„Мисля, че прекарах толкова много време в чакане всичко да започне, животът наистина да започне, че пропуснах за какво всъщност е бил той.“

„Не съвсем мъртва“

Холи Джаксън е следващият автор, който включвам в рубриката „Лятно почистване“. Обичам книгите ѝ, обичам начина, по който пише, обичам как изгражда мистериите си и най-вече способността ѝ да ме изненадва точно когато си мисля, че вече съм разкрил всички тайни.

С трилогията „Наръчник за убийства на добри момичета“ тя успя да ме превърне в свой почитател. Спомням си как поглъщах книгите една след друга и буквално не можех да се откъсна от тях. След това дойде ред на „Петима оцеляват“ - романът, който окончателно ме убеди, че Холи Джаксън е автор, чиито книги ще следя без никакво колебание. Прочетох го за броени часове и когато стигнах до последната страница, единствената ми мисъл беше: „Искам още.“

Затова доста се изненадах от себе си, че въпреки това колко много харесвам авторката, съм оставил не една, а цели две нейни книги да стоят непрочетени в библиотеката ми. Точно заради такива случаи създадох и тази рубрика.

Е, време е тази грешка да бъде поправена. В рамките на моето лятно почистване най-накрая се потопих с главата напред в „Завръщането на Рейчъл Прайс“ и „Не съвсем мъртва“. А, ако продължите да четете, ще разберете и как премина това потапяне.

„Завръщането на Рейчъл Прайс“

Анотация: 

Животът на Бел Прайс преминава в сянката на майка ѝ Рейчъл, изчезнала мистериозно преди шестнайсет години. Момичето, тогава едва на две, е единственият свидетел на похищението, но не си спомня нищо от този ден. Случаят остава неразрешен и като че ли всеки има собствена теория какво е сполетяло Рейчъл. А Бел си мечтае всички просто да оставят на мира нея и семейството ѝ.

Мечтата ѝ изглежда по-непостижима отвсякога, защото бащата на Бел се е съгласил семейството да участва в направата на документален филм за изчезването. Момичето си мисли, че по-зле няма как да стане… И се случва невъзможното. Рейчъл Прайс изниква сякаш от нищото, насред пътя, облечена в същите дрехи, с които последно е видяна преди шестнайсет години.

Загадката най-сетне ще бъде разплетена! Само че разказаното от Рейчъл не звучи правдоподобно. Бел е убедена, че майка ѝ лъже и крие ужасна тайна, и ще направи всичко по силите си, за да разбере истинската причина тя да се завърне от мъртвите. А през цялото време камерите продължават зорко да следят семейство Прайс. 

Холи Джаксън го направи отново - успя да ме накара да прочета нейна книга за часове. Успя да ме зариби до такава степен, че веднъж отворих ли романа, просто не можах да го затворя и жадно попивах историята до самия край.

Всъщност до момента това се случва с всяка една нейна книга. Няма заглавие на Холи Джаксън, което да съм чел на малки порции или да съм оставял за следващия ден. Винаги е едно и също - отварям книгата, потапям се в историята и не спирам, докато загадката не бъде разплетена. Има нещо в начина, по който авторката изгражда мистериите си, което ми действа почти пристрастяващо.

И „Завръщането на Рейчъл Прайс“ не прави изключение. Това е роман, в чиято основа стои една огромна мистерия, която постепенно се разгръща пред очите на читателя. От мистериозното изчезване на Рейчъл Прайс преди години до нейното още по-необяснимо завръщане, книгата непрекъснато задава нови въпроси и сякаш нарочно отказва да даде лесни отговори. С всяка изминала страница загадката ставаше все по-сложна и в един момент започнах сериозно да се чудя какво логично обяснение изобщо може да съществува за всичко случващо се.

Това, което най-много харесвам в Холи Джаксън, е способността ѝ постоянно да държи читателя нащрек. Историята е изпълнена с малки обрати и изненади и точно когато си помислиш, че най-накрая си сглобил пъзела, се случва нещо, което напълно обърква теорията ти. Хареса ми и колко добре са изградени героите. Почти до самия финал няма ясно изразен злодей. Да, Бел нарочва Рейчъл Прайс за лъжкиня още от самото начало, но докато четях, имах чувството, че нещо не е наред с абсолютно всички. Не само с Рейчъл, а с цялото семейство Прайс. Всеки герой крие тайни, всеки има свои мотиви и никой не изглежда напълно невинен.

Холи Джаксън

Що се отнася до развръзката, аз останах доволен. За мен обяснението беше логично и се вписа добре в цялостната картина на романа. Да, имаше един-два момента, които ми се сториха малко наивни и ме накараха да се замисля дали в реалния живот биха се развили точно по този начин. Но честно казано, съм склонен да простя това на Холи Джаксън, защото историята беше достатъчно увлекателна, а отделните парчета от пъзела си дойдоха на мястото. Освен това, както винаги, стилът ѝ е лек, динамичен и изключително приятен за четене.

