„Никога не знаеш кога някой скелет в гардероба може да се окаже полезен.“

„Джаз досиета“

Лятното почистване на библиотеката ми продължава и честно казано, май започвам все повече да се надъхвам да не спирам тази своя идея. Още сме едва във второто издание на рубриката, но вече ми е много приятно най-накрая да посягам към книги, които със сигурност щях да отлагам за „мааааалко по-нататък“. 

Засега и мисията „без нови покупки“ върви изненадващо добре и започвам да вярвам, че до края на лятото наистина ще успея да разчистя библиотеката си от непрочетени книги.

В това издание на „Лятно почистване“ изборът ми ме отведе към Фиона Вийч Смит и две нейни заглавия - „Джаз досиета“ и „Убийство зад кулисите“, които не са от книгите в библиотеката ми, които стоят непрочетени отдавна, но и не ми се иска да ги отлагам повече. Затова се гмурнах смело в света на Попи Денби и нейните разследвания. 

„Джаз досиета“

Анотация:

Лятото на 1920 г.

Младата Попи Денби пристига в шумния Лондон, за да се грижи за своята леля Дот – популярна актриса и суфражетка, пострадала в сблъсъци с полицията, но запазила приключенския си дух.

Окуражена от Дот, Попи решава да последва мечтата си и кандидатства за работа като журналист в „Дейли Глоуб“. Но още в първия й работен ден един от старшите репортери намира смъртта си и Попи е натоварена да довърши материала, по който е работил. Но какво точно е разследвал журналистът и дали смъртта му е случайност? Въпросите отвеждат Попи до трагичната история на две суфражетки и я изправят пред мъже с власт, готови на всичко, за да прикрият следите си.

Благодарение на новооткритите си приятели, Попи се впуска в пъстрия Лондон от 20-те – град на джаз барове и джаз досиета, в които може би се крие повече, отколкото личи на пръв поглед. Дали младата жена ще успее да разкрие истината, преди някой друг да е пострадал?

Всеки, който ме следва знае колко много обичам мрачни и кървави трилъри, серийни убийци и истории, които те оставят леко травмиран след последната страница. Но истината е, че в сърцето ми винаги ще има специално място и за уютните мистерии в стил Агата Кристи - онези книги, които не разчитат толкова на шок и жестокост, а на атмосфера, тайни и постепенно разплитане на загадката.

Точно такава книга за мен се оказа „Джаз досиета“ на Фиона Вийч Смит. Още от самото начало романът ми напомни много за поредицата за Мейзи Добс - и като атмосфера, и като усещане за героинята. Разбира се, Попи и Мейзи имат доста различен подход и поведение, но въпреки това има нещо сходно в тях - може би любопитството им, желанието да се доказват или начинът, по който попадат в центъра на мистериите около себе си.

Със сигурност „Джаз досиета“ не е най-великата мистерия, писана някога, а и голяма част от нещата успях да отгатна сравнително рано. Но това по никакъв начин не ми развали удоволствието от четенето. Книгата се чете леко, светът е интересен, а самото потапяне в историята носи онова чисто книжно удоволствие, заради което толкова обичам подобни поредици. Хареса ми, че авторката се е постарала да заплете сюжета и че тук няма само една мистерия за разгадаване, а няколко различни нишки, които постепенно се преплитат. Единствено ми се искаше самата развръзка да ме изненада малко повече.

Фиона Вийч Смит

Много ми допадна и журналистическата нотка в историята. Аз самият съм завършил журналистика и някога наистина мечтаех да работя в редакция като тази в книгата, така че чрез Попи сякаш успях поне малко да изживея тази своя мечта. А и честно казано, именно тези сцени в редакцията бяха едни от любимите ми в целия роман. Събитията звучаха достатъчно реалистично, за да ме накарат още по-лесно да се потопя в света на книгата.

Много ми хареса и колко важна роля в историята играе темата за суфражетките и борбата на жените за равни права. Фиона Вийч Смит доста подробно показва през какво са преминавали тези жени - как са отстоявали позициите си, как са се борили да бъдат чути и колко тежки са били последствията за много от тях. Още по-впечатляващо беше да се види колко силно част от мъжете са отказвали да приемат идеята, че жените могат да бъдат равни на тях - интелигентни, способни и независими. Именно затова образът на Попи ми стана още по-вдъхновяващ, защото тя постоянно разбива тези тогавашни стереотипи на пух и прах и отказва да се примири с мястото, което обществото се опитва да ѝ отреди.

