Book Adventure Club

В последната статия от рубриката ви разказах за няколко полезни книги в областта на приложната психология и личностното развитие. Темата за нехудожествените издания обаче е всеобхватна и затова реших да я продължа, но този път на фокус са заглавия за любознателните. Голяма част от тях обхващат любопитна информация от различни сфери на науката, представена по интересен начин.  А след като ги изслушате, може да се почувствате сякаш сте преминали няколкочасов курс по съответния въпрос. Ако искате чрез аудиокнигите да учите и обогатявате общата си култура, ето 5+ заглавия, на които може да обърнете внимание.

“Sapiens. Кратка история на човечеството”, “Homo Deus. Кратка история на бъдещето” и “21 урока за 21 век” от Ювал Ноа Харари, прочетени от Момчил Степанов

Заглавията ясно представят съдържанието на книгите. При първата преминаваме през историята на човечеството от еволюцията на човека, през важни моменти като зараждането на земеделието, индустриализацията, до възникването на религията, науката, парите, формирането на империи и държави и т.н. Втората книга е насочена към бъдещето, потенциала и опасностите, свързани с новите технологии, изкуствения интелект, интернет, умните машини и т.н. Тя е и доста по философска, защото все още бъдещето зависи от решения, които предстои да бъдат взети, мерки, които предстои да бъдат въведени и сега е времето за дискусии по тези въпроси. „21 урока за 21 век“ наскоро описах като „депресираща“, защото във всеки следващ урок авторът описва съвременния ни свят във все по-тъмни, но за съжаление реалистични, краски.

Все пак и трите книги са много интересни и ако подходите към тях с отворено съзнание, може да си зададете много въпроси като: „Съществува ли такова нещо като свободна воля?“, „Кога сме се превърнали в роби на концепции, които сами сме създали, за да улесним живота си?“ и много други. С всяка следваща книга ще се потапяте още повече в размисъл и желанието да откриете човек, с когото да обсъдите всичко, ще нараства (разбирам защо Маги така усилено я препоръчва:). Това сякаш е най-голямата сила на книгите на Харари – въпросите и дискусиите, които продължават да провокират толкова години след издаването си.

“Кратка история на почти всичко” от Бил Брайсън, прочетена от Георги Георгиев – Гого

Една от най-типичните характеристики на книгите на Бил Брайсън е хуморът, с който авторът пише. По същество „Кратка история на почти всичко“ покрива много от темите, включени и в Sapiens. Но е истинско удоволствие да ги слушаш във версията на Брайсън. Увлекателната информация е съчетана с шеговити коментари и забележки и цялостният тон е толкова лек, че не усещаш как минава времето. Наподобява научно-популярно предаване по телевизията – научаваш интересни факти с любопитството на дете, което сега открива света. Тук липсват провокативните въпроси и философските размисли на Харари, така че препоръчвам книгата за хора, които търсят по-скоро информация и възможност да научат нещо ново, без да потъват в допълнителни размишления.

Темата за развитието на човечеството може да се открие в множество заглавия. Малка част са: The 10,000 year explosion: How Civilization Accelerated Human Evolution, Cosmosapiens и A Pocket History of Human Evolution, но в тях фактите са представени доста по-сухо и ако сте почитатели на стила на Харари и Брайсън, тези книги може да ви се сторят скучни.

“Кратка история на иновациите” от Мат Ридли, прочетена от Денислав Борисов

След като сме минали общата история на човечеството, може да се съсредоточим върху отделни аспекти като иновациите. Книгата на Мат Ридли поднася по интригуващ начин информация за иновативни решения и изобретения с ключова роля за прогреса ни. Голяма част от описаното може би ще ви бъде познато – от обща култура или други книги, филми, научно-популярни предавания. Но със сигурност е полезно да си ги припомним. Стилът на Ридли е много приятен за четене и слушане, така че може да приемете книгата и като средство за разтоварване или четиво, с което да запълните времето докато пътувате около празниците.

Авторът има още една аудиокнига в Storytel – „Еволюция на всичко“, която засяга сходни теми като книгите на Харари й Брайсън, но предстои да я изслушам и да разбера дали може да се нареди до тях в топ препоръките ми.