Много ми допаднаха и по-големите теми, които романът засяга. „Семейството преди всичко“ е може би най-често повтаряната идея в книгата, но беше интересно да наблюдавам колко различен смисъл влагаше всеки герой в нея. „Завръщането на Рейчъл Прайс“ говори за токсичното влияние на семейството, за изкривените ценности, за насилието, за сляпата лоялност и за това докъде е готов да стигне човек, за да получи онова, което винаги е искал. Говори и за опасността да бъдеш въвлечен в една обща тайна, която постепенно започва да определя целия ти живот.

Допадна ми и темата за това как в журналистиката и документалистиката не всичко трябва е на всяка цена. Как има човешки фактор, който винаги трябва да се взима предвид. Как не всяка история трябва да бъде разказана заради скандала, защото в нея все пак има замесени човешки съдби и чувства. Това е хубаво послание в крайна сметка, защото много често тази подробност се забравя – не само от медии и хора, които правят филми, а от нас, които ежедневно в социалните мрежи си мислим, че можем да казваме и коментираме всичко и всеки. 

За мен „Завръщането на Рейчъл Прайс“ е многопластов роман, който предлага много повече от една добре разказана мистерия. Това е книга, която успява едновременно да забавлява, да държи в напрежение и да задава интересни въпроси за хората и отношенията помежду им. Категорично 5 звезди.

А сега нямам търпение да разбера дали „Не съвсем мъртва“ ще се нареди в тази златна поредица от добри книги на Холи Джаксън. 

„Не съвсем мъртва“

Анотация:

Джет е на двадесет и седем години. Никога не е напускала Уудсток, Върмонт, и все още чака животът ѝ да започне. „Ще го направя по-късно – казва тя. – Има време.“

Докато в нощта на Вси Светии Джет е агресивно нападната от непознат, чието лице не успява да види.

Тя преживява катастрофална мозъчна травма и лекарите са убедени, че в рамките на седмица ще умре от тежка аневризма.

Джет никога не е мислела, че може да има врагове. Но сега гледа с други очи на всички: семейството си, приятеля си, бившата си най-добра приятелка – вече нейна снаха, бившия си приятел.

Разполага със седем дни и, докато състоянието ѝ се влошава, може да разчита единствено на помощта на приятеля си от детинство Били. Въпреки това е решена да си отиде по възможно най-добрия начин – като разкрие собственото си убийство!

„Не съвсем мъртва“ определено е по-различна книга от всичко, което съм чел досега от Холи Джаксън. И тя е написана в добре познатия ѝ стил - динамично действие  и сюжет, който се чете леко и бързо, но този път историята ми се видя по-зряла. Не беше толкова наивна, нито толкова тийнейджърска като предишните ѝ романи. В същото време не ме грабна по онзи почти пристрастяващ начин, по който го направиха другите ѝ заглавия. Това обаче не означава, че книгата не ми хареса - просто ми предложи нещо различно.

Още когато прочетох анотацията, идеята ми се стори страхотна. Да дадеш на главната героиня ограничено време живот след брутално нападение и да я накараш да разследва собственото си убийство е наистина интересен похват. Хареса ми как авторката използва този обрат не само за да изгради мистерията, но и за да създаде постоянно усещане за напрежение. Часовникът тиктака, времето изтича, а Джет е принудена да търси истината, докато постепенно се примирява със съдбата си. Имаше нещо особено въздействащо в начина, по който тя говореше за себе си сякаш вече е мъртва. Това придаваше на историята една меланхолична нотка. 

Вместо да се фокусира единствено върху издирването на убиеца, романът постепенно разкрива пласт след пласт семейни тайни, пазени в продължение на седемнадесет години. Именно тези тайни движат историята напред и превръщат разследването в нещо много повече от стандартна криминална загадка. С всяка нова разкрита истина напрежението се покачваше, а отношенията между героите ставаха все по-сложни и интересни.

Точно тези дълго пазени тайни доведоха и до най-силните обрати в сюжета. Около стотната страница бях убеден, че този път съм разгадал мистерията. Дори леко се разочаровах и си помислих, че Холи Джаксън не се е справила толкова добре, колкото обикновено. За щастие се оказах в грешка. Истинският убиец беше съвсем друг човек. Да, подозирах го бегло в някакъв момент, но но и с истинските му мотиви. До последно таях надежда, че Джет ще намери начин да оцелее, но книгата избра по-реалистичния път.

Но ако трябва да посоча едно нещо, което ще помня най-дълго от „Не съвсем мъртва“ ще бъде посланието. Зад криминалния сюжет се крие една много човешка идея, че животът не трябва да се отлага. Че трябва да ценим времето, което имаме, да се радваме на хората около нас, да преследваме мечтите си и да казваме важните неща навреме. Защото всички живеем с илюзията, че винаги ще има утре. Че ще намерим подходящия момент по-късно. А истината е, че никой не знае колко време му остава. Именно затова трябва да правим нещата тук и сега, вместо постоянно да ги отлагаме за някое неопределено „после“.

Може би точно затова „Не съвсем мъртва“ ми се стори като една от най-зрелите книги на Холи Джаксън досега. Да, в нея има мистерия, обрати и напрежение, но зад всичко това стои и едно много силно напомняне да не пропускаме живота, докато чакаме той тепърва да започне.

Автор: Любен Спасов