората част имаме доста по-кърваво, бих го нарекъл дори психопатско убийство, което се крепи на една литературна творба, която ядосва толкова много хора, че заподозрени изникват отвсякъде.

Случаят в „Копринената буба“ е много по-заплетен, а историята в романа е изпълнена с наистина опасни ситуации за нашите герои и доста по-сложен сюжет. А това, че ставаме свидетели как един писател е убит точно като в сцена от последния му роман, само засилваше любопитството  ми да разбера какво ще се случи накрая.

И тук може да кажем, че сюжетът е клиширан, а похватът жертвата писател да умре като в някой от своите романи е използван доста често. Мен лично книгата ме хвана в много натоварен период, в който след работа ми се искаше да се наям и да колабирам, но само при мисълта, че вечер ще се насладя на иронията на Страйк, детективското му мислене и отношенията му с Робин, всяка умора ми минаваше за секунди. Удоволствие и почивка бе да чета тази поредица.

И в „Копринената буба“ Дж. К. е заложила много странични теми, които са важни и вървят ръка за ръка с криминалния сюжет. Една по-бегло засегната е темата за транссексуалните (от която напоследък тя доста си пати), през какво преминават те, какви трудности срещат както в семействата си, така и в обществото. Имаме и темата за отхвърлената жена и до какво може да доведе озлоблението и гордостта.

Голямата тема на романа според мен обаче е един по-различен поглед над литературата в наши дни. На сбърканите представи на издателите какво трябва да се издава и какво не. Как рекламата е най-важното нещо, независимо, че може да се минат границите на нормалното и етичното. За това как се гледат продажбите, а посланията остават на заден план. Докато четях страниците на романа, дори се замислих и за така любимата ми напоследък тема за „голямата литература“ и как, дори като творец, ако не попаднеш в „одобряваните рамки“ за това, оставаш отхвърлен и дори мразен от другите твои колеги творци, само защото не се вписваш в техния калъп. 

Освен, че задоволи апетита ми за добри криминални сюжети, в „Копринената буба“ има развитие и в личните отношения на Корморан и Робин, което определено ме зарадва и ми бе изключително симпатично да наблюдавам как постепенно те се превръщат в партньори. Засега само служебно. И тъкмо, когато си мислех, че в „Копринената буба“ има много кръв и психопатски убийства, дойде ред на …

„В служба на злото“ … Mamma Mia!

Във „В служба на злото“ се запознаваме с психопат, сериен убиец, който освен, че убива по много садистичен начин, си „взима“ и сувенир от всяка една от жертвите, който се изразява във вид на някой от крайниците ѝ. Който ме познава, знае, че е излишно да казвам, че тази книга много ми хареса и преди да прочета шестата това беше моята любима част от поредицата.

Както казах и по-горе Дж, К. надгражда с всяко следващо заглавие, започва да създава все по-заплетени истории и наистина не знаех какво да очаквам докато стигна до последната излязла книга. Хареса ми, че отново убиецът беше супер логичен и накрая всичко се навърза без една нелогична дупка в сюжета. Хареса ми, че в тази част научихме малко повече за Робин, нейното минало, за вътрешния ѝ свят и за процесите, през които преминава всеки път, когато е около годеника си Матю или на работа при Корморан.

Като говорим за Страйк - хареса ми, че Дж.К. продължава да ни разказва неща от неговия живот и героят му става все по-плътен. Но в тази част образът на студения и хладнокръвен детектив, с постоянните саркастични коментари, започва леко да се пропуква и много деликатно ни се отваря вратичка и към вътрешния му свят. Страйк и Робин са страхотно дуо и наистина е удоволствие да четеш как работят заедно и като цяло да наблюдаваш отношенията между тях, които са супер полюсни и буквално на всяка страница са различни.

Но най-много ми хареса, че Дж. К. и тук залага една по-сериозна тема, този път за състоянието „трансинвалидност“, което все още не може да бъде определено като душевно заболяване или проблем в мозъка и функционирането му. Накратко, хората с това състояние, изпитват желание да се разделят с някой свой крайник, защото го чувстват излишен. Убиецът в книгата доста се заиграва с тази тема, но Дж. К. те кара да се замислиш в какво положение са тези хора и аз лично изпадах във вътрешни борби със себе си – дали ги съжалявам или по-скоро съм склонен да им лепна етикет и да ги пратя да се лекуват. 

