„Той се усмихна. „Не се притеснявай. Никой няма да те види.“

Не мога да обясня чувството на безпокойство, което това изречение носи.“

За тази книга искам да говоря на всички вече от година. Толкова много ми хареса, че авторката се нареди сред любимците ми мигновено и ревностно ще следя всяко нейно заглавие. „Това не е моето име“ я прочетох на две сядания и въпреки че има своя наивитет и някой голям фен на жанра това може да го подразни, при мен се получи едно пристрастяване към историята, което не ми даде мира докато не разбера всички отговори. 

Номиниран за тийн наградата на Goodreads 2025, дебютният роман на Меган Лали притежава всичко, което отличава блестящия трилър: ускоряваща пулса динамика, заплетен сюжет и разтърсващ финал.

Накратко в книгата се разказва за една трепереща тийнейджърка, която се събужда в канавка до пътя. Няма спомен как се е озовала там. И по-лошото – няма спомен коя е. Патрулиращ полицай я забелязва и я отвежда в близкия участък, а не след дълго там се появява мъж на ръба на отчаянието. Търсил я е от часове. Има снимки с нея, документи, карти. Той е баща й.  Името й е Мери. Или поне така твърди той. Когато Лола затръшва вратата и изтичва сама в нощта, Дрю мисли, че двамата просто имат нужда от време. Но времето се оказва най-големият му враг. Лола изчезва и Дрю се превръща в основен заподозрян, целият град е убеден, че е убиец. Най-важното сега не е да доказва невинността си. Най-важното е да открие Лола, преди да е станало късно. С изтичането на всяка минута следите  избледняват, а опасността расте.

За мен „Това не е моето име“ е трилър, който се чете леко, има напрежение, има интрига, има и изненада. Много в стила на Луси Фоли, само че главните ни герои са тийнейджъри. Както казах по-горе това може да подразни някой, защото наистина има нереалистични моменти, в които група тийнейджъри са доста по-умни от полицията, вършат много по-добра работа и някои улики ги намират сякаш са детска игра. Но въпреки това книгата си има един много добър убиец психопат, от който на много хора ще им настръхнат косите. 

Харесаха ми персонажите, но много ми хареса и психологията в романа – как Мари осъзнаваше какво ѝ се случва, как достигна до отговорите. Хареса ми как тя имаше логични разсъждения и си задаваше правилните въпроси. 

Хареса ми обстановката в „Това не е моето име“, леката мистерия, сладкото напрежение през цялото време, чрез което разбирахме, че нещо не е наред. Хареса ми, че нямаше кървища и излишно насилие. Просто на тази история нямаше да ѝ отива. 

Хареса ми кой се оказа убиецът и неговите мотиви да убива. Видях логика в психопотското му мислене. (Което до някъде може и да е проблем. :D) Много хубаво бяха преплетени двете линии и определено авторката успя да ме заблуди за момент. Хареса ми, че нещата не се развиха както ми се искаше, защото в живота не всичко се получава както го искаме. 

И за да не излезе, че всичко ми допада, ще кажа, че не ми хареса, че някои неща определено бяха прекалено необмислени и тийн. Някои неща се случваха прекалено на магия и някой любител на сериозните трилър книги би се подразнил много. Но аз четох романа с идея да се разсея, да се разтоваря и с тази книга го постигнах. Толкова леко се чете, че на едно сядане може и да се приключи. Само да имате време. 

Автор: Любен Спасов