„- Не искам да те прецакам, Ди Ди – казах – Невинаги ме бива с жените. 

- Нали ти казах, че те обичам?

- Недей. Недей да ме обичаш.

- Добре – каза тя – няма да те обичам. Почти ще те обичам. Така добре ли е?

- Много по-добре от другото.

Изпихме си виното и си легнахме.“

Избягвам четенето на Буковски от много години. Никога не съм мислил, че е моят автор, а и приятелите ми знаят отношението ми към класиките. Но откакто с Цвети правим рубриката „Тя и той“ постоянно се провокираме със заглавия, които може би не бихме прочели по принцип. 

Като цяло за рубриката ни лесно намираме книги на по-женски тематики, но с мъжките срещаме известни затруднения. Затова преди време с Цвети попитахме последователите на Book Adventure Club „Коя „мъжка книга“ ни препоръчвате да прочетем?“ и след като „Жени“ на Буковски бе един от най-често срещаните отговори, с нея решихме това да е четивото ни за месец май. 

Този път мненията ни са коренно различни, но кой хареса книгата и кой не би я довършил, ако не я четеше за рубриката? Може да разберете, ако продължите да четете. 

ТЯ: Ако „Жени“ не беше част от рубриката, не мисля, че някога бих довършила тази книга.

Никога не съм харесвала Буковски и като цяло т. нар. „мръсен реализъм“ и ако „Жени“ не беше част от рубриката, не мисля, че някога бих довършила тази книга или която и да е на автора. След това начало може би си представяте как ще продължи ревюто, макар че се опитах да дам шанс на романа и се надявах, че поне краят ще придаде някакъв смисъл на целия текст, но уви! 

Разказвачът е застаряващ поет, писател и журналист, който достига до славата на малко по-късна възраст, а животът му е основно алкохол, хазарт и… жени. Не спирах да се учудвам как късметът му се усмихва по-често, отколкото ми се вярва, че би станало в реалния живот. Да, всяка от „дамите“ носи своя „багаж“, някои бяха откровено нестабилни, но фактът, че толкова лесно решаваха да бъдат с него (понякога и повече от веднъж) ми създаваше усещането, че чета за мръсните фантазии на стар коцкар, а не роман с биографични елементи. 

Но ако опознаете историята на Буковски, ще разберете, че Хенри Чинаски е полуавтобиографичен герой, който срещаме и в други романи на писателя. А голяма част от жените в тази история имат реални прототипи. 

Трябва да отбележа, че проблемът ми с „Жени“ не е с вулгарностите. Такъв е жанрът, знам, че това се очаква, макар да смятам, че винаги може да се поднесат с някаква мярка. Но основното, което ми липсваше през цялото време беше сюжет и смисъл в това, което чета. Защо трябва да ме вълнува безпътният живот на Чинаски? Защо трябва да искам да разбера повече за жените, с които се среща и взаимоотношенията им? Едни и същи действия се повтарят през няколко страници и чувствах как си пропилявам времето докато ги четях, защото не ми носеха нищо. 

Героят-писател твърдеше, че спи с толкова много жени, защото иска да ги разбере и да пише по-добре за тях след това, но не мисля, че чрез текста получаваме доказателство за нещо подобно – нито положи усилия да опознае някоя от тях, извън чисто физическото, нито се поучи от собствените си грешни решения, нито някое от събитията го накара да промени поведението си в следващите страници… 

От време на време попадах на цитат за зависимостите, алкохола, поведението на писателите, обичането, обществото и тогава се обнадеждавах – виждах, че Буковски умее да пише, умее с няколко изречения да каже нещо въздействащо, нещо едновременно забавно и умно. Но после се връщахме към вече познатите секс, пиянства и безсмислени дни и интересът ми към книгата се изпаряваше.

Чарлз Буковски

Стандартният сюжет изобщо не е задължителен елемент за една книга, но тук прекалената повторяемост на събитията, описани всеки път по един и същ гротесков начин, не ми допадна. Предвид тази структура няма как да видим добре развити персонажи. Ценно е, че жените не са идеализирани, че Буковски ги показва с всичките им слабости и недостатъци, но въпреки това смятам, че всичко остава на повърхността. 

Забелязах моменти, от които човек може да си извади някакви заключения или полезни теми за обмисляне и дискутиране, но се наложи да се заровя доста надълбоко за целта и не вярвам Буковски изобщо да търси такъв ефект от текста си. Стилът на писане е лек за четене (ако се абстрахирате от вулгарния език), но диалозите не са никак впечатляващи и единственото хубаво бяха моментните прозрения тук-там, когато героят излизаше от опиянението и си позволяваше някаква по-дълбока мисъл.

