„Понякога книгите лекуваха дори страдания, за които читателят не знаеше, че се нуждаят от лечение.“

Получих „Човекът, който разхождаше книги“ като подарък и бях много ентусиазиран да я прочета. Обичам книги за книжарници, книжари, книги и всичко около тях. Очаквах една топла история, с която да разпусна и да забравя ежедневните грижи около себе си. Е, за жалост не стана точно така.

Карстен Хен ни запознава с Карл Колхоф – книжар, който всяка вечер тръгва по живописните улички на града, за да носи книги по домовете на своите най-верни клиенти. Приятелството им е специално – за него те са като любими литературни герои и дори от време на време забравя истинските им имена, а използва измислените от него литературни, а за тях той е незаменима връзка със света.

В даден момент към него се присъединява Шаша – сладко момиче, което е привлечено от книжаря и неговите клиенти и заедно те правят обиколки, в които не само раздават книги, но и насочват читателите към правилните за тях.

Но един ден всичко се променя. Останал без работа, той губи най-голямата радост в живота си. Единствено силата на думите и смелостта на едно деветгодишно момиче могат да окуражат Карл и клиентите му да открият отново пътя един към друг.

Книгата започна доста обещаващо. Идеята на Карстен Хен е доста добра и имах очаквания за едно вдъхновяващо книжно пътешествие. И наистина имаше попадения – страхотни мисли за книгите, за това какво богатство са и как могат да помогнат на своите читатели. Как за всеки от нас има четиво, което може да ни помогне да преодолеем всяко едно препятствие, всяко едно тъжно нещо в живота ни. Хареса ми как авторът сравнява различните книги и героите в тях като приятели, които сме опознали и не искаме да пуснем да си отидат. Как всяка книга е един свят, който познаваме и ги трупаме в библиотеките си, защото всеки път като видим на рафта някое заглавие се сещаме за хората затворени вътре в тях и за историите, които са ни разказали.

Героите в книгата също са доста приятни. А тези, които не бяха, успяха даже да ме ядосат, което отново говори доста добре за изграждането им.

Шаша и Карл Колхоф са една наистина чудата двойка, която на моменти ме разсмя, но ме и натъжи. Общуването между поколенията е много интересно за наблюдение. Клиентите на стария книжар са не по-малко любопитни – всеки един от тях има история, която е изключителна интересно и ни учи на нещо. В книгата са засегнати сериозни теми като справяне с мъката по загубата на любим човек, домашното насилие, самотата, вярата, родителството, гневът.

Карстен Хен

Но тук идва и проблемът ми с тази книга. Въпреки страхотната идея, въпреки историите на героите, които са любопитни и могат да бъдат развити доста интересно, авторът сякаш е минал доста повърхностно през тях и не е искал да задълбава. Както казах и по-горе книгата започва доста добре, но някъде след стотната страница доскучава и не успя да запази това приятно чувство, с което я започнах.

Не мога да кажа, че не ми хареса, но определено не се и влюбих в историята. Може би очаквах повече. Може би  просто цветните герои и техните истории не бяха развити толкова, колкото на мен ми се искаше. Като цяло в тази книга виждам една пропусната възможност на бял свят да се появи един наистина хубав роман.  

Автор: Любен Спасов