“Bravery is being unafraid of something other people are afraid of. Courage is being afraid, but strong enough to do it anyway.”

“Atmosphere” 

Това лято реших да направя нещо, което отлагам от страшно много време - едно сериозно „лятно почистване“ на библиотеката си. И не, няма да подарявам книги - просто най-накрая ще прочета огромната част от тях, която само стои по рафтовете ми и чака реда си. 

В началото на 2026 година започнах да се ядосвам на себе си, че постоянно си купувам нови заглавия, добавям още и още към TBR-а си и все си казвам „ще ги прочета скоро“, а после минават месеци, в някои случаи години, в които така и не стигам до определените заглавия. Така в един момент осъзнах, че освен, че имам цяла библиотека с непрочетени романи, имам и събрани по няколко непрочетени заглавия от един и същи автор.

И точно оттук се роди идеята за новата рубрика в блога „Лятно почистване“. До 31 август няма да си купя нито една нова книга (колкото и трудно да ми бъде) и вместо това ще се фокусирам върху романите, които вече имам у дома. А правилото е едно - да чета автори, от които имам повече от едно непрочетено заглавие. Оказа се, че изборът ми е доста голям. 

Реших да започна рубриката с една от най-любимите ми авторки – Тейлър Дженкинс Рийд. В това ревю ще ви представя мнението си за най-новата ѝ книга към момента “Atmosphere”, както и за две от по-старите ѝ романи „Maybe in Another Life“ и „Forever, Interrupted“. 

Време е чистенето да започне! 

“Atmosphere”

Анотация:

Джоан Гудуин от малка е запленена от звездите. Умна и сдържана, тя е доволна от живота си като преподавател по физика и астрономия в университета „Райс“ и като леля на обичната си племенница Франсис. Докато не попада на обява, в която НАСА търси жени, за да се включат в програмата за космически полети. Изведнъж Джоан изпитва порив да стане един от шепата хора, полетели в космоса.

Избрана сред хиляди кандидати през лятото на 1980 г., Джоан започва обучение в космически център „Джонсън“ в Хюстън заедно с група изключителни кандидати: пилота Ханк Редмънд и учения Джон Грифин, които са добронамерени и дружелюбни и в най-напрегнатите ситуации; Лидия Дейнс, която се е трудила твърде много, за да се преструва на любезна; добросърдечната Дона Фицджералд, която крие свои собствени тайни, и Ванеса Форд, магнетичната и загадъчна специалистка по авиационно инженерство, която може да поправи всеки двигател и да подкара всеки самолет.

Докато новите астронавти се сприятеляват и се подготвят за първите си полети, Джоан открива страст и любов, каквито никога не е могла да си представи. В тази нова светлина тя започва да поставя под въпрос всичко, което си е мислила, че знае за мястото си във вселената.

И тогава, през декември 1984 г. по време на мисия STS-LR9, за един миг всичко се променя.

Тейлър Дженкинс Рийд може много повече! „Атмосфера“ не е лоша книга, но е далеч от висотата, на която авторката е способна. По принцип книгите ѝ ме пристрастяват и не ми се иска да ги оставя дори за момент, а тук имаше части, които откровено ме отегчаваха. И то въпреки изключително любопитната тема за НАСА, космоса и астронавтите.

Не ме разбирайте погрешно - книгата наистина е добра. Просто в сравнение с останалите произведения на авторката ми се стори по-слаба. Липсваше онова зарибяващо усещане, силната емоция и нетърпението да разбера какво ще се случи. Започнах книгата с огромно желание заради Тейлър Дженкинс Рийд, но я и дочетох единствено заради нея. Може би, ако беше написана от друг автор, дори бих я оставил недочетена.

Разбира се, оцених хубавите послания на романа. Най-силното за мен беше, че винаги трябва да вярваме в мечтите си и да се стремим към звездите. Да не се отказваме пред трудностите, да се борим за всичко, което искаме да постигнем, и в крайна сметка да вярваме, че усилията ни ще се отплатят. А дори когато се окаже, че мечтата е била по-голяма от самото ѝ осъществяване, да не се разочароваме, а да вземем най-доброто от преживяното, да научим уроците си и да продължим напред.

