„Аз съм ревностна майка и съпруга. Аз съм отдаден терапевт. Аз съм невероятно очарователна и популярна… Но познайте какво? Аз лъжа. Крада. Не изпитвам угризения и чувство за вина. На света няма почти нищо, което да не съм способна да направя. Казвам се Патрик Гагни и съм социопат.“

„Социопат“ се оказа изключително важна книга, която ме накара да се замисля сериозно. Психичното здраве винаги ми е било любопитна тема и за мен беше наистина интересно да „вляза“ в ума на човек, който осъзнава, че е социопат, и през целия си живот се опитва да разбере себе си — своето мислене, емоции и вътрешен свят.

Целта на д-р Патрик Гагни не е само да разбере през какво преминава самата тя, но и да успее да помага на други хора.

Оказва се, че знаем изненадващо малко за социопатите и че много често тяхното поведение и диагноза се бъркат с тези на психопатите — въпреки съществените разлики. Основният въпрос в книгата на Патрик Гание е: какво всъщност означава да си социопат? През цялото време тя търси този отговор, като ни превежда през живота си и подробно описва как сама стига до него.

Книгата е написана увлекателно, с лични примери, случки и диалози, чрез които авторката ясно показва какво има предвид във всяка ситуация. Тя обръща внимание на нещо много важно — че социопатите често са обвинявани в липса на емпатия и чувства, но същевременно и към самите тях рядко се проявява емпатия. Никой не ги пита как се чувстват и какво преживяват.

А истината е, че социопатите могат да обичат, да бъдат част от обществото и да функционират напълно нормално в него — макар и по различен начин. С тази книга Патрик Гание иска да покаже на хората в подобно положение, че не са сами и че могат да намерят разбиране и помощ.

Историята започва от детството ѝ, когато тя осъзнава, че е различна от другите деца — не се интересува от същите неща, не се разстройва, не създава емоционални връзки. Предпочита самотата пред заниманията, които за другите са забавни. Още тогава забелязва и пристъпи на агресия, които трудно контролира — като инцидента със съученичката ѝ.

От ранна възраст тя си задава въпроса: „Какво ми има?“ — но дълго време не намира отговор.

Когато за първи път чува думата „социопат“, тя остава разочарована, защото не намира ясно определение. По-късно, когато се влюбва на 14 години, осъзнава, че е способна на емоции — нещо, което още повече я обърква.

В гимназията се опитва да потиска импулсите си да лъже и краде. Когато разбира как обществото възприема социопатите, започва да си задава важен въпрос:

А някой питал ли ги е как се чувстват?

В колежа получава достъп до повече информация и започва да обсъжда психичните разстройства с преподаватели. Там осъзнава и друг проблем — дори учените често поставят социопатите и психопатите под един знаменател.

Тогава започва и своя „експеримент“ — наблюдава хората, изучава реакциите им, мимиките, жестовете и дори започва да „заема“ поведение, за да разбере по-добре емоциите.

Патрик Гагни

По-късно работи в музикалния бизнес, където се сблъсква с т.нар. „фалшиви социопати“ — хора, които използват термина без да го разбират. Това създава изкривена представа и пречи на истинските социопати да получат разбиране и помощ.

В края на книгата тя вече е дипломиран психотерапевт, има семейство и деца. Един от най-силните моменти е описанието на майчинството ѝ — как първоначално не изпитва желание да гушне детето си, но въпреки това изгражда дълбока, макар и различна, любов към семейството си.

Като единствен минус на книгата, който мога да посоча, е че към финала авторката започва да се повтаря — темата за разликата между психопат и социопат се връща отново и отново. Създава се усещане, че Д-р Патрик Гагни прекалено настоятелно се опитва да обясни и защити позицията си и започва да повтаря едно и също в това свое желание. Това е единственият минус за мен, затова отнемам една звезда и давам крайна оценка 4/5.

Въпреки това книгата определено си заслужава. Тя дава различна гледна точка и ни показва човек, който цял живот се бори със себе си, изучава се и в крайна сметка успява да помогне както на себе си, така и на други като нея.

Автор: Любен Спасов