„Любовните романи не търсят реализъм. Ако търсеха, всеки щеше да завършва със смъртта на героите в старчески дом.“

За мен това категорично е най-доброто от Ашли Постън до момента. „Любов като роман“ е романтична, лека и емоционална история, изпълнена с изключително симпатични герои, в които се влюбваш още от първите страници. Това е от онези книги, които те прегръщат – топли, уютни и с онази фина магия, която те кара да се изгубиш напълно в тях.

Историята проследява Елси – преподавателка по литература, която след личен провал тръгва към среща на книжния си клуб, но по пътя попада в малко градче, което се оказва не просто случайно място, а буквално светът на любимата ѝ романтична поредица. Там всичко е застинало в една недовършена история и Елси решава да помогне на героите да стигнат до своя щастлив край, но нещата се усложняват, когато среща Андерс – персонаж, който сякаш не принадлежи на този свят и който поставя под въпрос всичко, в което тя вярва.

Книгата се чете изключително леко и носи чисто удоволствие – без претенции за „висока литература“, но с много уважение както към съвременните любовни романи, така и към класиката. В същото време засяга важни теми – съществува ли истинската любов, какво всъщност означава тя, как трябва да се отнасяме към партньора си, но и към самите себе си, когато сме във връзка. Елси ни учи и как да се справяме със загуби, раздели и онова усещане, че сме заседнали между миналото и бъдещето.

Както винаги, Ашли Постън отделя специално внимание и на приятелството, показвайки, че то не бива да бъде пренебрегвано, както и на идеята за „дома“ – не просто като място, а като усещане и хора.

Ашли Постън

Романтичната нишка между Елси и Андерс е толкова естествена и добре развита, че изобщо не идва в повече – всичко се случва плавно и логично, а в края сунитски се надявах да получат щастливия финал, който заслужават на 1000%. Както във всяка друга книга на Ашли Постън, така и тук леко паранормалният момент не е целенасочен, а много добре изграден, по един ненатоварващ начин. По принцип това е щрих в историите на авторката, който просто ѝ помага да разкаже историята на героите по по-добър начин. 

В „Любов като роман“ обаче магията не е щрих – тя е в основата на романа, но е напълно нужна, за да можем да разберем Елси, нейната болка и желание. Да можем да видим света през нейните очи и да се потопим още повече в нейния ум. Да разберем логиката ѝ, да опознаем душата ѝ. 

Категорично препоръчвам книгата на всички книгохолици, които някога са си мечтали да влязат в света на любимия си роман, дори само за един ден, както и на онези, които малко са се изгубили в цинизма на съвремието и имат нужда от нещо топло и истинско.

Това е история, която разтоварва, оправя настроението и те кара да се чувстваш добре. Много съм доволен – дори не очаквах да ми хареса чак толкова. Прекрасна Ашли Постън. 

Автор: Любен Спасов