“Мозъкът, това си ти” от Дейвид Игълман, прочетена от Борислав Дойчинов

Кои сме ние? Как вземаме решения? Защо мозъкът ни се нуждае от други хора около нас? Как технологиите могат да променят същността на това да си човек? Тези и още много въпроси си задава американският учен и популяризатор на науката Дейвид Игълман в книгата „Мозъкът, това си ти“. Той търси отговорите в екстремните спортове, криминалните разследвания, предчувствията, роботиката и други неочаквани места. Провежда интервюта с интересни хора или цитира case study-та. За разлика от други книги в този жанр, неговите примери не са толкова често срещани, което е допълнителен плюс към интригуващата тема. Очаквах книгата да навлезе в подробности за структурата на мозъка, биологични термини и специфики, но авторът не задълбава в тях. От това се получава един лесен за четене и разбиране текст, но ако вече имате познания по темата, може да потърсите допълнителни четива след това.

По заглавието предположих, че “Внимание: Как концентрацията управлява живота ни” от Джули Ли и Нир Еял (също прочетена от Борислав Дойчинов) ще е подобно изследване. Но всъщност се оказа, че книгата спада по-скоро към изданията за личностно развитие. В нея обаче ще откриете информация, която в доста по-голяма дълбочина е изследвана в “Суперфокус” от Майкъл Хаят.

Astrophysics for People in a Hurry от Нийл Деграс Тайсън, прочетена от автора

Аз съм голяма почитателка на Нийл Деграс Тайсън – американски астрофизик и директор на планетариума „Хейдън“. Ако се интересувате от астрофизика, препоръчвам да потърсите негови интервюта. Заразяваща е страстта, с която говори и пише за звездите, космоса и мястото на човека сред този безкрай. Затова побързах да си купя „Астрофизика за заети хора“ още щом излезе на български език. Макар че ми беше интересна, още тогава споделих в ревю, че четенето й изисква малко повече съсредоточаване. Всичко е разказано по достъпен начин, но не всеки ден четем или говорим за астрофизика, зараждане на галактики и звезди, така че ви съветвам да четете или слушате книгата, когато не сте чак толкова заети и може да й отделите малко повече време. Допълнителен плюс на аудиокнигата на английски език е, че я чете самият автор, което си е все едно слушате подробна лекция на един от водещите специалисти в областта!

Тази статия се забави малко поради ред причини, но една от тях беше, че дълго не можех да реша кои книги да включа. Има толкова интересни заглавия по всевъзможни теми и голяма част са достъпни в аудиоформат. Препоръчвам да включвате поне една нехудожествена книга в месечния ви списък за четене/ слушане, защото разширяват хоризонтите ни по неподозиран начин. А аз със сигурност ще се изкуша да ви разкажа за още няколко такива издания съвсем скоро.

Автор: Цветомила Димитрова

Снимка: Кая Димитрова

 „Да роптаеш може, но да продължиш трябва.“

Обичам книги базирани на реални личности и истории. „Силата на една мечта“ е точно такава. Това е книга, която избрах да чета съвсем случайно, по време на великденските празници, просто защото не си бях взел на село достатъчно книги от тези, които са се наредили в безкрайния ми списък.

И така без да искам се натъкнах на историята на Сеферино Карион или както става по-известен след години – Жан Леон. Наистина се радвам на тази книжна случайност, защото се натъкнах на вдъхновяващата история на един човек, който е искал да се развива през целия си живот и не се е задоволял с малкото, което му се предлага.

Действието на романа се развива в периода 1928-1996. В този времеви интервал живее каталонецът Жан Леон, роден Сеферино Карион. На двайсет и една години той бяга от Испания на Франко и след немалко трудности и несгоди, минавайки през Франция, успява да се качи на кораб, пътуващ за САЩ, страната на всички възможности. В Ню Йорк променя самоличността си и става американския гражданин Жан Леон. След това се установява в Холивуд, където с много труд и известна доза късмет отваря ресторант „Ла Скала“, който ще бъде посещаван от кинозвезди като Мерилин Монро и Пол Нюмън и политици като Джон Кенеди и Роналд Рейган.

Но успехът на заведението не е достатъчен на мечтателя Жан Леон, чийто девиз е „Да роптаеш може, но да продължиш трябва“. И той се връща в родната Каталония, където създава собствен сорт вино, наречен на негово име, придобил световна слава и което се произвежда от наследниците му и до днес.

Книгата на Марти Жиронел наистина ми допадна. Този път ще започна със стила на писане на автора. Историята на Жан Леон е много любопитна, изпълнена с пикове и спадове, но определено, ако беше написана лошо всичко това можеше да бъде много скучно. Марти Жаронел обаче се е постарал читателят да не скучае дори за минута. Този необикновен живот е представен по наистина атрактивен начин, все едно гледаш филм. Буквално само ми липсваха пуканките докато чета книгата, но усещането беше, все едно съм на кино.

Разбира се, за това предразполага изобщо холивудската атмосфера на книгата, всички известни актьори замесени в живота на Жан Леон и това как всеки от тях му е повлиял по някакъв начин.

Още по-силно впечатление от стила на писане обаче правят посланията на книгата. От една страна стои мечтата да успееш. Да се бориш да постигнеш нещо повече и с много труд и търпение накрая все пак да го постигнеш. Изключително вдъхновяващо ми беше да следя как Сеферино Карион се превръщаше в Жал Леон. Как от Испания на Франко, където и той и семейството му бяха подложени на опасност, този млад мъж стигна до това да е приятел с Франк Синатра и двамата президенти на САЩ. Много ми допадна как Жан Леон поставяше цели пред себе си и докато не ги направи по перфектен начин не се задоволяваше. Първо с ресторанта, а след това и с виното, Жан Леон гонеше успеха и имаше формулата за постигането му.

Жан Леон в "Ла Скала"

Но в живота не всичко е цветя и рози. Колкото и голямо клише да е това. Успехът в кариерата на Жан Леоон няма как да не се отрази на личния му живот. Бракът му с Кейти, жената, която винаги е била до него и по-скоро е разумът в двойката, остава на заден план и определено това не се нрави на тази жена с изразен характер. В този момент и самият Жан Леон се чуди дали си заслужава да плати цената да не вижда семейството си, за да постигне успех, но се прокрадва и една още по-ужасяваща мисъл – дали изобщо е трябвало да има семейство? Този проблем го има в обществото и до ден днешен – успехът в работата ли е по-важен или семейното щастие? Въпрос, чийто отговор не е толкова прост.

В даден момент се стига до и тази задънена улица, където Жан Леон винаги иска да постига повече и повече и се губи в това свое желание за успех. Никога нищо не му е достатъчно, винаги може още, никога не постига удовлетворение.

Марти Жиронел

Накратко „Силата на една мечта“ разказва чисто човешка история, в която всеки от нас може да се познае и сигурно голяма част от читателите на книгата са изпадали. Пример за това как винаги можем да постигаме мечтите си, стига да имаме характера, търпението и качествата за това.

Препоръчвам с две ръце.

Автор: Любен Спасов

 „Невъзможно е да се опияниш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва.“

Както героят на Йозеф Рот прави своята изповед за една нощ, така и аз я прочетох за същото време. Не знам дали има друг начин по който да прочетеш тази книга. Тя те засмуква, прави те съпричастен със случващото се и не искаш да спираш разказа на Семьон Семьонович Голубчик. А той е един сладкодумник, който така умело разказва, че те пренася във времето и пространството и четенето се превръща в едно огромно удоволствие.

Йозеф Рот ни пренася в един руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето там е спряло, а един бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Без да спестява нищо. Без заобикалки. Той започва своята изповед с това, че въпреки че е убиец е добър човек. Възможно ли е това обаче? Възможно ли е да пропаднеш в бездната на злото и низостта и това да не повлияе на душата ти?

Отговорите на тези въпроси търсим заедно с героя на Йозеф Рот, докато той ни превежда из ада на човешката душа.

Това бе първата ми среща с Рот и определено ми хареса. „Изповед на един убиец, направена за една нощ“ е от онези книги, които ти предлага интересна история, но те кара и да се замислиш. Не може да минеш по повърхността на историята, не може да прескачаш страници. Всяко едно изречение е важно, всяка дума е точно на мястото си.