Книгата е посветена и на една много нежна любовна история – тиха, но същевременно изключително силна. Тя показва, че когато обичаме истински някого, външните фактори губят значение. Ако искаме да бъдем щастливи с даден човек, ще нарушаваме правила, ще търсим решения и няма да позволим на нищо да ни раздели. На много места именно тази любовна линия ме вдъхновяваше и ме караше да се замисля.

Тейлър Дженкинс Рийд

Но най-вече ще запомня „Атмосфера“ със сестрата на главната героиня Джоан – Барбара. Персонаж, който не можех да понасям и когото, ако познавах в реалния живот, вероятно бих зашлевил без да ми мигне окото. Жена, която сякаш изобщо не знае къде се намира. Майка, чието поведение така и не успях да разбера.

За мен тя е от хората, които правят необмислен избор в младостта си, а след това съжаляват за него, но вместо да понесат последствията сами, наказват околните. И, за жалост, най-често потърпевши са децата.

В книгата примерът е точно такъв – детето на Барбара се оказва пречка за живота, който тя иска да живее, за усещането ѝ за свобода и любов. Вместо да се опита да приеме детето като част от живота си, тя решава да го отблъсне, обвини и да го накара да се чувства необичано, самотно и изоставено.

За съжаление, и в реалния живот все по-често виждаме подобни хора – мъже и жени, които създават семейства „защото така трябва“ или „защото моментът е дошъл“, а след време решават, че искат да живеят за себе си и изоставят децата си емоционално или буквално. А това води до верижна реакция от нещастни хора, които носят емоционалния си багаж години наред и несъзнателно го прехвърлят върху околните.

Като цяло отношенията между двете сестри бяха една от най-интересните линии в романа и наистина ми е любопитно как всеки друг, прочел книгата, ги е възприел.

В обобщение – „Атмосфера“ със сигурност не е най-добрата книга на Тейлър Дженкинс Рийд и бих ви препоръчал първо да посегнете към нещо друго нейно, особено ако тепърва се запознавате с творчеството ѝ. Но си давам сметка, че вероятно съм по-строг към романа, защото очакванията ми към авторката са много високи. Иначе самата книга определено не е лоша.

“Maybe in another life”

Анотация:

На двадесет и девет години Хана Мартин все още няма представа какво иска да прави с живота си. След завършването на колежа е живяла в шест различни града и е сменила безброй работни места. След поредното си бягство от още един град Хана се връща в родния си Лос Анджелис и се нанася при най-добрата си приятелка Габи. Малко след това двете излизат една вечер на бар, където Хана се среща с бившето си гадже от гимназията - Итън.

Малко след полунощ Габи пита Хана дали е готова да си тръгва. Миг по-късно Итън ѝ предлага да остане, а той да я закара по-късно. Хана се колебае. Какво би станало, ако си тръгне с Габи? И какво би станало, ако остане с Итън?

В две паралелни сюжетни линии Хана преживява последствията от всяко едно решение. Много бързо тези паралелни вселени се превръщат в коренно различни истории с огромни последици както за самата Хана, така и за хората около нея. Докато двете алтернативни реалности се развиват, “Maybe in Another Life” поставя въпроси за съдбата и истинската любов: Предопределено ли е всичко? Съществува ли сродна душа? Хана вярва, че да. И в двата свята тя мисли, че я е открила.

“Maybe in another life” ми хареса изключително много. Книга за приятелството като дом, семейство и подкрепа. Любовта като съдба. Животът, като поредица от решения.

Изключително много ми хареса самата идея на книгата. Тя е от онези “what if” истории, които те карат да се замислиш за всички онези моменти, в които си се питал: „Ами ако бях постъпил различно?“. Тук Тейлър Дженкинс Рийд ни показва нагледно два различни варианта на живота на главната героиня в зависимост от едно-единствено решение. И точно това направи историята толкова интересна за мен - защото всички сме се чудили в някакъв момент какво би станало, ако бяхме избрали друго.

Книгата има страхотна атмосфера. В един момент ти е уютно с нея, четеш спокойно и си почиваш, а в следващия те кара да се замислиш, държи те в напрежение и нямаш търпение да разбереш какво ще се случи. Историята върви леко, но в същото време носи емоция и оставя следа.