Едно от най-хубавите неща за книгата като написване е, че цялото действие си има своеобразен саундтрак от групата  Blue Öyster Cult. Името на книгата е вдъхновено от един албум на групата, а музиката им е важна част от историята, като е с особено значение за Корморан, от което убиецът се възползва по един оригинален начин.  

Мненията ми за всяка една от книгите стават прекалено дълги, но просто Дж.К. знае как да ме развълнува, да ме накара да се размисля, а не просто да погълна поредния криминален роман. Това е най-положителното нещо за нейните книги– те не са просто криминални романи и тук не търсим просто кой е убиецът. Тук има герои, в които буквално се влюбваш или намразваш истински; теми, които те карат да се замислиш; и наистина логичен сюжет, който би се харесал на всеки любител на жанра.

Затова не се замислих и с пълна сила продължих напред към книга №4!

А там ме чакаше, по-малко кървавото,

 „Смъртоносно бяло“.

Определено книга №4 от поредицата за Корморан Страйк и Робин (към този момент) ми изглеждаше най-заплетена откъм сюжет. Толкова много интриги бяха вкарани в историята, толкова много нишки трябваше да се следят, че по едно време се обърках какво знам и какво трябва да отгатна. (Колко наивен съм бил! #ТревожнаКръв)

В сравнение с първите три части „Смъртоносно бяло” е много различна и не мога да кажа, че ми е любима, но няма как да не призная, че тук Дж.К. вече е в стихията си. Толкова добре борави с всички криминални похвати, толкова умело гради историята си, че нямах търпение всичко да се разплете и да стигнем до финала.

Харесаха ми политическите нотки в сюжета този път. Интригите в парламента никога не са скучни, а когато са примесени с една качествена семейна драма, няма как да не се получи хубава история. След като приключих книгата имам чувството, че съм прочел поне три различни романа, а не един. (Отново … колко наивен!)

И в тази част съм доволен от това кой е убиецът, мотивите му и от изключително умния план, който Корморан Страйк отново разгада почти без проблеми. И тук имаше леко смразяващи нотки в сюжета, но в сравнение с „Копринената буба” и „В служба на злото”, тази част определено беше по-спокойна и не толкова кървава. Освен, че Дж.К. надгражда криминалната част, която с всяка следваща книга става все на по-високо ниво, много добре разказва и личните истории на героите, които са едно страхотно допълнение към сюжета.

Определено започвам да разбирам защо последните две излезли книги до този момент са по 1000 страници. Чисто сюжетно има логика - агенцията се разраства и Корморан и Робин имат много повече работа, но си и личи, че Дж. К. изпитва удоволствие да е в обувките на Робърт Галбрейт и да продължава да ни води през всякакви любопитни ситуации заедно с Корморан Страйк.

Единственото, което започна леко да ме изнервя в тази част е началото на играта „котка и мишка“ между Робин и Корморан. Още от времето на „Хари Потър“  Роулинг обича този мотив в любовните отношения между героите и двамата детективи са ми порасналата версия на Рон и Хърмаяни. Въпросът е дали тук ще имаме същият финал.

И ако за „Смъртоносно бяло“ съм си мислел, че съм прочел три книги в една, то …

… ако стигнете до „Тревожна кръв” си пригответе тефтер и химикал, защото иначе има опасност да се изгубите в историята.

За тази част от поредицата съм наистина силно раздвоен в мнението си. До към 700 страница си мислех, че за мен това е най-слабата книга за Корморан Страйк  до момента, но последните 200 страници, които буквално изядох, леко промениха мнението ми.

Определено имам причини да не харесвам „Тревожна кръв“. В сравнение с предните 4, тук Дж. К. се е разпростряла излишно и е вкарала толкова много подробности, че на моменти буквално ме изтормози да ги помня.

Да, този път задачата на Корморан и Робин е много по-сложна – отварят едно студено досие отпреди 40 години и трябва да разберат какво се е случило с жена, която е изчезнала безследно. Също така агенцията вече се разраства и освен големия случай, с който се занимават двамата, има още 5, които ние отново проследяваме, в по-леки подробности, как се развиват.

И по принцип съм на мнение, че това е положително нещо за поредицата – всяка книга е все по-дебела, защото Корморан и екипът му започват да имат повече работа и е нормално да следим повече случаи. Но в „Тревожна кръв“ буквално се изгубих в страниците на романа. Толкова много имена се споменават, толкова много случки, някои от които се оказаха фалшиви следи, връщахме се в миналото, след това обратно се гмурвахме в настоящето. Трябваше да помним стари постъпки на героите, които да връзваме с новите им. Да не забравяме, че подробно наблюдаваме и личните животи на Робин и Корморан, които в тази част са не по-малко интересни и турбулентни  … Изобщо при мен се получи една какафония, която леко ме натовари.

И въпреки че това го изтъквам като отрицателно качество на романа, в следващия момент отново съм впечатлен от Роулинг, защото тя много умело пресъздава всички стъпки и затруднения, които могат да имат двама детективи, които са се гмурнали в случай отпреди 40 години, за който имат срок да го разгадаят за една.  Харесва ми и това, че продължава да разплита личните истории на Робин и Страйк и по този начин още повече се привързваме към тях. Но все пак вярвам, че е можела да се откаже от две-три мини интрижки, които нямаха кой знае какво значение към историята и да ни спести 100-200 страници. 

И точно докато се ядосвах, леко натоварен от сюжета и си мислех, че май-накрая дойде  моментът, в който ще ви оплача от поредицата и … дойде развръзката. Ами, голяма е Дж. К.! Оказа се, че всички тези подробности са имали смисъл. Отново всички интриги, които забърка, в продължението на романа намериха своите логични развръзки, а всички въпроси получиха своите отговори. В тази част на няколко пъти влизаме в главата на психопат и разбираме как за тези хора светът е различен. Човешкият живот няма стойност и когато видят „пречка“ да изпълнят своите планове, просто действат, без да му мислят много.

Убиецът бе толкова неочакван за мен, че мога да кажа, че от петте, които Роулинг ни разкрива към тази част, от този съм най-искрено доволен. Освен, че мотивите му, начинът по който е извършвал престъпленията, мисленето му са много интересни, още по-хубавото е, че дори за секунда не се усъмних в него. Не знам дали това се дължи на факта, че се бях поизгубил в сюжета или просто наистина беше неочаквано, но този развой ми оправи цялата настройка към романа.

И това ме накара да се впусна още по-жадно в „Мастиленочерно сърце“!

За мен безспорно това е най-добрата книга от поредицата до този момент! Отне ми най-много време за четене, но не заради обема си (1040 страници), а защото ми беше много натоварен период в личен план. Просто не ми беше до четене и физически не можех да седна и да се потопя в историята.

Но в крайна сметка, въпреки многото страници, прочетох „Мастиленочерно сърце“ на 3-4 сядания, защото просто ми беше МНОГО интересна!

Тази част е с най-актуална тема, с много герои, които беше истинско удоволствие да разгадавам и с доста стегнат сюжет, което ми хареса най-силно. Действието се развиваше бързо, постоянно се случваше нещо ново и отново нямам оплаквания към това кой се оказа убиецът.

В тази част Дж. К. обръща наистина голяма внимание на онлайн тормоза, който може да е виртуален, но последиците от него са напълно реални. Показва на преден план в колко измислен свят живеем в днешно време, как може да имаме няколко личности и как в интернет не можем да се доверим на никого.

Показва ни и как лидерите на мнение в онлайн пространството може да накарат голяма група от хора да те намразят, да те заплашват, да нямат уважение както към живота ти, така и към това, което си постигнал. За тях си просто мишена, която те да нападат, но не се замислят, че зад монитора стои реален човек. Всички знаем, че самата авторка страда от подобно настройване спрямо себе си, заради изказванията си около темата за транс хората. И личното ми мнение е, че това доста е повлияло и за сюжета на „Мастиленочерно сърце“.

А той е доста интересен. Тук, за разлика от „Тревожна кръв“, нямаме кой знае колко нишки за разплитане, но имаме доста онлайн герои, които трябва да свържем с реалните личности, които се крият зад тях. Този път обаче историята не ме натовари, а напротив – исках да чета още и само наблюдавах как страниците буквално летят, когато имам времето да седна и да почета.

За пореден път казвам, че изобщо не съжалявам, че книжната ми 2023 започна с тази поредица и много се радвам, че наваксах с нея. Имам си нови любими герои, които обикнах и ще следя как ще се развият нещата за тях с интерес. Сега търпеливо си чакам следващата част, която съм сигурен, че ще е още по-добра, защото до момента, Дж.К. Роулинг само и единствено надгражда.

Определено ми е липсвало нейното писане и се радвам, че след години отново се срещаме, за да ми разказва нови истории.

Автор: Любен Спасов

 „Беше тъмно в бялата стая, когато баща ми уби баба ми. Аз бях там. И Карл беше там, но него така и не го откриха. Бе сутринта на Коледа и прехвърчаше сняг, но тази година нямахме истинска бяла Коледа.“

Всеки, който ме познава знае, че основно имам три страсти: храната, книгите и .. технологиите. Обичам всякакви интересни нововъведения и много често се изкушавам да харча пари за всякакви джаджи, които излизат на пазара постоянно.

От много дълго време се чудя как мога да вкарам такава интересна за мен джаджа и в книжния си блог. И накрая го измислих, а благодарение на приятелите ми от Samsung, идеята стана и реалност.

Като цяло аз съм традиционалист по отношение на формата на книги – аудиокнигите не са моето нещо, четецът ми вкъщи също много рядко го ползвам, но съм отворен да пробвам различни неща. А когато видях на живо сгъваемия Samsung Galaxy Z Fold4 се запитах – ще ми бъде ли удобно да прочета книга на този телефон? И реших да проверя.

От Samsung ми дадоха за месец този иновативен смартфон, а аз на него прочетох „Смола“ от Ане Рил, която ме остави без думи в първите часове след като я приключих. А това вече си е постижение само по себе си.

Разбира се, ревюто започва с мнението ми за книгата.

В „Смола“ има много психология. Това не го очаквах – може би споменаването на Стивън Кинг в отзивите за романа ме подведе и очаквах малко по-различна история. Книгата е тънка, но в нея са вплетени толкова теми, че наистина ми бе трудно да изградя мнението си веднага. Определено това, което пише в анотацията е вярно – действието е напрегнато, зловещо и не знаеш какво да очакваш от героите. Ане Рил ни хвърля в една ситуация, която на моменти ми се струваше толкова реална, че няма как да те остави безразличен.

Не мога да ви разкажа сюжета, защото това означава да ви разкрия подробности, а в моите ревюта избягвам това. Затова по-скоро искам да обърна внимание на засегнатите теми в „Смола“.

Тази за психичното здраве за мен бе на преден план. За пореден път си доказвам, че понякога без помощта на професионалист, след голяма травма в живота на някого, нещата наистина може да загрубеят и да доведат до последствия, които са необратими. В живота на главния ни герой, бащата Йенс Хордер, се случват две големи трагедии, които така го белязват, че той взима решения, които се отразяват на цялото семейство. Най-вече на малката Лив.

Главите от нейно име ми разбиха сърцето – най-вече, защото сякаш аз бях Лив и виждах света през нейните очи. Виждах как тя си обяснява постъпките на възрастните и се опитваше да ги нагоди така, че да ги разбере и дори оправдае. Никое дете не трябва да вижда как баща му убива баба му. Никое дете не трябва да е откъснато от света и да си измисля въображаеми приятели, които не му позволяват да се откъсне от миналото, което то дори не помни. Никое дете не трябва да живее във фалшива безопасност, защото родителите му са взели решенията вместо него, с мътна преценка, белязана от трагичното им минало.

Едно е сигурно - Ане Рил пише прекрасно. Преводът на Светлана Старирадева е страхотен. Текстът върви гладко и предава всяка една емоция на героите, въвежда те в обстановката и те напряга, където трябва, натъжава те, когато е нужно, а на моменти дори те разсмива .. но отново с нотка на тъга.

Ане Рил

Ане Рил така добре е изградила героите, че не можеш да намразиш никого – независимо колко безумни неща вършат в дадения момент. Тези герои са многопластови - като самия живот. Никой не е изцяло лош или добър, имаме нюанси. А тук в даден момент към всички герои изпитваш едно състрадание, което мен като читател ме обърка. Защото колкото и да не съм съгласен с постъпките на родителите, толкова ги и разбирам. Виждам логика в действията им, просто защото самите те са „счупени“, но никой не се е опитал и да ги „поправи“.  

Определено „Смола“ не бих я препоръчал на всеки. Не съм сигурен дори дали е и моята книга – на моменти ми беше изпълнена с криввания в сюжета, които не ми носеха нищо. Но определено е добро заглавие. Важно заглавие. От тези книги, които по-скоро те оставят с много храна за размисъл, след като затвориш и последната страница.

Какво е преживяването да прочетеш тази история на Samsung Galaxy Z Fold4?

Както виждате историята определено не ме остави безразличен, но и телефонът не го направи. Пак казвам, имам четец вкъщи, но четенето на Samsung Galaxy Z Fold4 определено би се харесало на много от вас, сигурен съм. И не го казвам, защото това е партньорство с марката. Даже бих споменал, че за ежедневна употреба, този телефон не е за всеки, но за четене ми беше супер удобен.

Като всеки смартфон, може да си нагласиш яркостта на екрана така както на теб ти е удобно. Когато е разгънат е точната големина, която би била удобна на всеки да чете на него. Всички екстри, които предлага самият модел на Samsung са на лице – подчертаване на цитати, които ти харесват, записване на коментари, маркиране на страници. Смартфонът е подходящ за книжни инфлуенсъри, които през повечето време са на някакво устройство и вадят информация от него.

Една от най-големите предимства да четеш книга на смартфон е това, че не ползваш две различни устройства, както би било в случая с четец. Тук в ръцете са ти и книгата, и телефонът, а най-голямото предимство на този модел е, че той е идеален за мултитаскинг. Освен, че отдолу има икони за бърз достъп и лесно може да минавате от приложение в приложение, екранът се разделя наполовина и буквално може да сте в две едновременно. Това е полезно, ако сте като мен и обичате да търсите някакви неща в Google, свързани със сюжета или автора. Или пък може да разделите екрана и да четете книга, и да си пишете с някого. Каквото ви е на сърце.

И ако „Смола“ не бих я препоръчал на всеки, то ако някой иска да ползва смартфона си и като четец, то бих му препоръчал с две ръце, да си вземе Samsung Galaxy Z Fold4.

Наистина съм доволен, че се запознах с историята на Ане Рил. Доволен съм, че се докоснах и до тази интересна джаджа. Надявам се това „хибридно“ ревю да ви е било полезно и интересно, защото за мен самото преживяване беше такова.

Може да закупите „Смола“ в електронен вариант ТУК.

Автор: Любен Спасов

 „Щастието не е състояние – то е момент, който често отминава още преди да сме успели да му се насладим.“

Из „Кривата на щастието“, Иво Иванов

Началото на март често е обвързано с българското под някаква форма - празници, събития, промоции… А аз винаги се замислям за българските автори и литература. Именно така се роди и идеята за нова статия в рубриката #AudiobookAdventure, посветена на съвременни български заглавия, които може да допаднат на почитателите на аудиокнигите.

„Мамник“ от Васил Попов, прочетена от Владо Пенев

Да, пак за този “Мамник” ще говорим… Първият български аудиосериал на Storytel вече може да бъде открит и в хартиен вариант. Книгата смесва различни жанрове - хорър, мистерия, фентъзи (или по-скоро митология), български фолклор и история… Имаме колоритни герои, още по-колоритна реч на трънски диалект и една любовна история за цвят. Най-често срещаните забележки към романа са свързани с прекалено многото елементи и донякъде претупания финал. Аз лично имам резерви и към романтичната част, но въпреки това, препоръчвам книгата на всеки, който търси динамичен сюжет и харесва познати “български” елементи, представени по модерен начин. Всеки епизод е изпълнен с адреналин, обрати и те кара с нетърпение да започнеш следващия. Има и по нещо за любознателните, които се интересуват от история или фолклор. А прочитът на Владо Пенев е доста въздействащ.

Няма да се уморя да казвам, че дълго време българските автори сякаш не смееха да напишат нещо ново, “жанрово”, различно от класиката (или темата за Прехода). Но в последните години това се променя, а българският читател е доста по-склонен да подкрепи такъв експеримент, което е още по-хубаво. Единственият начин литературата и писателите да се развиват, е чрез подобни смели крачки.

Изглежда, че новият аудиосериал от Васил Попов - “Пермафрост” също е насочен в тази посока, но за него - в друга тема:) Още за “Мамник” може да чуете и в епизоди 2, 3 и 4 на Book Adventure Club Podcast. В хартиен вариант книгата е публикувана от издателство “Ерове”.

Поредицата „Разследванията на Бънк Ромеро“ от Емил Минчев, прочетена от Никола Стефанов

Емил Минчев е още един автор, който се осмелява да напише нещо по-различно, а Никола Стефанов - още един актьор, който чете увлекателно и гласът му идеално приляга на сюжета. Поредицата пренася читателя в едно донякъде антиутопично бъдеще, в което има хора, мутанти, магия, интересни същества, но също така - престъпници, политически машинации, поквара. Бънк Ромеро е описан като “частен детектив с изключително развито обоняние, което му помага в разследванията”. Всяка книга ни запознава все повече и повече със света докато проследяваме как Бънк разплита различни случаи и се опитва да навигира личния си живот и взаимоотношения. Сюжетите са интригуващи, героите са различни и грабващи, почитателите на криминалните истории ще останат доволни от загадките във всяка книга, а не липсват и емоционални моменти, които придават повече дълбочина на романите. Трябва да се отбележи обаче, че има доста кървави и брутални сцени, в които си проличава, че Минчев има опит и с хорър жанра. Но ако се подготвите психически, може да ги преглътнете, а като цяло тези елементи допринасят за атмосферата и идеята на поредицата.