Читателят преминава през живота на Голубчик заедно с него и се учим от неговите грешки, учим с него и уроците, които той научава. В началото историята ми бе леко като приказка, в която имаме руски княз, незаконно дете и жажда за справедливост.

След това историята поема в съвсем друга посока, в която са намесени полиция, тайни агенти, още по-тайни мисии и лукави хора, на които не може да се довериш.

В основата на всичко обаче, разбира се, е любовта. Тя присъства в тази история от самото й начало и е главният виновник за всички събития, които след това се случват в романа. Съдбата на нашия герой се определя от тази любов. И от омраза, разбира се. Тези две противоположни, но толкова свързани чувства, когато се появяват в един и същи момент, стават взривоопасни и създават големи поразии след себе си. В случая се стига до убийство.

Йозеф Рот

Изключително много ми хареса стилът на писане на Йозеф Рот и психологията в романа. Главният ни герой прави своята изповед, но в същото време, вече през призмата на отминалото време, прави един психологически самоанализ на всяка своя постъпка, мисъл, желание. Наистина преминаваме през всяко едно кътче на душата му и виждаме как всяко негово действие има отражение върху личността, която в момента ни е представена в този руски ресторант.

Препоръчвам „Изповед на един убиец, направена за една нощ“, ако ви се чете нещо наистина добро, което няма да ви остави на мира, докато не стигнете последната страница.

Автор: Любен Спасов

Едно от основните предимства на аудиокнигите е, че допринасят за по-доброто оползотворяване на времето, защото може да ги слушате докато вършите поне още едно нещо (спортувате, пътувате, занимавате се с домакинска работа и т.н.). За да получат още повече от този процес, хората често избират теми, свързани с личностно развитие, бизнес, психология. Ако сте от този тип читатели/ слушатели или просто искате да опитате нещо различно, ще ви разкажа за няколко нехудожествени заглавия в аудиоформат, които открих през последните месеци и може да ви бъдат полезни.

Книги за личностно израстване и приложна психология

Напълно откровено започвам с няколко факта, които понякога ме отблъскват от бестселъровите (най-често американски) книги от тип приложна психология и/ или личностно развитие: 

1. Често те ни повтарят неща, които са ни до болка познати. 

2. Понякога се опитват да предадат полезна информация под формата на история, приказка, притча.

3. Често се прибягва до “метода на конкретните ситуации” (case study), при който се синтезират любопитни примери от практиката, за да се илюстрират по-добре идеите и съветите на автора. Този подход се среща и в бизнес книгите.

Донякъде и трите правят написаното по-интересно, рабираемо или лесно смилаемо, но някои читатели ги намират за дразнещи. В такива случаи е доста полезно да превъртиш главата или да слушаш на по-бърза скорост, за да стигнеш до същината.  

“Клуб 5 сутринта” от Робин Шарма, прочетена от Димитър Кръстев 

Книгите на Робин Шарма са пример за заглавия, при които напълно игнорирах цели абзаци. Шарма е едно от най-познатите имена, когато говорим за личностно развитие - почти всеки е чувал за “Монахът, който продаде своето ферари”. 

“Клуб 5 сутринта” е сред най-популярните му книги от последните години. Тя започва с история за предприемачка и художник, които се намират на житейски кръстопът, но един милиардер и един “магьосник” ще им помогнат да подобрят живота си, като станат част от Клуб “5 сутринта”. Тази, подобна на притча, сюжетна линия не ми допадна, но в същината на книгата има няколко полезни техники, които всеки от нас може да приложи в ежедневието си. Ако искате да сте по-организирани, да станете по-добри в поставянето и постигането на целите си, като в същото време запазите баланс между работа и личен живот - това е книгата за вас. 

Друг автор, който използва подхода “художествена измислица, съчетана с полезни съвети”, е Лоран Гунел. Неговите книги също могат да бъдат намерени в аудиовариант и ги препоръчвам за търсещите мотивация. Те нямат толкова практически препорки, а по-скоро карат читателя да се отправи на едно пътуване навътре в себе си, да обмисли настоящето, да си даде сметка за страховете и преградите, които сам си е поставил и да помечтае за по-щастливо бъдеще.

