„Където и да отидем обаче, не можем да избягаме от себе си, нали?“

Всеки път, когато приключа книга на Ирса Сигурдардотир след по-дълга пауза от последната ми среща с нея, си казвам: „Тази жена е велика и не знам защо съм отлагал тази история.“ Тя просто умее да пише смразяващи криминални романи, които не ти позволяват да си поемеш дъх до последната страница. Романи, които те карат да настръхваш, но и непрекъснато подхранват любопитството ти. Романи, в които зад бруталните убийства винаги се крият и сериозни теми, чакащи да бъдат открити.

С „Черен сняг“ Ирса поставя началото на нова поредица. Една мразовита зимна вечер на отдалечения исландски фиорд Квалфьордур съсед решава да посети дома на близко семейство, тъй като от дни няма никаква вест от тях. Отвън има следи и стъпки в снега, но никой не отговаря на вратата. Притеснен, той влиза с взлом и гледката, която се разкрива пред него, надхвърля и най-смразяващите му кошмари.

Полицаят Тир и съдебната патоложка Идун от отдела в Квалфьордур поемат разследването на ужасяващото престъпление. Всяка следваща стъпка обаче ги отвежда до все по-мрачни тайни, свързани с похитеното семейство, а истината изглежда много по-далеч от привидното. Кървавото убийство принуждава полицията в Квалфьордур да се върне към минало, което всички отчаяно се опитват да забравят.

За мен „Черен сняг“ е перфектният криминален роман. Съдържа всичко, което търся в книга от жанра - огромен съспенс, смразяваща атмосфера, която те кара да провериш дали входната врата е заключена и прозорците са добре затворени, психопат убиец, криещ се в сенките до самия край, и мотив, който първоначално изглежда напълно неясен.

Тук Ирса е в най-добрата си форма. Честно казано, малко се притеснявах от тази среща с авторката, защото след Плячка останах със смесени чувства. Този роман ме разочарова, особено след силната поредица от шест книги за Хюдлер и Фрея. Но опасенията ми са били напразни. „Черен сняг“ ми подейства точно така, както преди години ми подейства „ДНК“. Обстановката е зловеща, а усещането, че опасността дебне някъде сред снега и тъмнината, поддържа напрежението през цялото време.

Ирса е страхотен майстор в изграждането на героите, техните характери и поведение. Всеки персонаж в тази книга ми се стори жив и реален. Всеки предизвикваше у мен някаква емоция - никой не ми беше безразличен, нито действията му, нито съдбата му.

Чисто от криминална гледна точка също останах много доволен от развитието на сюжета. Мистерията присъства непрекъснато и постепенно се подрежда като пъзел. Двете времеви линии се допълват отлично, а убиецът има логични мотиви, независимо колко жестоки са те. Хареса ми и че едни и същи събития бяха представени от различни гледни точки, което направи разгадаването на загадката още по-увлекателно.

Ирса Сигурдардотир

Разбира се, и тук Ирса поставя на масата много по-сериозни теми - алчността в човешката природа и това как в жаждата си за пари хората понякога забравят какво означава да бъдеш човек. Именно тогава наяве излизат чудовищата, които се крият дълбоко в душите им. Авторката ни показва още, че всяко действие има последствия и рано или късно всеки получава заслуженото. На преден план отново са и семейните взаимоотношения - особено важни за децата и за начина, по който те изграждат отношението си към света и хората около себе си.

В заключение мога да кажа, че Ирса отново е написала роман, който е брилянтен в рамките на жанра си. Ако все още не сте се докоснали до нейно произведение, вече е повече от задължително да поправите тази грешка - няма да останете разочаровани.

Автор: Любен Спасов