Към момента в аудио вариант са достъпни първите три книги, очаква се скоро да бъде качена и четвъртата. Хартиените издания са на издателство Vision Books и през пролетта ще излезе и петото заглавие - “Лов”.

„Кривата на щастието“ от Иво Иванов, прочетена от Иво Иванов, Никола Стефанов и Ицко Финци

И в други статии съм казвала, че едно от големите богатства на аудиокнигите е възможността да чуем как авторът чете собствения си роман или биография. Затова беше много приятна изненада да видя, че Иво Иванов чете част от статиите в “Кривата на щастието”. Другите двама разказвачи също са доста добре подбрани и успяват да ни въвлекат в историите за спортисти… всъщност - за хора, изправени пред големи предизвикателства, на ръба на възможностите си или пред трудни избори. От години препоръчвам книгите на журналиста Иво Иванов и винаги обръщам внимание, че не  е необходимо да се интересувате от спорт, за да бъдете впечатлени от неговите текстове. Писани за различни медии, статиите на Иванов са разкази за Човека, които ще ни разсмеят, разплачат, ще отворят очите и сърцата ни. Когато си мисля за “силата на думите”, в съзнанието ми винаги изниква “Кривата на щастието”.

Но ако търсите по-рационално представена препоръка: заглавието е подходящо за всеки, който смята, че не може да се съсредоточи, за да изслуша цяла аудиокнига. Сборникът със статии е идеален вариант да се тествате с по-кратки текстове и то представени от различни гласове.

В момента в аудио формат са достъпни “Кривата на щастието” и “Отвъд играта”. А в хартиен вариант книгите на Иво Иванов се издават от “Вакон”.

„Записки от Шато Лакрот“ от Мария Касимова-Моасе, прочетена от Богдана Трифонова

Макар че хуморът в „Шато Лакрот“ не е моят, има много хора, които искрено са се забавлявали с историята за българката, въвлечена по любов (и по неволя) във френската действителност. Аз включвам книгата в препоръките за всички, които търсят нещо леко и разтоварващо. А голям плюс на аудиокнигата е артистичният прочит на Богдана Трифонова.

В момента в аудио формат са достъпни “Записки от Шато Лакрот” и “Записки от Шато Лакрот: Резиденция “Злокучане”. Хартиеното издание на първата книга е на “Колибри”.

Детски книги от български автори

В отделна статия от рубриката ви бях споделила за интересни детски книги, които си заслужава да изслушате, заедно с детето си. Сред тях бяха историите за “Феята от захарницата” на Катя Антонова, книгите на Слави Стоев и на Мила Попнеделева-Генова. Към тях мога да добавя и “Кало Змея” от Милен Хальов и книгите на Братя Мормареви - за малко по-големите читатели, както и романите на Юлия Спиридонова - Юлка (“Тина и половина”). В аудио вариант може да намерите и още забавни и обичани истории като “Мотовете”, “Шантавия до шия” и поредицата за “Агата”.

Ревюта за споменатите автори и книги може да откриете и в букстаграма на Лера и Ели - @mama_and_elly_and_books. А не пропускайте и разговора с тях в епизод 3 на BookAdventure Club Podcast.

Класиката, без която не можем

Една мисъл казва, че “класика е това, което на всеки му се иска да е прочел, но никой няма желание да чете”. Е, сега поне може да изслушаме тези класически творби. Аз отдавна планирам да започна книгите на Стефан Цанев, да си припомня романите на Блага Димитрова, Фани Попова - Мутафова, “Преспанските камбани” и “Нова земя”. Всички те са достъпни за слушане, заедно с много детски книги, които биха били полезни на учениците. Един добър разказвач би могъл да превърне тези текстове в увлекателна аудио пиеса, премахвайки усещането, че ги четем по задължение или защото “трябва” да ги познаваме. Скоро ще ви разкажа за няколко такива вдъхновяващи попадения.