“Безграничният потенциал” от Джим Куик, прочетена от Борислав Дойчинов

 

Идеята на “Безграничният потенциал” е “да ни научи как да учим”. Дълги години авторът е имал проблеми с четенето и запаметяването на информация, а днес е един от гурутата на скоростното четене и учене. Има и популярен подкаст, свързан с тази тема. Обаче се оказва, че тренирането на ума е една съвсем кратка част от настоящата книга. Всъщност тя основно обобщава най-важното и полезното от други заглавия, като: “Поток” от Михай Чиксентмихай, “Атомни навици” от Джеймс Клиър, “Започни със Защо” от Саймън Синек и… “Клуб 5 сутринта”. Така че я препоръчвам за всички, които нямат време да изслушат изброените книгите, но искат да се запознаят с най-полезното от тях. В допълнение има и няколко практически теста и упражнения.

Лидерство и бизнес

“Силата на навиците” от Чарлз Дюиг, прочетена от Борислав Дойчинов 

Споменах “Атомни навици”, затова няма как да не препоръчам “Силата на навиците” - тя е цитирана като основа за много заглавия от този тип. В случая бихме могли да ги причислим и към четивата за личностно развитие, макар че книгата на Дюиг съдържа много case study-та с примери от бизнеса, а съветите на Клиър се прилагат в тренировъчните програми на успешни и световноизвестни спортисти.

Полезните практики и в двете книги могат да бъдат синтезирани в няколко страници - но важното е, че ги има и работят, стига да решите да ги приложите. А използваните примери от бизнеса и любопитни истории могат да обогатят общата ви култура и дори да допринесат към работата ви, ако се занимавате с маркетинг и реклама.

По темата за навиците изслушах и Good habits, bad habits от Wendy Wood. Забравих я почти веднага, така че тя влиза в препоръките ми - какво да НЕ слушате или поне в какво да не влагате много време.

“Безкрайната игра” и “Лидерите винаги обядват последни” от Саймън Синек, прочетени от Момчил Степанов 

За пръв път чух за Саймън Синек по повод книгата му “Започнете със Защо” и едноименното му TED видео, които ви препоръчвам. В “Безкрайната игра” Синек дава примери за успешни компании и личности и поддържа теорията, че успехът им се състои в това, че играят “безкрайната игра”. Казано по разбираем начин - мислят в дългосрочен план и са склонни да приемат краткосрочни загуби или провали в името на бъдеща по-голяма цел. Но разбира се, целта е по-смислена от “ще изкараме много пари”.

“Лидерите винаги обядват последни” е посветена на отношенията между лидери и персонал. Дава примери как, при правилно управление, служителите могат да се почувстват важна част от компанията, да се борят за нейните ценности и дори да са склонни да жертват собственото си благосъстояние, за доброто на колегите си или на фирмата в бъдеще.

Според мен всеки, който се интересува от лидерство или управление на хора и мотивация, трябва да се запознае с идеите на Синек. Може би не са рволюционни или нови, но е важно да ни бъдат напомняни - особено в свят като днешния, когато числата и резултатите се считат за по-важни от хората.

“Дай и ще получиш”* от Адам Грант, прочетена от Константин Динчев 

Адам Грант е другият автор, който пише по интригуващ начин и в същото време ни припомня важни общочовешки ценности. Всъщност между Грант и Синек има интересна свързваща нишка, но ще ви оставя сами да я откриете (подсказвам: Синек споделя за нея в “Безкрайната игра”).

В “Дай и ще получиш” Адам Грант ни разказва за трите основни роли в социалните взаимоотношения, които се проявяват и в бизнеса - Алтруистът, Егоистът и Кантарът. След като е проучил повече от 3000 души от различни индустрии и култури по света, Грант доказва, че “когато помагаме, всъщност печелим повече”. Той дава прмери и идеи, които биха могли да насърчат работата в екип, успешното управление на персонала, изграждането на по-смислени и здрави взаимоотношения в личен план.

*Първоначално книгата е издадена на български език под името “Дай, за да вземеш” и това е версията, която може да бъде открита в Storytel.

