Book Adventure Club

 „Няма нищо гордо в това да притежаваш нещо, за което не си се трудил.“

След като през август с Цвети си взехме една напълно заслужена почивка и пропуснахме едно издание на рубриката, през септември решихме да се реваншираме и този месец ще пуснем две ревюта за „Тя и той“. 

Започваме с „Жигосаният“ от Робърт Галбрейт. Любопитното е, че именно Цвети ме зариби по поредицата за Корморан Страйк и Робин.

Аз обожавам Дж. К. Роулинг, но доста дълго време се чудех дали изобщо да започна книгите за Страйк. Докато един ден не се запознах с Цвети и тя не ми каза, че съм луд, ако не го направя. Когато най-накрая се престраших, вече бяха излезли шест книги от поредицата и аз, естествено, реших да не се занимавам с бавно четене, а ги изчетох една след друга.

Затова беше съвсем логично осмата книга да намери място и в нашата обща рубрика. А какво е мнението ни за „Жигосаният“ и дали и двамата сме останали еднакво доволни от поредното разследване на любимото ни дуо - ще разберете в текста. 

ТЯ: Вече броя месеците до деветата история за Страйк и неговата „червенокоса сътрудничка“ Робин.

Като почитателка на криминалните романи и на поредицата за Хари Потър нямаше как да не харесам книгите за Корморан Страйк. Всеобщо известна тайна е, че Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг. А според мен тя пише еднакво увлекателно приключения за млади магьосници и детективски истории. Затова нямах търпение да прочета „Жигосаният“, а сега ще броя месеците до деветата история за Страйк и неговата „червенокоса сътрудничка“ Робин.

С всяка следваща част двамата детективи все повече разрастват агенцията и макар романите да имат едно водещо разследване, около него се вихрят още поне 3-4 второстепенни случая. Така е и в настоящия сюжет, но този път беше малко по-лесно да проследя всички герои. Разбира се, ако вече сте свикнали със стила на Галбрейт, може би изобщо нямате проблем с множеството сюжетни линии. Но доста хора са го посочвали като объркващо или натоварващо, а този път сякаш нишките са по-лесни за проследяване. Основният случай, включващ масонски тайни и няколко изчезнали лица е увлекателен и поднесен достатъчно интересно, че да не усетиш как минаваш през 800 страници.

Единственият ми проблем е с потенциалната любовна история между двамата главни герои. В първите една-две книги чувствата и разминаванията между тях добавяха някакво вълнение към кримката, но след като в последните три срещаме буквално едни и същи реплики, вътрешни монолози и сцени между двамата, намирам тази линия по-скоро за дразнеща. Разбирам защо се случва толкова често да има такива елементи в романите или сериалите (например в книгите на Хелън Фийлдс или в сериала "Касъл") и какъв е рискът, когато любовната история получи своята развръзка. Но когато за пореден път всичко се случва по един и същи начин, прави неприятно впечатление и силно се надявам, че в следващата няма да е така.

Постер от сериала, който в момента може да гледате в HBO Max.

По отношение на важните теми и послания, в поредицата винаги е имало такива елементи (най-често през личните истории на двамата главни герои). Говори се за преодоляването на травматични моменти (от война, насилие), зависимости, нездрави взаимоотношения в семейството, загубата на близък човек и много други. Всъщност авторката се опитва да направи романите максимално близки до реалността, а персонажите носят своите белези, страхове и слабости, които ги правят истински. Това се запазва и в осмата книга от поредицата, но водещото все пак остава криминалното разследване и разплитането на загадката. Така че след последната страница ми остава усещане за една добре написана детективска история. 

Затова бих препоръчала книгата на почитателите на класическите криминални сюжети, но с уговорката, че си заслужава да започнете от първия роман. Да, стилът на Галбрейт е по-бавен и описателен. Да, има много „странични“ персонажи и линии, но накрая всичко си идва на мястото и остава усещане, че наистина си живял сред страниците на тази история с нейните герои. А какво повече може да иска един запален читател?

ТОЙ: „Жигосаният“ е първата от осемте книги за Корморан Страйк и Робин, която ми беше леко скучна.

„Жигосаният“ е първата от осемте книги за Корморан Страйк и Робин, която ми беше леко скучна. И честно казано, това доста ме изненада, защото вече съм свикнал с Галбрейт да ме хваща с криминалния случай още в началото и да не ме пуска, докато не стигна до последната страница. Този път просто не се получи.

Не знам защо. Може би, защото я четях в много напрегнат период за мен, в който имах страшно много работни и лични задачи и просто бях в правилната нагласа за 800 страници криминално разследване. Възможно е и самият основен случай да не е толкова по вкуса ми. Истината е, че този път не ми беше чак толкова любопитно какво ще се случи. Не ме държаха особено обратите и на моменти ми беше почти все едно кой е извършителят и накъде ще тръгне всичко. Просто исках да разбера как ще приключи, защото отделих седмица и половина в четене на тази книга. 

