„Историите не са просто истории. Те са карти, които ни помагат да открием пътя си.“

Днес най-накрая ви споделяме новото ревю в рубриката „Тя и той“. Това леко закъснение е изцяло по моя вина, заради книжната дупка, в която бях попаднал напоследък. Благодаря на Цвети за търпението и разбирането. Но първата книга от поредицата „Шептящите фенери“ – „Лабиринтът на изгубеното и намереното“ – успя да ме измъкне от тази дупка и то буквално за нула време.

Идеята да я прочетем за априлското издание дойде покрай Деня на детската книга – искахме в този месец да ви представим мнение за някоя хубава детска история. Макар и малко след срока, и аз, и Цвети сме категорични, че книгата на Джордан Лийс заслужава вашето внимание.

В „Шептящите фенери. Лабиринтът на изгубеното и намереното“ ще се запознаете с Бенджемая Крийк, който е на единайсет и живее в скучно, малко градче, където не се случва нищо интересно.

Един ден обаче Бенджемая получава мистериозна кукла, превръщаща се в птица. За отричащото магия момче това е загадка, която трябва да разкрие. Той тръгва по следите на птицата и се озовава в мистичния Рийденуолд. Там всеки жител има своя омагьосана кукла, а лабиринти от улици крият мрачни тайни.

Бенджемая се отправя на опасна мисия. С безстрашната и остроумна Елизабела той се впуска в издирването на изчезналия ѝ брат Едуид. За да го открият, те трябва да разкрият мистерията на шептящите фенери – тайни послания, оставени от Едуид.

А какво е мнението ни за книгата, може да разберете, ако продължите да четете. 

ТЯ: Книгата е чудесно приключение, за което няма възраст!

Този роман отдавна ме чакаше и съжалявам, че не стигнах по-рано до него, защото беше едно чудесно приключение, за което няма възраст. Признавам, че в началото се изкушавах да го сравнявам с любими детски книги и откривах прилики. Но в един момент се отпуснах и с интерес опознах странния свят, който Джордан Лийс е създал. 

„Шептящите фенери“ обаче далеч не е само приключенски фентъзи роман. Още в първите глави авторът дава заявка към част от сериозните теми, които ще засегне с историята си. Към края даже успя да ме изненада, но няма да разкривам с коя част, защото фактът, че не го очаквах, със сигурност засили ефекта от описаното.

Самата история става все по-мрачна с всяка глава, защото Бенджамая и Елизабела се изправят пред все по-страшни предизвикателства. А Лийс не подценява нито героите си, нито читателите и смело ги въвежда все по-надълбоко сред опасностите на Рийденуолд.

Сюжетът е увлекателен, динамичен и носи изненади, така че може да се хареса както на малки, така и на пораснали читатели. Дава и интересен поглед към хората, които не харесват фентъзи, магии и книги с такива тематики, защото единият ни главен персонаж е именно такъв - почитател на издания за наука, за "истински неща". Но всъщност романът по много добър начин показва на него и на нас къде е допирната точка между тези два свята. 

Сериозните теми, вплетени в сюжета са чудесен начин децата да обмислят и да обсъдят с родителите въпроси, които може би ги плашат - за раздялата, за загубата и разбира се, вечната тема за доброто и злото. И макар да откривам някои пропуски в сюжета и персонажите, цялостно историята е толкова увлекателна, че не усещаш как стигаш до последната страница. А това е чудесна причина да я препоръчам на всеки, който търси разтоварващо, но и смислено четиво за детето (в себе си).

ТОЙ: Приключение от което имах нужда и което ми напомни защо обичам книгите и четенето!

„Шептящите фенери“ се оказа точно онова приключение, от което имах нужда в точния момент. Отдавна не бях попадал на книга, която да ме погълне толкова бързо и толкова истински. Още от първите страници усетих онази магия на историите, която те кара да забравиш всичко около себе си и просто да продължаваш да четеш. Стилът на писане е лек, красив и изключително увлекателен — сякаш страниците сами се разгръщаха пред мен. Тази книга буквално ме извади от книжната дупка, в която се намирах от седмици.

Прочетох я за около три часа, без дори да усетя как времето минава. Не можех да се откъсна от нея. Имаше нещо толкова живо и омагьосващо в атмосферата ѝ, че я поглъщах жадно, страница след страница. От онези редки книги е, които ти напомнят защо изобщо обичаш четенето — защо историите имат силата да те връщат към себе си.

Това е прекрасен детски роман, но като всяка истински добра детска история, носи в себе си много повече дълбочина, отколкото изглежда на пръв поглед. В него има приключение, мистерия, топлина и онази фина меланхолия, която остава с теб дълго след последната страница. Докато четях, постоянно си мислех колко много ми е липсвало точно такова усещане — чистата радост от едно вълшебно приключение.

Джордан Лийс

Героите бяха едно от любимите ми неща в книгата. Толкова добре изградени, толкова истински и човешки, че неусетно се привързах към тях. Особено много ми хареса динамиката между Бенджамая и Елизабела — отношенията им бяха едновременно нежни, забавни и болезнено искрени. Връзката помежду им се развиваше толкова естествено, че на моменти имах чувството, че наблюдавам реални хора, а не литературни персонажи.

Но може би най-силно ме докоснаха посланията на романа. Историята говори много  за семейството — за това как отношенията между родителите неизбежно се отразяват на децата, за раните, които остават, но и за любовта, която въпреки всичко успява да ги лекува. Особено силно беше представена връзката между братята и сестрите — онази дълбока, понякога трудна, но безусловна обич, която остава дори когато всичко друго се разпада.

А финалът… изобщо не го очаквах. Огромният обрат ме остави напълно без думи. Тук последните страници буквално преобърнаха всичко, което мислех, че знам за историята. И точно заради това „Шептящите фенери“ ще остане една от онези книги, които не просто ти харесват, а които усещаш дълго след като ги затвориш.

Препоръчвам силно и искрено на всички. Независимо от възрастта. 

Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов