„Щастието е избор, който понякога изисква усилие, а за него беше крайно време да го направи.“

Всеки, който следи блога редовно знае какво направих миналата година. И не, това не е признание в стил някой хорър филм, а просто по-интересен начин да ви припомня, че за 70 дни в началото на 2023 прочетох всички 6, излезли до онзи момент, части на поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт, който всъщност е Дж. К. Роулинг. 

Влюбих се в поредицата и изобщо не съжалявам, че инвестирах 70 дни, в които четях само това. Дж.К не е загубила изобщо усета си за писане и ме запозна с нови герои и свят, които заобичах. И така станах част от феновете, които очакват следващата част с всички останали и тръпнех да видя какво ми е подготвила Дж.К.

С излизането на „Отприщен гроб“ на английски език видях, че повечето фенове са много доволни и дават по 5 звезди на книгата в Goodreads. Това вдигна очакванията ми още повече. И да ви кажа – не съм разочарован и грам. 

Седмата книга от поредицата е пленяваща, буквално те засмуква във водовъртежа от събития, хора и съдби и всяка една малка подробност, която в даден момент може да ти се стори ненужна, накрая намира своя отговор. 

Накратко в „Отприщен гроб“ се запознаваме с разтревожен баща, чийто син аутист се е присъединил към Универсалната хуманитарна църква, религиозна общност, обитаваща изолиран кът в Източна Англия. Зад благовидната маска на благотворителност и борба в името на един по-добър свят прозират финансови изнудвания, унизително третиране на последователите, физическо и сексуално насилие, необясними смъртни случаи. За да спаси момчето, бащата се обръща към Корморан Страйк и Робин, която прониква в средите на Църквата и заживява инкогнито сред членовете ѝ. Ала тя не е подготвена за дебнещите рискове и за жертвите, които ще ѝ струва това начинание.

Постер от сериала, който в момента може да гледате в HBO Max.

От всичките седем части „Отприщен гроб“ ми беше най-бавна и трудна за четене. И не, защото не ми бе интересна, а защото искрено ме притесняваше. Знам, че говорим за фикция и художествена литература, но сектите са нещо много реално и тяхната идея винаги много ме е стресирала. Начинът по който те функционират и как успяват да повлияят на човешката психика винаги ми е бил много плашещ. Има много примери как здрави, адекватни и интелигентни хора попадат в този капан и не могат да излязат независимо колко рационално мислене са имали преди това. Някак си, когато влязат в такова затворено общество, мирогледът им се сменя, възприятията за света също, а тези, които боравят с инструментите за тази манипулация са толкова добри, че ти не се усещаш кога си въвлечен. 

Това описва и Дж. К в „Отприщен гроб“ – как една църква, чиито принципи и морал се уповават на религията, доброто и жаждата за световна справедливост, манипулират хората и ги карат да влязат в техните среди, за да може после да им взимат парите, да ги карат да извършват къртовски труд, да бъдат наказвани варварски, ако не се подчиняват, да ги отделят от семействата им. А, когато наяве излизат и множество сексуални насилия и трафик на бебета, нещата стават още по-зле. Много силно се притеснявах и за самата Робин като персонаж, защото през различните части от поредицата тя много пострада и не ми се мислеше какво може да ѝ се случи сега. 

Тъй като 2024 е десетата юбилейна година от стартирането на поредицата, Дж. К. определено се е постарала да ни представи доста добра история. Освен основната линия имаме доста малки сюжети, които претърпяха своето развитие, като особено този между Корморан и Шарлот бе доста любопитен и драматичен. Имахме повече от един случай за агенцията, но основният пък носеше доста разклонения, които ни тласкаха в различни посоки постоянно. 

Най-хубавото нещо в книгата обаче е финалът. Аз наистина не го очаквах. Дж.К. много подробно се разлива да ни покаже всички факти и даже на моменти си мислех, че малко е прекалила и прави тази част още по-бавна в сравнение с другите. Но изведнъж на финала всичко придоби смисъл. Пъзелът се нареди и аз изпитах огромно удоволствие от всичко прочетено до този момент. 

Дж. К. Роулинг

Точно заради всички подробности си помислих, че този път тотално разкрих убиеца и как точно е направил нещата и даже на финалните думи на Корморан си казвах: „Хайде по-бързо, стига си се правил на Поаро, знам какво ще кажеш“ и изведнъж „БАМ!“ отговорът на загадката беше развой на събитията, който изобщо не очаквах. 

Като отрицателно нещо, което мога да спомена е продължителното гонене между Корморан и Робин. И в тази част те двамата пак се държаха като тийнейджъри, все още нямаме развитие и положението става изнервящо. И двамата се държат много нелогично, попадат постоянно в едни и същи ситуации и в поредна част четем едни и същи реплики и обяснения от двамата относно статута им. Не знам Дж.К. защо толкова разтегли тази част, но (следва малък спойлер!!!) поне на финала на книгата ни дава някаква надежда, че Корморан ще предприеме някакви действия, независимо какво ще излезе след това. 

И след седмата книга мнението ми не е променено – ако не сте чели до този момент поредицата за Коромран Страйк, в най-скоро време го направете. Няма да съжалявате! 

А, ако искате да прочетете повече за 70-дневното ми книжно приключение миналата година, може да го направите ТУК.

Автор: Любен Спасов