А може би просто съм свикнал Роулинг да ми предлага все по-различни случаи. В предишните книги имахме скрита самоличност на анонимен онлайн агресор и убиец, секта, студено досие от преди 40 години... И някак си този път историята с един белязан труп, свързан с масонски ритуали, около когото се чудим стотици страници кой е и какво се е случило, не успя да ме грабне. Беше ми... скучновато. Въпреки мини обратите в историята и допълнителните криминални случаи около основния. 

И все пак, когато става дума за Роулинг, не мога да отрека едно - тя е царица на това да те изненада точно когато си мислиш, че вече си се сетил за всичко. И тук имаше един такъв момент, който много ми хареса. Става дума за изчезването на един от героите още в началото на книгата. През цялото време си мислех какви ли не варианти къде е, какво му се е случило и защо не успяваме да го открием. Очаквах всякакви неща, но не и това, което в крайна сметка се оказа истината. Хареса ми и как неговото изчезване всъщност се оказва първопричината Робин и Корморан да се захванат със случая, а накрая разбираме, че причината за изчезването му е била тотално друга. Ето такива моменти ми напомнят защо продължавам с удоволствие с тази поредица.

Дж. К. Роулинг

За самата криминална нишка обаче наистина нямам кой знае какво да кажа. И въпреки това ми беше много приятно да се върна при любимото си дуо. Липсваха ми. Липсваше ми динамиката между тях, начинът, по който работят заедно, как събират информация, как постепенно сглобяват пъзела. 

Личните истории на героите този път ми бяха доста по-интересни. Корморан отново успя да се забърка не в една и две драми, а Робин премина през няколко наистина тежки изпитания. Но отношенията между двамата вече ме изнервят.  И тук вече започвам да се дразня и на самата Роулинг, защото... хайде вече! Трябва да има някакво развитие! Толкова време ги следим, толкова неща им се случиха, толкова пъти бяха на крачка един от друг и пак се връщаме в изходна позиция. 

Има и няколко теми в книгата, които според мен са особено интересни за нашата рубрика - трафикът на жени, сексуално насилие и отношението към жените в професионална среда, особено когато става дума за жени шефове, които имат мъж съдружник.

Всъщност мъжките и женските персонажи в тази книга са доста полюсни и ми хареса, че Роулинг не ги представя еднозначно. Да, голяма част от жените са подмолни, действат безскрупулно и са готови да предадат всеки, ако това им е изгодно. Но и мъжете далеч не са показани като някаква по-добра алтернатива. Сред тях има насилници, извратеняци и хора, готови на абсолютно всичко, за да постигнат целите си. Така че тук няма особено лесно разделение на „добри жени“ и „лоши мъже“ или обратното.

Много важна тема е и сексуалното посегателство над жени. Роулинг припомня едно широко разпространено феминистко твърдение: „Всяка жена познава поне една жертва на сексуално насилие, а никой мъж не познава нито един насилник.“ То, разбира се, не е буквално статистическо твърдение, а по-скоро начин да се покаже колко често жените се сблъскват с насилие и колко често извършителите остават невидими за хората около тях. И ми хареса, че книгата не спира дотук, а в лицето на Корморан и отношенията му с бившата му приятелка показва и противоположната гледна точка - че темата за насилието и токсичните отношения не може да бъде сведена до едно просто „всички мъже са такива“ и „мъжете не стават жертва на насилие“. 

Като цяло „Жигосаният“ си остава поредната силна книга от Робърт Галбрейт и аз със сигурност не съм се отказал от Корморан и Робин. Просто за първи път криминалният случай не успя да ме увлече по същия начин. Въпреки това нямам търпение да разбера къде ще ни отведе следващата част!

Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов

„Щастието е избор, който понякога изисква усилие, а за него беше крайно време да го направи.“

Всеки, който следи блога редовно знае какво направих миналата година. И не, това не е признание в стил някой хорър филм, а просто по-интересен начин да ви припомня, че за 70 дни в началото на 2023 прочетох всички 6, излезли до онзи момент, части на поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт, който всъщност е Дж. К. Роулинг. 

Влюбих се в поредицата и изобщо не съжалявам, че инвестирах 70 дни, в които четях само това. Дж.К не е загубила изобщо усета си за писане и ме запозна с нови герои и свят, които заобичах. И така станах част от феновете, които очакват следващата част с всички останали и тръпнех да видя какво ми е подготвила Дж.К.

С излизането на „Отприщен гроб“ на английски език видях, че повечето фенове са много доволни и дават по 5 звезди на книгата в Goodreads. Това вдигна очакванията ми още повече. И да ви кажа – не съм разочарован и грам. 

Седмата книга от поредицата е пленяваща, буквално те засмуква във водовъртежа от събития, хора и съдби и всяка една малка подробност, която в даден момент може да ти се стори ненужна, накрая намира своя отговор. 