Знам, че има хора, които харесват книгите на Буковски, срещнах и жени сред тях. Но аз бих препоръчала „Жени“ само на фенове на мръсния реализъм или на хора, които смятат да я четат след няколко чашки – книгата или ще върви по-приятно така, или ще ви откаже от алкохола. Мен лично ме отказа от Буковски.

ТОЙ: Не мога да повярвам, че тази книга ми хареса толкова много! 

По принцип „Жени“ от Чарлс Буковски притежава всички качества да се превърне в най-нехаресваната книга от мен. Първо да започнем с това, че е класика, а аз имам някакъв проблем с четенето им. Струват ми се остарели, разглеждащи отминали проблеми. След това добавяме, че тук нямаме кой знае какъв сюжет. В „Жени“ по-скоро наблюдаваме различни ситуации, които ни карат да се замислим, но нямаме това усещане за роман, който има история, която се движи плавно. 

Аз не съм консервативен читател, но когато в някоя книга има прекалено много вулгаризми се напрягам. Това не ми харесва, излишно ми е. Може би наистина има хора, които говорят по този начин и не казвам, че за героите на Буковски не е логично да се изразяват така, просто не ми допада, когато на всяка втора страница чета псувни, различни наименования на части от тялото и т.н. Омръзнало ми е и от герои, които са по-възрастни, често нечистиплътни мъже, които спят с млади жени и въпреки че са „стари“ и „грозни“ са мега добри в секса и всички ги искат. 

А като казах и герои – тук нито един не ми хареса. Нямаше един описан персонаж, който да ми стане симпатичен и да искам да чета още за него. Всяка една от жените описани в книгата ме изнерви, а главният герой Чинаски дори няма да го коментирам. А, когато Цвети ми каза, че част от жените в романа са базирани на истински жени или бивши гаджета на Буковски, не се учудих – бях сигурен, че няма как да си измисли чак толкова луди хора сам. 

И въпреки тези три параграфа с неща, които НЕ ми харесаха в книгата, в крайна сметка „Жени“ ми допадна изключително много! По принцип с Цвети не коментираме книгите, които четем докато взаимно не прочетем ревютата си, но сега толкова силно се изненадах, че тази книга ми допадна, че не се сдържах и ѝ го казах по-рано. 

Първият голям плюс е, че се чете изключително леко. Аз я приключих на две сядания. Много динамично действие, доста диалози. Без излишни описания. Може би затова книгата се харесва и повече на мъжката аудитория, защото за мен, ако трябва да определя едно писане като мъжко, то това би било то – кратко, стегнато, директно, без напудрени фрази. Буковски назовава нещата с истинските им имена и дори на моменти и на мен да ми идваше в повече, одобрявам това. И както имаше големи вулгаричми, така до тях се появяваше някой изключително добър цитат, който те забива в земята. 

Честно казано ми беше любопитно как ще приключи историята на Чинаски . Исках да разбера какво ще бъде след всички неща, които му се случиха, всичките жени, с които се запозна, които изостави, през които премина. Всичките скандали, целият погълнат алкохол, хилядите обещания, излъгани надежди, безсмислени флиртове дали бяха уроци и ако да – бяха ли научени?

Чинаски освен, че донякъде е вдъхновен от самия Буковски си мисля, че е образ, който върлува и до ден днешен в нашето общество. И даже не мога да кажа, че вече е само стереотип за мъжете. Да минаваш всяка вечер през чуждо легло, да желаеш някого докато си пиян, но след това да си отвратен, че изобщо е до теб, не е само мъжка черта. Да не искаш да се обвържеш, а да скачаш от различен човек на различен човек, защото си мислиш, че зад ъгъла те чака нещо по-добро. Да искаш все по-млади любовници, защото ти се иска да попиеш от тяхната младост и да забравиш, че всъщност е време да поемеш отговорност за действията си и да направиш нещо смислено. 

Смея да твърдя, че книгата, и по-специално сбърканите отношения между хората в нея, е още по-актуална днес, отколкото през 1978 година, когато е писана. Тези токсични отношения в момента са подсилени от социалните мрежи и част от нас сме в един филм, подобен на този на Чинаски и неговите жени. Може би, ако Буковски беше избрал друг начин да го покаже, посланията щяха да са по-добре разбрани. 

Рабира се другата основна тема – славата като афродизиак – също е доста актуална и според мен тя ще си бъде вечна. Независимо как изглеждаш и какво е държанието, светлината на прожекторите е наркотик, който действа на много хора. Не всички обаче са способни да го издържат. 

В обобщение – тази книга определено не е за всеки и доста може да се поспори дали е хубава. Но на мен ми допадна и аз лично съм доволен, че я прочетох. 

Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов