“No one travels without purpose. Those who are lost wish to be lost.”

След като “Tomorrow, and Tomorrow, and Tomorrow” („Нашето вечно утре“) не ме впечатли кой знае колко, бях започнал малко или много да отписвам Габриел Зевин като автор. Не че книгата не ми хареса – просто ме остави твърде равнодушен и си мислех, че авторката едва ли може да ме развълнува истински някога.

Радвам се, че никога не съм краен в оценките си и винаги давам втори шанс на автори, с които понякога „не се разбираме“, защото иначе щях да пропусна това прекрасно книжно бижу – “The Storied Life of A.J. Fikry”.

Това е книга, която ме развълнува, накара ме да се замисля, изненада ме на няколко пъти с тихите си, но наистина въздействащи обрати. Влюбих се в героите – толкова живи, че съм убеден, че съществуват някъде на малкия остров Алис, в онази малка, но пълна с живот книжарница. Тънка книга, която обаче събира в себе си изключително много любов и многопластова история – такава, която със сигурност ще помня дълго.

Няма как да не спомена и нещо, което всеки книгохолик ще оцени – романът изобилства от литературни препратки. Имам цял списък със заглавия, които искам да прочета, благодарение на него. Героите са запалени читатели и непрекъснато споделят препоръки, които веднага намериха място в безкрайния ми списък. Всяка глава започва с кратко ревю от Ей Джей – текстове, които в един момент се вплитат със самия сюжет, но и съществуват напълно самостоятелно като читателски насоки.

Любопитен факт е, че книгата е излизала и на български – през 2014 г. от издателство „Кръгозор“ под заглавието „Книжарничката на острова“, но аз изобщо не съм ѝ обърнал внимание.

Историята ни среща с Ей Джей Фикри – сприхавия собственик на книжарница на остров Алис, който има сериозни причини да не бъде в най-добрата си форма. Жена му загива в катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските си продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората около себе си – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на съпругата му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична представителка на издателство, която продължава да идва на острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение. Дори книгите вече не му носят радост – превърнали са се в още едно доказателство колко бързо се променя светът. И то не към добро.

И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но безценен. Подарък, който ще даде на Ей Джей шанс да пренапише живота си и да погледне на света с нови очи.

Наистина много харесах тази книга. Освен всичко казано дотук, тя засяга важни теми – справянето със загубата, депресията, ръба на алкохолизма и усещането за провален живот. Показва колко важно е да даваш втори шанс – както на себе си, така и на света. И как грижата за друг човек може да се окаже най-правилното решение.

Историята е емоционална, истинска и тиха – без излишни драми и крайности. Има точната доза романтика, драма и любов към книгите. Всичко е премерено и с вкус. Габриел Зевин представя човешката природа по изключително автентичен начин – без крайности, без еднопластови герои. Никой не е изцяло добър или лош. Всеки е смесица от избори, мисли и чувства – точно както в реалния живот.

Едно от най-силните послания за мен беше, че хората сме като книгите – всеки носи своя собствена история и смисъл. Това е роман, който отдава почит на всички истории, променили живота ни. И това е красиво.

Още по-въздействащо беше посланието за бащинството – че бащи има много, но татковците са тези, които истински обичаме. Връзката между Ей Джей и Мая показва, че не е важно кой е биологичният родител, а кой ти показва света, подкрепя те и ти дава криле.

В крайна сметка, “The Storied Life of A.J. Fikry” ме превърна във фен на Габриел Зевин. Препоръчвам я с две ръце – и със сигурност бих посегнал към още нейни книги.

Автор: Любен Спасов