#BookRecap: Летни мистерии с книгите на Агата Кристи
„Казах ти, че не виждам причина да не се позабавлявам с това разследване. Истинско убийство в къщата ми! Такова нещо не се случва всеки ден.“
Из „Трупът в библиотеката“
Наваксването с книгите на Агата Кристи е едно от най-приятните ми книжни предизвикателства за тази година. Започнало като четене докато нямаме три дни ток на село, заради обилен снеговалеж през декември, това начинание се превърна в поредица в блога, която много обичам. Това зимно (книжно) преживяване толкова ми хареса, че реших да правя такива за всеки сезон.
Лятото на 2025 ще остане едно от най-любимите ми. Имаше от всичко по много и определено ще го запомня със случките, които преживях. За финал обаче, по време на семейната ми лятна ваканция през август, си оставих удоволствието отново да се потопя в света на Агата Кристи. За летните мистерии с книгите на авторката избрах да изоставя малко Поаро и да се запозная с друг култов персонаж - госпожица Марпъл. Досега не бях чел нито една от книгите, които са посветени на нея и реших, че лятото е правилният момент за това.
Избрах 5 заглавия, в които тя е главен герой, опаковах багажа за морето и тръгнах. А как премина това лятно книжно четене, може да разберете в текста.
„Убийство в дома на свещеника“
Реших да започна четенето на книгите за госпожица Марпъл с първия роман, в който тя се появява. „Убийство в дома на свещеника“ си потапя в заспалото селце Сейнт Мери Мийд, което е разтърсено от убийството на полковник Протеро. Жертвата не е сред любимците на населението, затова и заподозрените са мнозина. Възможно ли е невярната му съпруга да е убиецът? А нейният любовник? Дори дъщерята на полковника има мотив. В този роман за пръв път госпожица Марпъл демонстрира брилянтните си способности, с които разкрива и наказва дори и най-подлите престъпници.
Признавам си без бой, че първата ми среща с госпожица Марпъл е доста средна работа. Обожавам Агата и стилът ѝ на писане, но тази книга определено няма да се нареди сред любимите ми заглавия от авторката.
Като цяло това е типичен роман от Агата Кристи – имаме убит, който всички мразят, заподозрените са много и всички имат правдоподобен мотив да го искат мъртъв. Този път обаче героите, техните постъпки, самата история не ми беше чак толкова интересна. Нямаше я онази интрига, която ме кара да поглъщам романите на Кристи. Нямаше и нищо интересно около самото убийство. Самите герои не бяха кой знае колко полюсни и любопитни. Агата Кристи по принцип изгражда много добри персонажи, които те карат или да се привържеш към тях или пък да ги мразиш докато четеш. Тук всичко ми беше много равно, някак прекалено спокойно и предвидимо. Дори дамите, които обичат да клюкарстват не бяха някакъв забавен акцент в цялата история.
Може би разочарованието ми идва и от това, че нямаше много голямо участие в историята на самата госпожица Марпъл. Аз очаквах тя бъде център като Поаро. Тук тя по-скоро е в периферията на историята, която се разказва от свещеника в чийто дом се случва убийството, а тя се появява на финала, за да обяви убиеца, който полицията така и не можа да открие сама. Надявам се в другите части, които ми предстои да прочета, госпожица Марпъл да е много по-активна.
Като цяло мога да кажа, че за мен „Убийство в дома на свещеника“ е предшественик на „Криминален клуб „Четвъртък“ и „Криминален клуб „Марлоу“ – любопитна възрастна жена, със склонност да вижда и чува всичко, да знае всяка подробност, с аналитично мислене, разкрива убийството въпреки полицията. Другата ми надежда е в останалите части да успея да разбера повече и за самата госпожица Марпъл – усещам я като герой, който има какво да разкаже.
В обобщение мога да кажа, че за мен „Убийство в дома на свещеника“ е категорична среда или 3 звезди в Goodreads. Лек криминален роман от Агата Кристи, без да е нещо кой знае какво.
