„Предпочитам да имам частица от теб, отколкото всичко от някой друг.“

Има книги, които взимаш с идеята за нещо леко и разтоварващо… и неусетно се оказваш в история, която те удря много по-дълбоко, отколкото си очаквал. Точно такава е „Как се пише любовен финал“ – роман, който на пръв поглед изглежда като типична любовна история, но всъщност крие доста повече пластове под повърхността си.

Доста интересен и добре написан роман. Чете се бързо и не доскучава, а стилът е лек, динамичен и много „кинематографичен“. Първоначално си мислех, че любовната история ще бъде в центъра на сюжета, но всъщност се оказа, че тя е по-скоро рамката, в която са вплетени много по-сериозни теми.

Историята проследява Хелън Джан и Грант Шепард – двама писатели с тежко общо минало, които се срещат отново след тринайсет години, когато започват съвместна работа по сценарий за телевизионен сериал. Това, което започва като професионално предизвикателство, бързо се превръща в емоционално изпитание – среща с миналото, с неизлекуваните рани и с въпросите, които никога не са получили отговор. Общата им работа ги принуждава да се изправят не само един срещу друг, но и срещу самите себе си – и да решат дали могат да си „напишат“ нов финал. 

В този сюжет са вплетени много важни теми като депресията, самоубийствените мисли, комуникацията в семейството, токсичните и задушаващи отношения между родител и дете, подкрепата на най-близките, справянето със скръбта, фалшивите приятели, способността да се поставиш на мястото на другия и преодоляването на вътрешните спирачки, породени от несигурността. Именно тези теми дават тежест на романа и го изваждат от рамките на „поредната любовна история“.

Личи си, че Юлин Куанг дълги години е работила като сценарист за различни продукции – книгата е изключително четивна и носи онази специфична магия на романтичните комедии, които те разсмиват, разплакват и карат да се размечтаеш. Опитът ѝ „зад кадър“ със сериалите определено допринася за автентичността – отношенията между сценаристите, динамиката в екипа и процесът по създаване на сериал звучат напълно реалистично и добре изградени в романа.

Единственият по-сериозен проблем за мен останаха любовните отношения между Хелън и Грант. Секс сцените в историята стояха като кръпка – сякаш са добавени по задължение, а не като естествено продължение на връзката между героите. На моменти това ме изваждаше от иначе добре изградената емоционална линия и дори ме караше да реагирам с досада.

Въпреки това, като цяло спокойно мога да кажа, че препоръчвам „Как се пише любовен роман“. Това е книга, с която можеш да си починеш след натоварен ден, но и такава, която ще те накара да се замислиш. И най-важното – не я подценявайте заради заглавието ѝ. Историята е много повече от поредния лек любовен роман – тя е разказ за болката, прошката, порастването и вторите шансове.

Автор: Любен Спасов