„Човек не се захваща с издателския бизнес с очакването да спечели пари, 

само с надеждата за това!“

Толкова обичам да се връщам в Марлоу, че всяка нова книга от поредицата я поглъщам с огромно желание. Може би причината са симпатичните Джудит, Сузи и Бекс. А може би е виновен Робърт Торогуд, който заплита толкова интересни сюжети, че ме държи в напрежение до последната страница. Със сигурност обаче една от основните причини е уютната атмосфера на книгите, която ме прегръща и ме потапя в историята по най-добрия начин.

Признавам си без бой, че посегнах към „Кралицата на отровите“ с известно притеснение, защото втората част – „Смърт в Марлоу“ – ми се стори леко предвидима и на моменти скучновата. Чудех се дали с всяка следваща книга нещата ще се влошават, или просто тази конкретна история не е била моята. За щастие се оказа второто.

„Кралицата на отровите“ е прекрасна! Доста по-кратка от предните две, но и много по-динамична и изненадваща. Силно ми напомни за Агата Кристи – имаме затворено пространство, ограничен кръг от заподозрени и изненадващ обрат, но всичко това е поднесено с характерното чувство за хумор на автора.

В „Кралицата на отровите“ попадаме на поредното заседание на градския съвет на Марлоу, което завършва с неочакван финал – Джефри Лъшингтън, добронамереният и обичан кмет на малкото градче, умира внезапно в присъствието на останалите членове на комисията и… Сузи. Когато полицията открива в кафето му следи от аконит – растение, известно като Кралицата на отровите заради смъртоносното си действие – всички съмнения, че става въпрос за убийство, отпадат. А има ли по-добър екип в разкриването на престъпления от криминален клуб „Марлоу“?

Любимото ни ексцентрично трио – Джудит, Сузи и Бекс – дори получава официална покана от наскоро повишената в детектив-инспектор Таника Малик да се включи в разследването като помощник на полицията, както и разрешение да разпитва свидетели и да търси доказателства.

Трите дами отново запретват ръкави, за да разкрият един от най-заплетените си случаи досега. Кой би убил човек, който няма врагове? Още с първите стъпки на разследването обаче става ясно, че дори и най-обичаният човек лесно може да се сдобие с недоброжелатели.

„Кралицата на отровите“ наистина е най-доброто от поредицата „Криминален клуб „Марлоу“ до момента – поне за мен. Действието се развива бързо и директно, без излишни отклонения, а Джудит, Сузи и Бекс се впускат в разследването без излишни спорове с полицията и без ненужни описания.

Самият случай е изключително заплетен и докато се търси отговорът на голямата загадка, се разплитат още поне шест по-малки мистерии, които няма как да бъдат пренебрегнати. Всяка от тях е важно парче от пъзела и без него голямата картина не би могла да се подреди.

Доволен съм от обратите в историята. Доволен съм и от самоличността на убиеца. Причината за престъплението е едновременно трогателна и обезпокоителна. В книгата се засягат важни теми като справянето с тъгата, трудностите, пред които ни изправя животът, небрежността на родителите, депресията, фиксациите и други психични проблеми. И най-вече – самотата, която може да те откъсне от реалността до степен, в която губиш способността да преценяваш трезво.

Засегнати са и теми като кибертормоза, интернет троловете, измамите, сексизмът, гневът в обществото, семейното насилие и дори опазването на околната среда.

Робърт Торогуд

Много ми допаднаха и личните истории на Джудит и Бекс, които се развиват паралелно с разследването. Те показват човешката им страна и придават още повече чар на тези симпатични героини.

За финал мога да кажа само едно – препоръчвам поредицата на Робърт Торогуд. Тя е забавна, остроумна и те кара да съпреживяваш всичко заедно с героите. Ако обичате криминални истории, които не се вземат прекалено насериозно – това са вашите книги.

Автор: Любен Спасов