„Трупът в библиотеката“
Тази част от поредицата за госпожица Марпъл вече ми хареса доста повече. „Трупът в библиотеката” е с много по-заплетена загадка, която се оказа толкова сложна, че трябваше да се напаснат няколко сюжета докато се отговори на простия въпрос „Кой е убиецът?”.
Действието в книгата започва в седем сутринта. Семейство Бантри се събуждат и намират тялото на млада жена в библиотеката си. Облечена е с вечерна рокля и носи тежък грим, който сега е размазан по лицето ѝ. Но коя е тя? Как е попаднала там? А дали има връзка с другото момиче, чието тяло по-късно откриват? Истината трябва да излезе наяве преди да плъзнат грозни слухове. Много детективи биха искали да разкрият мистерията, но госпожица Марпъл е крачка пред тях!
Това, което най-силно ми хареса в „Трупът в библиотеката” е колко динамично беше действието. Тук Агата Кристи изобщо не си е играла да ни въвежда в ситуацията, да изгражда атмосфера или да ни дава някакъв контекст. Още на втората страница се появява труп в библиотеката и започва разследване на кого е той и какво прави в библиотеката на едно почтено семейство.
Госпожица Марпъл тук е въведена в действието много по-рано и тя разследва случая наравно с полицията. В тази част нейното общуване с детективите беше като тенис мач - предаваха си топката и заедно разследваха заплетения случай.
Въпреки че на финала причината за убийствата е най-баналната на света, докато стигнем до това пътят си беше доста интересен. В търсенето на отговорите изплуваха много сложни семейни връзки, допълнителни истории, които даваха много грешни следи и второ убийство, което заплете нещата още повече. Накрая всичко се навърза много логично и ми достави голямо удоволствие.
В „Трупът в библиотеката” имаме и няколко по-големи теми: алчността, която изкарва най-лошото у човек, силата на духа, който не може да бъде пречупен от физически проблеми и как успехът на всяка цена не е задължителен.
Като цяло оценката ми за книгата в 3.5 звезди, защото отново не можа да ми хареса както други книги на Агата Кристи, но ще закръгля към 4, заради бързото действие без излишни разтягания на локуми.
„Предизвестено убийство“
Ето това е Агата Кристи, която обичам! В „Предизвестено убийство” получих всичко, което очаквам от нея - сложна загадка, пълна с обрати, многопластова история, която те води на различни места, в различни времеви рамки. И пълнокръвни герои, които те карат да се съмняваш във всеки един от тях на всяка една страница.
„Обявява се убийство, петък, 29 октомври, в Литъл Падъкс, 18:30 ч.“
Тази необичайна обява в местния вестник събужда любопитството на жителите на Чипинг Клегхорн. Дали е неуместна шега? Някаква измама? Или игра, в която желаещите могат да се включат? Неспособни да устоят на мистериозната покана, местните започват да се събират в Литъл Падъкс в уречения час. Само госпожица Марпъл е озадачена и разтревожена.
Точно в 18:30 часа светлините угасват...
Историята в „Предизвестено убийство” много ми хареса. Честно казано очаквах много по-банално развитие на нещата, а получих супер оригинална история точно в стила на Агата. Толкова останах доволен от финала, че щях да изгоря на плажа докато четях обобщението на истината от госпожица Марпъл.
Колкото повече чета от поредицата книги за нея, толкова повече я харесвам като персонаж. За мен това е образът на самата Агата Кристи, която се появява да разкрие загадката, но е приела облика на прелюбопитната госпожица Марпъл. Харесва ми, че тя води своите разследвания само на основания принцип за човешката природа, която не се мени. И аз като нея вярвам, че си има основно човешки поведения, които намираме в различни хора и ситуации и ако се водим от тях, може да разгадаем всяка една мистерия.
