„С обвития си в ръкавицата палец
Сара повдигна ресните мазна коса, която бе залепнала върху челото на
нещастника. Разбра защо офицер Дорн бе споменал за странен белег. Всъщност три
белега, всеки с големина половин пръст, осакатяваха безкръвното чело на човека.
Те почти се сливаха с цвета на кожата, но белият им контур и леката им
грапавина ги очертаваха. Насложени един до друг, трите белега образуваха
числото 488.“
В
период от една седмица, съвсем случайно, се потопих в криминалните истории на
три книги, които в себе си съдържаха странни убийства и разглеждаха човешката
психика и лудост. Последната книга, с която се запознах е „Пациент 488“ от
френския писател Никола Бьогле.
Книгата
ме спечели със заплетения си сюжет, голямата мистерия, която е представена като
заявка и разбира се с това, че романът е вдъхновен от реални събития и
разкрития, които са донесли на автора редица френски литературни награди.
Причината за това не е случайна. Бьогле разказва смразяваща история за
човешката лудост и за това колко опасна може да бъде науката, превърната във
фатално оръжие от извратени умове.
Накратко
действието в „Пациент 488“ се развива в психиатрична болница „Гаустад“, Осло. В
едно мразовито утро тялото на пациент е открито мъртво, а устните му са
застинали сякаш в нечовешки вик. С разследването се заема инспектор Сара
Геринген, която разбира веднага, че този случай не прилича на никой друг...
Необичайните обстоятелства около вероятното самоубийство нямат край: Защо
жертвата има белег с числото 488 на челото? Какво означават тайнствените
рисунки на стената на стаята ѝ? Защо болничният персонал отказва да разкрие
истинската самоличност на покойника, настанен в „Гаустад“ преди повече от
тридесет години?
За
Сара Геринген това е началото на едно ужасяващо разследване, което започва в
Осло, минава през Париж, остров Възнесение, мините на Минесота и стига до
покрайнините на Ница. И докато реди този мистериозен пъзел, Сара свързва
съдбата си с разследващия журналист Кристофър Кларънс. С негова помощ инспектор
Геринген ще стигне до тайни лаборатории, създадени от американското
правителство, и ще открие строго секретни досиета на ЦРУ, за чието съдържание
никой не е подготвен.
 |
| Никола Бьогле |
След
двата наистина пленяващи романа на Анджела Марсънс, този на Никола Бьогле ми
дойде една идея по-слаб, но това в никакъв случай не го прави по-лош.
Ще
започна с нещата, които не ми харесаха в книгата. Първо, въпреки че се основава
на реални събития, на моменти романът ми идваше леко фантастичен, по което аз
много не си падам. Образът на Сара не беше изграден изцяло и ако трябва да я
сравня с Ким Стоун от книгите на Марсънс ми дойде даже безлична. Самият сюжет
на книгата е малко разхвърлян, някои неща съвпадаха твърде изкуствено,
като в латиноамериканска сапунка. Финалът ми беше предвидим, дори леко скучен. В
интерес на истината очаквах много повече от самата история, а в развитието й
малко се изгуби фокусът.
Положителните
черти на книгата са, че определено си личи авторът колко силно се е готвил, за
да представи автентично събитията, животът в една клиника, подробностите около
изследванията поместени в нея и перфектната логика между историческите събития
и историята в романа. Стилът на писане на автора е увлекателен и определено има
няколко изненадващи събития в книгата, които поддържат интереса на читателя.
Като
цяло препоръчвам „Пациент 488“ на феновете на жанра, защото разглежда един
въпрос, на който все още търси своя отговор, а именно какво се случва с
душата ни след смъртта. А това е тема, която винаги поражда дискусии, интересна
е, а в книгата, може би, се съдържа и отговорът.
CONVERSATION