Много ми харесаха и посланията ѝ. В “Maybe in another life” авторката ни казва, че и на 29 може да не знаеш точно какво искаш да правиш с живота си и това е напълно нормално. Че няма универсални правила и срокове, които трябва задължително да следваш. Ако следваш сърцето и интуицията си, в крайна сметка нещата ще се наредят така, както трябва. Хареса ми и начинът, по който съдбата присъства като тема - хем сякаш има неща, които просто са ни предначертани, хем авторката ни показва, че всяко събитие е резултат от поредица от решения. Всяко наше действие ни води до мястото, на което сме сега, и трябва да поемаме отговорност за изборите си.

Героите също много ми допаднаха, но любимка си ми е Хана. В началото тя беше объркана и в двете паралелни вселени, но постепенно успя да се стегне и да вземе важни решения за живота си. И точно тези решения я доведоха до нейния щастлив край и до любовта, която търсеше.

По принцип не обичам истории с паралелни вселени, пътуване във времето и подобни елементи, но тук Тейлър Дженкинс Рийд беше преплела всичко толкова добре, че нито за момент не ме подразни. Напротив - много ми хареса как двете паралелни вселени всъщност се допълваха. Каквото се случваше в едната, по някакъв начин се случваше и в другата, макар и по различен начин. Така хем разглеждахме два различни живота, хем те заедно изграждаха една цялостна история.

Препоръчвам ви тази книга, защото тя говори за приятелството, за връзката между родител и дете, за семейството, което сам си избираш и как понякога точно то се превръща в дома, от който имаш нужда. За търсенето на себе си и колко е важно да не се пришпорваш заради срокове и очаквания, които може да работят за другите, но не и за теб.

Това е книга, която ни показва, че дори и нещо да не стане както сме си го представяли, не е краят на света - може би не е било за нас, може би не е бил правилният момент, а може би просто ще се случи в някой друг живот.

„Forever, Interrupted“

Антоация:

В дъждовен ден на Нова година Елси Портър излиза, за да си вземе пица за един човек. Не очаква в заведението да има някой друг, още по-малко чаровния и обаятелен Бен Рос. Между тях пламва мигновена и силна връзка. Бен дори не успява да изчака и двадесет и четири часа, преди отново да поиска да я види. Само след няколко седмици двамата са лудо влюбени, а през май тайно се женят.

Само девет дни по-късно Бен излиза с колелото си, когато е блъснат от камион и умира на място. Елси чува сирените пред апартамента си, но когато слиза долу, Бен вече е откаран в болницата. Там тя трябва да се изправи пред Сюзън - свекървата, с която никога не се е срещала и която дори не подозира, че Елси съществува.

Редувайки историята на любовта между Елси и Бен с процеса на лекуване и справяне със загубата, „Forever, Interrupted“ ни напомня, че има повече от един начин да откриеш своя щастлив край.

За тази книга май ще бъда сравнително кратък, защото честно казано нямам кой знае колко много да кажа за нея. Не е лоша, чете се леко и увлича достатъчно, за да искаш да продължиш, но като цяло според мен спокойно можеше да бъде и със сто страници по-кратка.

Най-много ми хареса начинът, по който Тейлър Дженкинс Рийд е описала процеса на лекуване на главната героиня. Проследяваме как Елси преживява загубата на любовта на живота си и всички психологически аспекти на това - шок, отричане, болка, объркване и опит да продължи напред. Именно тази част беше най-силна за мен и определено успях да съпреживея емоциите заедно с нея.

Проблемът ми беше, че извън това в сюжета сякаш нямаше нищо особено. Няма голям обрат, няма напрежение, няма нещо, което истински да те държи на тръни или да те изненада. Може би ми се искаше освен процеса на лекуване и спомените за това как се е зародила любовта между Елси и Бен да има още нещо, което да придаде повече дълбочина или динамика на историята.

Определено това не е от книгите на Тейлър Дженкинс Рийд, които бих препоръчвал на всеки, но въпреки това не мисля, че е лоша. Просто според мен има далеч по-силни и запомнящи се нейни романи.

Автор: Любен Спасов