В „Предизвестено убийство” ми харесаха и по-големите теми, които са застъпени в романа като озлобените хора, които си остават такива до своя край и как мислят, че животът им е длъжен за нещо. В книгата се срещаме с хора, които не правят нищо за своето щастие, а смятат, че нещо им принадлежи по подразбиране. Има и една много чувствителна тема относно живота на инвалидите и тяхното поведение спрямо околните - огорчени ли са като цяло или могат да живеят пълноценен живот без да обвиняват околните за своето положение.
Като цяло препоръчвам „Предизвестено убийство” на всички феновете на Агата Кристи. Ще получат една история в класическия криминален и любим стил на авторката.
„Джоб, пълен с ръж“
Честно казано за този роман няма какво толкова да кажа. Абсолютно типичен за Агата Кристи - смърт чрез отравяне, сложни семейни отношения, убийство заради пари. Както в „Десет малки негърчета“ (чакайте, че забравих, че си има популистко ново име: „Те бяха десет“), така и тук убийствата се случват по едно детско стихче, което госпожица Марпъл позна и помогна на нея и полицията да разкрият самия случай.
Оше в началото на „Джоб, пълен с ръж“ се запознаваме с Рекс Фортескю, който е отровен по необичаен начин в луксозния си офис. В джобовете на деловия му костюм има... зърна ръж. Следват още две убийства. И отново същата странна улика. Но разследването на инспектор Нийл е в задънена улица.
Когато госпожица Марпъл свързва странната находка със старо стихче, тя открива неочаквана връзка между жертвите. И впряга изключителната си наблюдателност, за да разкрие кой е убиецът.
И тази книга е поредното доказателство за майсторството на Агата Кристи. По време на цялата история тя нарежда факти, които са толкова добре навързани, че хем тя дава постоянни подсказки кой е убиеца, хем не се издава. А накрая всичко се навързва толкова добре, че изпитваш само удоволствие от прочетеното. Госпожица Марпъл като персонаж и нейният стил на работа ми стават все по-симпатични. Добър финал. Доволен съм.
„16:50 от Падингтън“
Не е случайно, че „16:50 от Падингтън“ е определен от критиката като образец за перфектна криминална история! Толкова заплетен случай не е имало в много книги на Агата Кристи. Да тръгнеш от буквално никаква конкретика и да разплетеш целия случай плюс да направиш една психотерапия на цяло едно семейство, си е постижение.
Книгата започва с Елспет Магликъди, която пътува към дома си, доволна от коледното пазаруване в Лондон. През прозореца на купето става неволна свидетелка на убийство, извършено в паралелно пътуващ влак. Но от престъплението няма абсолютно никакви следи! Единственият човек, към когото Елспет може да се обърне, е госпожица Марпъл. В опит да разплете мистериозния случай, тя попада на твърде неочаквана следа.
Много ми хареса как е построен целият роман. Разбира се, беше ясно, че случаят ще тръгне в някаква посока и ще бъде разрешен, но наистина в един момент се чудех как ще станат нещата. Беше ми много нелогично госпожица Марпъл по някакъв магически начин отново да успее да разреши всичко. Но това е хубавото на Агата Кристи – тук магия няма. Всичко е много логично и педантично описано.
И така по един наистина логичен начин стигнахме до една къща и едно семейство, което определено има страни отношения, тайни и причини да бъдат убийци на тайнствената жена във влака. С развитието на сюжета разбираме много неща, които не са били известни до този момент на всички членове на фамилията и буквално на всяка страница се люшкаме в различни предположения кой може да е мистериозният убиец.
Развръзката обаче беше МНОГО задоволителна. Честно казано се усъмних чак на финала, че нешата може да се развият по този начин и въпреки това не очаквах точно тези отговори. Доволен съм много. А госпожица Марпъл ми стана много симпатичен герой, който направо ще ми липсва. Скоро отново ще прочета нещо с нея в главната роля.
Автор: Любен Спасов