Но независимо към кой жанр и формат ще се насочите, надявам се, че ще давате шанс на българските книги и след 3-ти март или 24-ти май. Имаме талантливи автори, създаващи забележителни истории и опознаването им е приключение, в което си заслужава да се впуснем. :)

Снимка към статията: Кая Димитрова

Автор: Цветомила Димитрова

Предишни статии, които се споменават:

#AUDIOBOOKADVENTURE ИЛИ 5АУДИОКНИГИ ЗА ДЕЦА, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАМ

#AUDIOBOOKADVENTURE ИЛИ 3БИОГРАФИИ, КОИТО ДА ИЗСЛУШАТЕ

ПЪРВАТА МИ АУДИОКНИГА:„ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ“

ЗАПОЧВАМ 2022 С ФИНАЛА НА„СОФИЙСКИ МАГЬОСНИЦИ“

 „…Не се вписваше в това пусто алпийско поле, което се пълнеше със сняг и кръв, кръв, която водата отмиваше от мъха и влачеше със себе си, попивайки в земята. Кръв на мъж, убит по начин, какъвто рядко се случваше на някой полицай да види през цялата си кариера.“

Из „Цветя над ада“, Илария Тути

Още в първата статия за рубриката #AudiobookAdventure споделих колко обичам криминалните романи и споменах повече от три заглавия, които препоръчвам и в аудио формат. Сред тях е едно от основните вдъхновения за рубриката - “Наръчник за убийства за добри момичета” от Холи Джаксън. В края на миналата година имах възможност да разкажа за любимите си кримки и в Book Adventure Club Podcast - много хубаво изживяване, което ме подсети за още интересни аудиокниги от жанра и в този текст ви споделям повече за тях. 

Поредицата “Хоторн разследва” (‘Hawthorne and Horowitz Investigate’) от Антъни Хоровиц

 

“Опашка от убийства” на Антъни Хоровиц е сред криминалните книги, за които съм споделяла и преди, тъй като съм голяма фенка на автора. Факт е, че книгите за детектив  Хоторн бледнеят пред “Мозайка от убийства”, например, но чрез слушането ги преоткрих. Заради формата на разказване от първо лице, превръщането на тази поредица в аудиокниги е сякаш най-естественото решение. Имаме усещането, че седим на по питие с разказвача и той ни споделя своите неволи с Хоторн - с неподражаемо чувство за хумор и самоирония. 

Тази атмосфера се запазва и в най-новата книга от поредицата - ‘A Twist of a Knife’ (предстои скоро да излезе в хартиен вариант и на български език). Този път имаме сюжет тип “главният герой се превръща в главен заподозрян” и на всичкото отгоре, е принуден да разчита за спасението си на Хоторн. А това е плашещо, защото: първо - те не се разбират и второ - дори да се разбираха, детективът не е първият човек, на когото бихте се обадили, за да ви измъкне от затвора… може би не е и десетият човек. Но обстоятелствата се нареждат по този начин за Тони Хоровиц, а слушателят/ читателят получава една доста интригуваща криминална история.

В аудио формат може да намерите първите две книги на български език и всички на английски. Хартиените издания са на издателство “Еднорог”.

Поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт

Ако следите социалните мрежи на Book Adventure Club, знаете, че в момента Любо е по средата на едно книжно предизвикателство - да прочете всички книги от поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт (a.k.a. Дж. К. Роулинг). Говорихме за тях и в подкаста, а аз планирам скоро да започна най-новия роман “Мастиленочерно сърце”. Но за да намеря мотивация да се гмурна в това разследване от над 1000 страници, първо изслушах предпоследната книга “Тревожна кръв”. Чавдар Монов е много добре подбран разказвач за тези заглавия. Все още смятам, че английските версии са по-добре “изиграни”, но фактът, че стоях до два през нощта, за да слушам история, която вече съм чела, казва достатъчно за увлекателността на книгата и начина на поднасяне.

Поредицата на Галбрейт е подходяща за всеки, който обича класическите криминални сюжети, но иска повече динамика. Съществен плюс са главните герои - Корморан и Робин, чиито образи стават все по-плътни с всяка следваща книга. Опознаваме миналото им, техния вътрешен свят и сложността на взаимоотношенията им. И така случаите, героите (и броят на страниците) растат с всяко следващо заглавие, но расте и удоволствието от четенето им.

В аудио формат може да намерите първите пет книги на български и първите четири на английски. Хартиените издания са на издателство “Колибри”. А скоро очаквайте и подробното ревю на Любо за неговото книжно приключение с книгите. 