Когато слушате част от посочените книги, е хубаво да отделите време, за да си запишете важните уроци или да направите упражненията. Ако сте в движение, може да си отбелязвате от коя до коя минута е полезната информация и през уикенда да се върнете там и да осмислите или отработите казаното. Ако сметнете книгата за наистина просветляваща, винаги можете да я закупите на хартия, за да намирате цитатите и съветите по-лесно. 

“Твоята най-силна година” от Майкъл Хаят и книгите на Щефани Щал, например, са заглавия, които може да третирате като учебник или наръчник. И е хубаво да отделите време за четенето/ слушането им с бележник наблизо. Ако изслушате “Клуб 5 сутринта”, ще разберете точно как да намерите време за такива занимания. И е хубаво да го направите - иначе това ще бъдат просто поредните интересни книги, които ще забравите след няколко месеца. 

Ревю на Любо за “Атомни навици” може да четете ТУК.

Автор: Цветомила Димитрова

Снимка: Кая Димитрова

 „Забелязала ли си, че коренът на думата „болка“ на италиански , dolore, е същият като в думата „измама“, dolo? В страданието има двуличие , неяснота.“

Започнах „Като дъх“ от Ферзан Йозпетек една неделна сутрин и продължих да чета до вечерта. Без да спирам. Не можех да се откъсна от историята, която ми предлага този автор, който чета за първи път. Но не и за последен.

Точно за същия времеви период се развива и действието в романа. От неделя сутринта, когато Серджо и Джована очакват семейни приятели за обяд в уютния си апартамент в Рим до вечерта, в която живота на всички замесени няма да бъде същият. Една неделя, в която постоянно пътуваме между Рим и Истанбул. От наши дни до 60-те.

За Серджо и Джована добре планираният обяд с приятели се променя напълно малко преди появата на гостите. Тогава на вратата им звънва непозната жена с необичайна молба. Преди много години тя е живяла в този дом и сега би искала да го разгледа за последно. Така започва една история, застрашаваща привидно спокойното и монотонно съществуване на Серджо и Джована, бележейки тях и приятелите им завинаги.

Изключително много харесах тази книга. Написана с такова изящество, с такава лекота, че не усещаш как минаваш през страниците ѝ.

„Като дъх” се чете на един дъх. Не ни разказва някакви заплетени сюжети, а ни представя живота такъв какъвто е - със сложните отношения както в едно семейство, така и между група приятели. В основата на всичко, разбира се, е любовта, която поставя героите пред различни изпитания и ги кара да вземат важни решения. Или може би да не взимат такива.

Ферзан Йозептек е сладкодумник, който без проблеми ме разхождаше от Рим до Истанбул и ми разказваше историята на две сестри без дори за секунда да се разсея, да се объркам или да ми досади. Този човек знае как да разказва истории, знае как да ги поднася и как да те накара да останеш до развоя на събитията. Има нещо в турските автори, дори да не живеят в Турция. Всяка история я разказват като приказка, която се лее и не натежава. Независимо от темата. Аз мога да сравня писането на Йозепотек с това на Елиф Шафак и мога да открия много общи неща. Най-малкото начинът по който описват Истанбул ме кара все повече и повече да искам да посетя този град.

И въпреки че на пръв поглед сюжетът изглеждаше предвидим и по-скоро очаквах пред мен да се разиграе една тривиална случка в един апартамент в Рим, на няколко пъти съвсем искрено се изненадвах от развоя на събитията, от което ми ставаше много приятно. Както и критиците го описват, романът е един трилър на чувствата, в който са намесени толкова емоции, че се чудиш как да се чувстваш в даден момент.

Ферзан Йозпетек

Имаме страстна и изпепеляваща любов, сестринска обич, предателство, омраза, щастие, тъга. Имаме токсични отношения, които се бъркат с любов, но то много често, между любовта и отчаянието, границата е прекалено тънка. В тази книга има и много психология – историята ни подтиква към много въпроси свързани с това какви решения взимаме и как не трябва да изпускаме момента.

Истината е, че с историите, които ни разказва в романа си, Ферзан Йозептек ни показва нагледно, че животът минава като дъх и може да нямаме възможност да поправим нещата, които сме объркали. Затова по-добре да действаме докато е време, да обичаме докато можем, да простим докато има на кого и да не отлагаме разговорите и срещите, защото времето минава наистина бързо и няма да разберем кога ще изтече завинаги.

