„Игра на криеница“ – още един перфектен трилър от Сьорен Свайструп
„Едно, две, три – убиец те следи.
Четири, пет, шест – как ще спиш нощес?“
Напрегнат, изключително интересен, с неочаквани обрати, брилянтно написан и отново с качеството на Сьорен Свайструп. След „Кестеновия човек“, който преди години ми отвя главата, наистина се съмнявах, че „Игра на криеница“ ще ми хареса толкова силно. Очаквах добра кримка, с психопат за убиец, който ще бъде заловен много трудно, но в кой скандинавски трилър го няма това?
Само че „Игра на криеница“ се оказа много повече! Това е история, в която освен кървавите убийства и притеснителните подробности, които ме стресираха в късните часове на нощта, има и вплетени сериозни теми като родителството, как разводът се отразява на децата и как караниците между родителите не водят до нищо хубаво и отежняват живота им. Ироничното е, че убиецът иска да спре точно това и да защити децата, но го прави по много… касапски начин.
Действието в „Игра на криеница“ започва навръх празника на влюбените в полицията постъпва сигнал за изчезнала жена. От разпитите на близките ѝ става ясно, че в продължение на два месеца тя е била тормозена със заплашителни снимки и есемеси. Ная Тулин и новият ѝ колега Рахим бързо откриват прилики с неразкрито убийство на деветнайсетгодишна гимназистка.
Без друго оръжие освен мобилния си телефон незнайният извършител шпионира, манипулира и унижава жертвите си. В извратеното си съзнание възприема преследването като игра на криеница. А играта започва в един пролетен ден преди трийсет години, когато ученически излет се превръща в кошмар...
Започва бясна надпревара с времето. Към разследването се присъединява завърналият се в Копенхаген Марк Хес. Двамата с Ная Тулин работят под огромно напрежение, опитвайки се да свържат минало и настояще, преди играта на криеница да вземе още жертви.
Изключително много харесах „Игра на криеница“. Сьорен Свайструп е използвал същото „хапче“, за да ни накара да останем до края – убиецът убива жертвите си по оригинален начин, от който те побиват тръпки, но и те кара да четеш жадно, за да разбереш какво ще се случи. Главите са кратки и самото действие е доста динамично. Не усещаш как преполовяваш романа. Четенето на книгата е истинско удоволствие и релакс. Аз я четох на плажа и ми беше перфектната компания, докато слушах шума на вълните.
Героите в книгата са изградени прекрасно. Вълнуваш се за всеки от тях и стискаш палци убиецът да не ги докопа. Колкото и странно да звучи ми хареса как е изграден и самият образ на убиеца. Без съмнение е психопат, който измъчва жертвите си с месеци и то по един изключително притеснителен начин, но мотивите му да убива пораждат дискусия, която не е маловажна.
![]() |
Сьорен Свайструп |
Родителството е тема, която излиза на преден план в много книги. Тук покрай убийствата и кървавите сцени тя е поместена много адекватно. Всяко едно действие на родителите в книгата водеше до последствия за тях, но преди това тяхното поведение е повлияло на децата. Те страдаха от техните избори и ги караха да се лашкат в избора си при кой родител да останат. Имаше много сцени, в които децата пряко бяга жертви, но не на психопатът, който измъчваше възрастните, а от собствениците си родители.
Самото разследване беше много интригуващо. Убиецът беше много подготвен, играеше си с полицията, винаги ги надхитряваше и изненадващо се появяваше незабелязано, където си поискаше. Това, което изключително много ми хареса е, че книгата започва с един случай от преди 30 години, който може да изглежда като просто въведение в атмосферата на романа, но всъщност се оказа много ключова сцена за него и първото ни запознаване с убиеца.
Накратко мога да кажа, че „Игра на криеница“ е перфектният трилър, който те въвлича в историята си и не иска да те пусне. А феновете на „Кестеновия човек“ и Сьорен Свайструп могат да са спокойни - авторът не само не разочарова, а надгражда писането си в тази книга. Препоръчвам горещо!
Автор: Любен Спасов