“Съвършени останки” от Хелън Фийлдс

“Съвършени останки” (‘Perfect Remains’) е първият роман от поредицата за детектив Люк Каланк. До момента на английски език са публикувани седем книги, които така ме увлякоха, че ги изслушах за около месец. Силата на първата книга от една страна се крие в начина, по който Фийлдс ни вкарва в ума на убиеца. От друга страна - взаимоотношенията между героите често внасят доза хумор и правят книгите доста по-човешки, надграждат иначе лишените от емоционалност разследвания, които срещаме в класическите детективски сюжети, например. Всяка нова книга представя все по-динамичен и заплетен случай, но и все по-драматични обрати за главните ни герои, заради което чакам с нетърпение следващата книга. Почитателите на сериали в стил “Касъл” и “Кости” (или на Шотландия), ще намерят нещо за себе си в тази поредица. В аудио формат е достъпна на английски език. Хартиените издания са на издателство Benitorial.

‘Wrong place, wrong time’ от Gillian McAllister 

Съвсем наскоро стана ясно, че и тази книга ще излезе на български със знака на Benitorial (нещо, което Любо “предсказа” в подкаста). Историята е много любопитна, защото сюжетът се развива наобратно. Започваме с убийство, на което главната героиня става свидетел. Още по-шокиращото е, че извършител е синът ѝ. Когато на следващия ден тя се събужда, осъзнава, че се е върнала един ден назад и всъщност ѝ е даден шанс да спре престъплението. Постепенно се връщаме още по-назад и по-назад, откривайки отговори и още повече въпроси. Макар че някои решения могат да се окажат предсказуеми, цялостният подход е много интересен. А в основата на идеята стои един факт, който също може да ви се стори любопитен. Така че, ако търсите криминално, но и различно четиво, ‘Wrong place, wrong time’ си заслужава. 

‘Flowers over the Inferno’/ ‘Fiori Sopra l'Inferno’/ “Цветя над ада” от Илария Тути

“Цветя над ада” е първият роман от поредица на италианската писателка Илария Тути,  която ни пренася в Алпите. Всяка книга е посветена на различно разследване, водено от главен комисар Тереза Баталия. Специфичният ѝ характер, личните битки и страхове, отношението ѝ към колегите и към случаите причисляват Тереза към по-нетипичните персонажи в криминалния жанр. Именно тя е голямата сила на поредицата, според мен. А другите интересни фактори са природата, която перфектно допълва атмосферата на романа, и любопитните факти, които Тути умело вплита в сюжета на всяка книга.

В аудио формат може да намерите първата книга на английски и първите три на италиански език. В хартиен вариант е издадена първата книга - от издателство “Лемур” и предстои публикуване на втората.

И още криминални книги…

 

Неотдавна разбрах, че в Storytel може да слушате не само на български и английски език, но също така на: италиански, испански, руски и турски. За почитателите на криминалните романи, които говорят испански език, препоръчвам ‘El silencio de la ciudad blanca’  (“Мълчанието на белия град”) от Ева Гарсия Саенс де Уртури (на български език може да се намери в хартиен вариант от издателство “Изток-Запад”). Книгата е част от поредица, като по първата има и сериал на Netflix.

Още една препоръка за феновете на криминалните романи, са т.нар “уютни мистерии” (cosy mysteries). Има изобилие на аудиокниги в този стил (повечето са на английски език), но ако обичате ненатоварващите мистерии (в стил Hallmark), поредицата ‘Tea Shop Mysteries’ от Laura Childs е много приятен вариант. А в поредицата ‘A Chef-to-go Mysteries’ към разследването е добавена и романтика. Има сходни поредици, които съчетават криминалното с магически елементи, но в тях все още предстои да се потопя.

Не мога да подмина и класическите детективски романи на Британската библиотека и книгите на Агата Кристи. Ако на хартия е възможно да ви доскучаят, в аудио вариант ги намирам за приятен фон и разтоварваща компания. 

Приятна аудио компания е и Book Adventure Club Podcast, който може да откриете ТУК. 

Първата статия от рубриката може да откриете ТУК. 

Ревюто на Любо за "Наръчник за убийства за добри момичета" може да прочетете ТУК.

Ревюто на Любо за "Опашка от убийства" може да прочетете ТУК. 

Ревюто на Любо за трилърите на Benitorial може да прочетете ТУК.

Автор на текста и снимката: Цветомила Димитрова