Героите бяха изключително добре изпипани. Нямаше един преувеличен образ. Нямаше едно прекрачване на границата. Всичко в тази книга е изпипано до последната запетайка. Ситуациите, в които изпадаха тези герои бяха логични и напълно възможни.

Единственото нелогично нещо за мен е българската корица, която няма нищо общо със сюжета на книгата. Но да не издребняваме.

Определено ви препоръчвам „Като дъх“. Тънка книга, събрала в себе си цялата мъдрост на простия, но винаги толкова сложен, живот.

Автор: Любен Спасов

На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга и по този повод новата статия в рубриката #AudiobookAdventure е посветена на аудиокнигите за деца. По препоръка на Валерия и Ели от букстаграма mama_and_elly_and_books изслушах 5 детски книги в Storytel и ще ви разкажа малко повече за тях.

„Ми не ми се спи“ от Мила Попнеделева - Генова, прочетена от Петя Абаджиева 

По стечение на обстоятелствата слушах “Ми не ми се спи” една сутрин, напът за работа. Основната ми мисъл беше как искам да се върна обратно в леглото, така че взех доста присърце проблема на двете мечки, които си мечтаят за малко повече сън, но малкото им меченце е на друго мнение… И въпреки че книгата разказва за мечки, историята подозрително прилича на събития, които много родители ще разпознаят. За това спомагат и симпатични закачки като сайтът “БГ мечка” - извор на съвети от всякакъв характер. Историята е много мила и напомня на родителите на първо място да се радват на времето с децата - дори това да означава по-малко сън, важното е да изпълним дните с повече смях. А тази книжка е едно добро начало.

Поредицата „Лиско Лис и приятели“ от Слави Стоев, прочетена от Никола Стефанов 

Препоръката на Валерия и Ели беше за втората книга от поредицата, но всяка от тях е с дължина 10-20 мин. и персонажите така ме забавляваха, че нямаше как да спра само с една. В първата история нашите герои трябва да спасят всички от нещо потенциално много лошо… Накрая обаче се оказва, че са си докарали излишни притеснения само за да запълнят времето с важни, макар и безмислени задачи. Звучи ли ви познато? Аз лично мога да се сетя за няколко човека, които прилагат сходен подход в ежедневието си. 

Втората книга ни напомня, че “светът е пълен с цветове” и в повечето случаи решението на даден проблем “не е едно, нито друго, нито нещо помежду им, а съвсем трето” (накратко - трябва да мислим извън кутията, извън черно-бялото). А третата книга ни учи, че е по-добре да попитаме преди да си правим изводи - особено когато става въпрос за чувствата на другите. Колкото и да ни е трудно да повярваме, светът не се върти около нас, а понякога непоисканата помощ може да навреди… 

Докато описвам тези изводи все повече се убеждавам, че книгите за деца напомнят много важни неща и на възрастните. Освен с полезни заключения, историите на Слави Стоев са изпълнени с тънък хумор, който също ще допадне на порасналите читатели. Няма да издавам много по тази тема, но има две кокошки с уникални имена, които все още ме карат да се усмихвам.

„Добрите крадци“ от Катрин Ръндъл, прочетена от Моника Иванова

 

Докато сме на темата за книги, които могат да допаднат и на порасналите читатели, задължително трябва да включа “Добрите крадци” от Катрин Ръндъл. Не съм привърженик на определянето “за каква възраст е подходяща” дадена книга, защото зависи до голяма степен от детето и текстовете, които е свикнало да чете и слуша. А последните седмици ми доказаха, че дори съвсем пораснали деца (като мен) могат да слушат с интерес. Но все пак “Добрите крадци” е роман, не илюстровано издание, и аудиокнигата е дълга няколко часа, което трябва да се има предвид.

Романът започва много интригуващо и включва заплетен сюжет, цирк, приключения, Ню Йорк… Ръндъл ни помага да опознаем и приемем различните, вдъхновява децата да развиват талантите и силните си страни, смело да заявят за какво мечтаят.

