„Никога преди не бе изпитвал подобно усещане за цялост и за признателност към Вселената. Да, скоро ще умре, но тази вечер е тук, вече е разбрал толкова много неща. Все още не е съвсем сигурен, му се струва, че е напът да си прости.“
Красива. Тъжна. Разтърсваща. Замисляща.
Това са все думи, с които бих описал „Цялата небесна синева“ от Мелиса да Коста. Книга, която започнах без очаквания, но ме засмука като черна дупка в историята си и не ме пусна до самия край. Книга, която ме накара да се замисля за живота и колко точно пилеем времето си в безсмислени спорове и действия. Книга, която със сигурност е в топ 5 на най-добрите неща, които прочетох за тази година.
Накратко „Цялата небесна синева“ разказва живота на 26-годишния Емил, който е поразен от ранен Алцхаймер и му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си.
Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се раждат радост, страх, приятелство, любов, които постепенно прогонват кошмарите на Емил.
Ще започна с това, че книгата е написана и съответно преведена по прекрасен начин. Поздравления както за Мелиса да Коста, така и за Красимир Петров. Докато четох романа буквално изпитах душевен оргазъм. С нея си почивах между натоварени работни събития и беше като мехлем, който ми помагаше и физически, и психически. Магията на четенето е вплетена в тази книга и препоръчвам да се чете, когато имате нужда от спокойствие, почивка и имате времето да ѝ отделите един-два часа на ден, без никой да ви прекъсва.
Аз си я четях бавно, на глътки, не бързах, а постепенно научвах повече за нашите герои. А за Емил и Жоан може да се научи много. И двамата са имали интересен живот, изпълнен с върхове и спадове. По един прекрасен начин авторката преплиташе минало и настояще и тези герои постепенно се изграждаха пред мен и придобиваха плътност. Накрая бях толкова привързан към тях, че не исках да ги пускам да си отидат. Животът и на двамата е изпълнен с тежки избори, обрати, драматични истории, но те някак са съумели да се съберат и да тръгнат на това пътешествие, което ще се окаже съдбоносно.
А освен съдбоносно за героите, това пътешествие може да научи на много читателите. Това решение на Емил да се откаже от лечение и да тръгне да обикаля Франция, за да изживее последните си две години свободен, е много силно, но и те кара да се замислиш. Кара те докато четеш да погледнеш собствения си живот от друг ъгъл, да прецениш какво си свършил, да си простиш за стари грешки, да приемеш изборите, които си направил, да преживееш стара (любовна) болка. Но най-вече те кара да си простиш. Да си простиш за някоя казана дума, някой не толкова добър жест и да се опиташ, докато си на тази земя, да поправиш стореното и да намериш своята свобода. Моментът, когато се чувстваш най-много себе си и вече можеш с лекота да преминаваш през дните си.
Мелиса да Коста |
Много ми даде тази история. За жалост не мога да опиша всичко, което се случва в ума и сърцето ми, за да ви го предам на вас. Но ви гарантирам, че няма да останете разочаровани от прочетеното.
Да не забравя и всички второстепенни герои, с които се срещат Емил и Жоан – толкова прекрасни персонажи изпълнени с доброта, любов и разбиране. Тази книга ме кара да вярвам, че човечеството наистина има своите добри страни, които напоследък обаче не са на преден план в световен мащаб.
Трудно е да се чете книга, която още в началото ти казва, че главният ѝ герой ще умре. Когато се привържеш към него, започваш да се надяваш нещо да се случи и този трагичен край да не се случи. Да бъде като в някой филм на „Дисни“ и да се случи чудо в последния момент. В тази книга, на финала, също си имаме чудо. И то е красиво. Истинско. Но както и в живота, така и тук, смъртта идва. Безмилостна, но реална. И колкото и да ти се иска да има друг финал, знаеш, че това е най-правилният избор. Без захаросани сценарии.
За финал само ще кажа – препоръчвам с две ръце „Цялата небесна синева“. Смятам, че всеки ще намери нещо за себе си в нея, което дори може да го изненада.
Автор: Любен Спасов
CONVERSATION