„Да бди над нея“ е истинско блаженство по френски

„Откога мъртвите не могат да разкажат историята си?“

Най-трудни са ми ревютата за книги, които са ми харесали силно и са докоснали душата ми с историята, която разказват. Някак си думите не ми стигат да опиша читателското ми преживяване и каквото и да напиша ми звучи слабо. Недостатъчно. Такъв е и случаят с „Да бди над нея“ от Жан-Батист Андреа. 

Това е книга, която ме порази. С прекрасния си стил на писане, който те омагьосва и просто те обгръща като една пелена докато четеш и те отделя от целия заобикалящ те свят. Не съм от хората, които подчертават и вадят цитати, но тук буквално на всяка втора страница съм се спирал и съм препрочитал втори, дори трети път даден пасаж, защото просто всяка една дума ме удря в сърцето и ме кара да се замисля. И не говорим за изказвания, които са фейсбук клишета и ще съберат много лайкове, ако ги извадим от контекст. Говорим за мъдри мисли, написани по най-точния начин, събрали в себе си мъдростта, болките, желанията на писателя и поднесени по типично френски начин на листа. 

За мен „Да бди над нея“ е едно блаженство. Книжно преживяване, на което трябва да се отдадете изцяло. Аз не можах да я чета в метрото или на някое шумно място. Винаги оставах насаме с историята или в някой ъгъл на къщата или свит в леглото, без никой да знае, че вече съм буден, за да ме притеснява. Моята връзка с „Да бди над нея“, Жан-Батист Андреа, Мимо и Виола беше лична, неприкосновена и само за мен. 

Освен с красивото френско писане, готово винаги да те омае, „Да бди над нея“ ме спечели с умерената провокация, която съдържа в себе си и с интересна история, която ме караше да разлиствам страниците на книгата и да не искам да свършва. Спечели ме заради голямата мистерия, последната творба на Мимо - Пиета Виталиани, чието разбулване ми хареса изключително много, но няма да кажа нищо повече, за да може сами да стигнете до тази част и да изживеете всичко както мен, 

Темите в книгата за разнообразни. Имаме образът на религията като нещо константно, но изменчиво спрямо личните виждания за нея. Имаме политическата ситуация в Италия преди и след Втората световна война. Много голяма тема е равнопоставеността между хората, ролята на малкия обикновен човек и заможните фамилии с власт. 

Жан-Батист Андреа

Най-силно обаче ме спечели образът на Мимо – човек, който може да не изпъква с височина, но направо избожда очите с човечност, отношение към другите, огромния си талант и ценностите, които носи в себе си. Човек, който има принципи и ги отстоява до колкото може. Отношенията им с Виола са на ръба на смешни, но в същото време са смесица от абсурдни, романтично, страстни, сладки, динамични ситуации. Отношения, които не могат да бъдат вкарани в рамка, защото самите двама герои трудно биха били описани с лекота. 

За финал просто искам да кажа, че трябва да прочетете „Да бди над нея“. Само така ще разберете напълно моите думи. Книгата на Жан-Батист Андреа не просто се чете .. тя се чувства, преживява. И съм сигурен, че ще породи много коментари, защото всеки един читател ще я прочете по различен начин и ще допринесе частица от себе си към цялото (книжно) преживяване. 

Автор: Любен Спасов


CONVERSATION