“Water remembers. It is humans who forget.”

Има автори, които просто харесваш, и автори, които в някакъв момент се превръщат в част от теб. За мен Елиф Шафак е точно такава авторка. През годините тя постепенно се открои като една от най-любимите ми писателки — не само заради историите, които разказва, а заради начина, по който го прави. Нейните книги ме накараха да се влюбя в Истанбул много преди изобщо да го посетя. Начинът, по който описва града — меланхоличен, магичен, шумен и жив — успя да изгради в съзнанието ми едно място, което тази година най-накрая видях с очите си. И честно казано, докато вървях по улиците на Истанбул, на моменти имах чувството, че вече съм бил там именно заради нейните книги.

С Елиф Шафак обаче винаги сме имали особена love-hate relationship. Или се влюбвам напълно в книгите ѝ, или изобщо не успяват да ме спечелят. Досега само две нейни заглавия бяха останали някъде по средата — „Любов“ и „Островът на изгубените дървета“. Книги, които харесах и оцених, но в които не успях да се вкопча емоционално. Просто добри романи, написани от човек, който безспорно умее да пише. И точно затова ме беше страх да започна “There Are Rivers in the Sky” - защото нямах никаква представа в коя от тези категории ще попадне.

“There Are Rivers in the Sky” проследява преплетените съдби на няколко герои, разделени от време и пространство, но свързани чрез водата, паметта и историите, които оставяме след себе си. Романът се движи между Викториански Лондон, съвременен Истанбул и бреговете на река Тигър, като разглежда теми за принадлежността, природата, загубата и човешкото наследство.

Купих “There Are Rivers in the Sky” в Белград малко преди пътуването ми до Истанбул и самият факт, че я носех със себе си из града, я направи някак специална за мен. А когато най-накрая започнах да я чета, почти веднага си припомних защо толкова обичам Елиф Шафак. Тя има онзи рядък талант да разказва истории по магичен начин. Така, че да се потопиш напълно в тях и да не искаш да излизаш от света им. Писането ѝ е красиво, плавно и почти хипнотизиращо. От онези книги, които не четеш набързо, а усещаш.

И въпреки това “There Are Rivers in the Sky” по-скоро попадна в онази моя „средна“ категория. Докато четях, постоянно осъзнавах колко добър е романът - колко талантливо е написан, колко внимателно е изграден и колко силни идеи носи в себе си. Но емоционално така и не успя да ме докосне истински.

Много ми хареса преплитането на трите различни съдби на героите и начинът, по който Елиф Шафак постепенно свързва историите им в едно цяло. Тя е абсолютен майстор в изграждането на атмосфера и в описанията - всичко изглежда живо, осезаемо и изпълнено със смисъл. Особено много ме впечатли символиката на капката вода, която преминава през цялата книга. Толкова красива и нежна метафора, която те кара да се замислиш как талантливите автори могат да намерят вдъхновение буквално във всичко около себе си и да го превърнат в нещо въздействащо.

Като любим герой за мен се открои Артур – момче с необикновена съдба, която като че ли беше спойката на целия роман. Беше ми интересно какво ще направи със своята специална дарба, която е неговото най-голямо богатство, но и проклятие от което не може да избяга. Хареса ми неговата любознателност и желанието да научава нови неща. „Уроците“ в тази книга за мен минават през неговата призма и виждаме как той разбира много както за себе си, така и за живота в движение. Аз лично ще запомня този роман с него, защото той самият прави една рамка, в чиято символика се крие силата на този книга.

Елиф Шафак

Хареса ми и посланието, което “There Are Rivers in the Sky” носи. Начинът, по който показва как в стремежа си да се развиваме като общество често сме готови да разрушаваме природата и да пренебрегваме всички живи същества около нас. Колко егоцентрични можем да бъдем понякога и колко рядко се замисляме за наследството, което унищожаваме — културно, историческо и природно. Това е книга, която има какво да каже и определено оставя следи след себе си.

Но въпреки всички тези позитиви, така и не успях да се свържа истински с героите. Разбирах болките им, съчувствах им и следях историите им с интерес, но никога не почувствах онази силна емоционална връзка, която съм изпитвал с други книги на Елиф Шафак. Не успях да стана едно цяло с персонажите и да преживея историите им по начина, по който ми се е случвало преди с нейни романи.

В крайна сметка бих препоръчал “There Are Rivers in the Sky”. Това е поредното силно и качествено заглавие от Елиф Шафак - красиво написано и изпълнено със смисъл. Просто за мен няма да се нареди сред любимите ми нейни книги.

Автор: Любен Спасов