И може би най-хубавото, което мога да кажа за „Джаз досиета“ е, че след като затворих последната страница, веднага ми се прииска да продължа с „Убийство зад кулисите“. А това винаги е добър знак за една поредица. Да, началото тук е по-скоро средно и според мен има още много накъде да се развиват както героите, така и мистериите, но потенциал определено има. Като прочетеш първата част ти става любопитно да разбереш как Попи ще се промени, как ще развие разследващите си умения и какъв ще бъде следващият случай, в който ще се забърка.

„Убийство зад кулисите“

Анотация: 

Есента на 1920 г., Лондон

В ролята на репортер на „Дейли Глоуб“ Попи Денби е поканена на изложба на произведения на изкуството, организирана от руски благородници в Кристалния дворец. Внезапно бляскавата зала потъва в тъмнина. Прозвучава изстрел. Някой е ранен и най-голямото яйце на Фаберже е откраднато.

Какъв късмет за вестника, че Попи, главният редактор Роло и фотографът Даниел са в центъра на събитията. Но дори журналистическата радост на Роло помръква, когато скоро след изложбата в театър „Олд Вик“ е намерено прободено с рапира тяло. За всички е ясно, че трупът зад кулисите е свързан със стари задкулисни тайни. Но никой не подозира, че в откраднатото яйце се крие карта, която има силата да преобърне света.

Коя от двете части всъщност ми хареса повече? Това се питам след като прочетох „Убийство зад кулисите“ - втората част от поредицата „Разследванията на Попи Денби“. И колкото повече мисля по темата, толкова повече стигам до извода, че май ги харесвам еднакво.

Двете книги носят много сходна енергия, развиват се по подобен начин и предлагат същото онова уютно усещане за историческа мистерия, което толкова много ми допада в подобни поредици. В сравнение с поредицата за Мейзи Добс, където за мен между първата и втората книга имаше огромна разлика и именно втората ме спечели истински, тук не усетих подобно нещо. Не защото „Убийство зад кулисите“ е по-слаба книга - напротив. Просто и двете части са на едно и също ниво за мен и ми доставиха почти еднакво удоволствие.

Ако все пак трябва да посоча най-голямата разлика, тя определено е в развитието на самата Попи Денби. В тази книга виждаме колко бързо израства тя както като журналист във вестник „Дейли Глоуб““, така и като човек. Попи е значително по-смела, по-уверена и много по-категорична в отстояването на мнението си. Вече не е младата жена, която тепърва се опитва да намери мястото си в редакцията. Разследващите ѝ умения се развиват с впечатляваща скорост, а името ѝ започва да става все по-разпознаваемо. Именно затова отношенията ѝ с останалите герои бяха сред най-интересните неща за проследяване в романа, защото с всяка изминала страница виждаме как тя постепенно променя мястото си в този свят. 

Самата мистерия този път ми се стори доста по-шпионска и изпълнена с по-голяма интрига. Голяма заслуга за това има руската линия в сюжета. Историческият период е изключително интересен заради политическите промени и смяната на властта в Русия, а това прави историята много по-многопластова. Зад привидно простото разследване се крият далеч по-големи залози и тайни, които постепенно превръщат книгата в нещо повече от обикновена криминална загадка.

Особено интересна ми беше и нишката свързана с яйцата на Фаберже. Признавам си, че преди тази книга почти нищо не знаех за тяхната история. Не подозирах, че могат да бъдат използвани като тайници и че не винаги са били просто изключително красиви украшения. В известен смисъл именно едно такова яйце се превръща в ябълката на раздора в историята. Оказва се, че тези впечатляващи произведения на изкуството понякога са пазили тайни, които никога не е трябвало да виждат бял свят.

Това, което също ми хареса, е че зад криминалната история се крият доста сериозни политически теми. Книгата поставя интересни въпроси за комунизма, монархията и различните политически системи, като показва колко сложни и противоречиви могат да бъдат подобни исторически моменти. Хареса ми, че тези теми не са натрапчиви, а са вплетени естествено в самата мистерия и допринасят за по-богатата атмосфера на романа.

Като цяло „Убийство зад кулисите“ ми се стори с една идея по-заплетена история в сравнение с първата част от поредицата. Сюжетът е изпълнен с политически интриги, скрити мотиви, отрови, мечове и задкулисни игри, които постоянно държат вниманието будно. И макар все още да не мога да кажа, че тази книга е по-добра от „Джаз досиета“, със сигурност мога да кажа, че е едно достойно продължение на историята.

А най-хубавото е, че след последната страница отново останах с онова приятно чувство на любопитство към следващата книга. Защото, ако има нещо, което Фиона Вийч Смит успява да направи много добре, то е да те накара да искаш още една среща с Попи Денби. А аз определено нямам търпение да видя в какво ще се забърка следващия път.

Автор: Любен Спасов