Посланията на книгата са свързани с приятелството, любовта и семейството, а те са може би най-ценното съкровище, което може да притежаваме. Вълнуващи обрати, мистериозни планове, надпревара с времето и изненади - книгата е интересна до последната страница и ще допадне на всеки малък или пораснал почитател на приключенските романи.

Поредицата за „Агата“ от Александра Георгиева, прочетена от Яна Кузова

 

Всяка книга от поредицата за “Агата” е на различна тема, която децата могат да объдят с родителите си, като например - как да се справиш със срама от говоренето пред много или непознати хора, как да отстояваш идеите си и да правиш, това което е редно, независимо какво биха казали другите. Любимата книга на mama_and_elly_and_books е “Обичам те, бабо”, която разказва за болната баба на Агата и дава възможност да се коментират подобни трудни теми като страха от загубата на любим човек. Но всичко е поднесено по лек и интригуващ начин, така че децата могат да научат нещо докато се наслаждават на интересна история за любим персонаж.

„Феята от захарницата“ от Катя Антонова, прочетена от Силвия Петкова 

А що се отнася до любимите персонажи, аз запазих моя за финал. Ванилия е една прекрасна, невероятна, фантастична, великолепна сладкарска фея. И изобщо не преувеличавам (всъщност, тя би казала, че даже не съм успяла да я представя в пълния й звезден блясък). Уверена в себе си, винаги изпълнена с гениални идеи Ванилия помага на десетгодишния Филип да се справи с най-скучното занимание на света - ходенето на училище. Тя е истински приятел, но за съжаление често добрите й намерения вкарват Филип в бели. Ползите за читателя/ слушателя са, че това винаги е съпроводено с много забавни моменти, на които аз лично се смях с глас.

Докато слушах книгите за феята от захарницата, не спирах да разказвам за нея и я определих като “книга за възрастни и то за възрастни, които обичат сладко”. Срещнах коментари в различни групи, че хапливият език и шегите на феята не допадат на всички родители, но според мен са достатъчно премерени. Особено ако се отдели време и за разговор с детето относно различните теми в книгите, защото освен смях, в тях има и много хубави послания. Смятам, че тогава децата няма да се фокусират върху няколко шеговити думи, а ще попият от самоувереността на Ванилия (която аз също бих искала да притежавам), ще разберат силата на приятелството и истински ценните неща в живота.

Тук трябва да отбележа, че Силвия Петкова се справя чудесно с четенето на тази книга - и дава изключително правдоподобен глас на феята. Имам известни резерви за озвучаването ѝ на поредицата за Хари Потър - може би защото Стивън Фрай вдигна летвата прекалено високо за мен - но в тези книги актрисата е блестяща.

Отзив на Валерия и Ели за четвъртата книга от поредицата четете ТУК. 

Бях набелязала още една книга, до която за съжаление не успях да стигна - “Сбогом, дневнико!” от Ненко Генов. Чела съм забавната история и ми е любопитно да чуя как звучи в аудиоформат. Препоръчвам я като четиво, което забавлява и в същото време носи хубави послания. На шега наричам главния герой “българския Дръндьо”, който хапва баничка с боза, забърква се в какви ли не ситуации и междувременно разказва на децата за организации като “Зелени Балкани” и УНИЦЕФ. 

Последните две седмици, прекарани в компанията на детски аудиокниги, бяха изключително забавни и приятни. Но трябва да отбележа, че този формат има някои съществени минуси. Пропускаме красивите илюстрации и възможността да ги четем заедно с децата и - след стотното разгръщане на любимата книга - да слушаме как техните гласове повтарят любимите фрази или сочат най-обичаните си герои (или правят забележка за нещо, което сме пропуснали да прочетем, както трябва). Истината е че магията на детската книга се ражда от четенето й. Затова ви приканвам да го правите по-често. А ако все не остава достатъчно време, тогава - една аудиокнига в колата по пътя за детската градина или училището, може да се окаже добро решение. 

Търсите още идеи за подходящи заглавия? Разгледайте препоръките на Валерия и Ели в Инстаграм - mama_and_elly_and_books.

Автор: Цветомила Димитрова

Снимка: Валерия Стефанова