Накратко в „Отприщен гроб“ се запознаваме с разтревожен баща, чийто син аутист се е присъединил към Универсалната хуманитарна църква, религиозна общност, обитаваща изолиран кът в Източна Англия. Зад благовидната маска на благотворителност и борба в името на един по-добър свят прозират финансови изнудвания, унизително третиране на последователите, физическо и сексуално насилие, необясними смъртни случаи. За да спаси момчето, бащата се обръща към Корморан Страйк и Робин, която прониква в средите на Църквата и заживява инкогнито сред членовете ѝ. Ала тя не е подготвена за дебнещите рискове и за жертвите, които ще ѝ струва това начинание.

Постер от сериала, който в момента може да гледате в HBO Max.

От всичките седем части „Отприщен гроб“ ми беше най-бавна и трудна за четене. И не, защото не ми бе интересна, а защото искрено ме притесняваше. Знам, че говорим за фикция и художествена литература, но сектите са нещо много реално и тяхната идея винаги много ме е стресирала. Начинът по който те функционират и как успяват да повлияят на човешката психика винаги ми е бил много плашещ. Има много примери как здрави, адекватни и интелигентни хора попадат в този капан и не могат да излязат независимо колко рационално мислене са имали преди това. Някак си, когато влязат в такова затворено общество, мирогледът им се сменя, възприятията за света също, а тези, които боравят с инструментите за тази манипулация са толкова добри, че ти не се усещаш кога си въвлечен. 

Това описва и Дж. К в „Отприщен гроб“ – как една църква, чиито принципи и морал се уповават на религията, доброто и жаждата за световна справедливост, манипулират хората и ги карат да влязат в техните среди, за да може после да им взимат парите, да ги карат да извършват къртовски труд, да бъдат наказвани варварски, ако не се подчиняват, да ги отделят от семействата им. А, когато наяве излизат и множество сексуални насилия и трафик на бебета, нещата стават още по-зле. Много силно се притеснявах и за самата Робин като персонаж, защото през различните части от поредицата тя много пострада и не ми се мислеше какво може да ѝ се случи сега. 

Тъй като 2024 е десетата юбилейна година от стартирането на поредицата, Дж. К. определено се е постарала да ни представи доста добра история. Освен основната линия имаме доста малки сюжети, които претърпяха своето развитие, като особено този между Корморан и Шарлот бе доста любопитен и драматичен. Имахме повече от един случай за агенцията, но основният пък носеше доста разклонения, които ни тласкаха в различни посоки постоянно. 

Най-хубавото нещо в книгата обаче е финалът. Аз наистина не го очаквах. Дж.К. много подробно се разлива да ни покаже всички факти и даже на моменти си мислех, че малко е прекалила и прави тази част още по-бавна в сравнение с другите. Но изведнъж на финала всичко придоби смисъл. Пъзелът се нареди и аз изпитах огромно удоволствие от всичко прочетено до този момент. 

Дж. К. Роулинг

Точно заради всички подробности си помислих, че този път тотално разкрих убиеца и как точно е направил нещата и даже на финалните думи на Корморан си казвах: „Хайде по-бързо, стига си се правил на Поаро, знам какво ще кажеш“ и изведнъж „БАМ!“ отговорът на загадката беше развой на събитията, който изобщо не очаквах. 

Като отрицателно нещо, което мога да спомена е продължителното гонене между Корморан и Робин. И в тази част те двамата пак се държаха като тийнейджъри, все още нямаме развитие и положението става изнервящо. И двамата се държат много нелогично, попадат постоянно в едни и същи ситуации и в поредна част четем едни и същи реплики и обяснения от двамата относно статута им. Не знам Дж.К. защо толкова разтегли тази част, но (следва малък спойлер!!!) поне на финала на книгата ни дава някаква надежда, че Корморан ще предприеме някакви действия, независимо какво ще излезе след това. 

И след седмата книга мнението ми не е променено – ако не сте чели до този момент поредицата за Коромран Страйк, в най-скоро време го направете. Няма да съжалявате! 

А, ако искате да прочетете повече за 70-дневното ми книжно приключение миналата година, може да го направите ТУК.

Автор: Любен Спасов

 „Има хора, които биха очаквали да поемеш куршум за тях, а дори не си правят труда да запомнят името ти.“

Из „Зовът на кукувицата“

Миналата Коледа брат ми ми подари първите 5 части от поредицата на Робърт Галбрейт а.к.а. Дж К. Роулинг разказващи за детектива Корморан Страйк. За тази поредица съм слушал много, най-вече от Лера и Цвети, но поради някаква причина все отлагах четенето ѝ. Тази година обаче, точно Цвети, ми подари и шестата книга и след кратко размишление взех решението, че е време да се потопя в този детективски свят.

За начало на 2023 това беше най-доброто, което можех да направя, защото получих 70 дни истинско книжно удоволствие. За мен прочитането на тези 6 книги беше, като гледане на сериал, където всяко отделно заглавие беше различен сезон. За щастие с всяка част историята ставаше все по-добра, все по-заплетена и нямах търпение да се прибера след работа и да разпусна с някой от случаите на този така симпатичен ми детектив.

Истината е, че потапянето ми в поредицата, само ми доказа, че Дж.К  просто е много добра. Неслучайно е любимият ми автор от детство, та до ден днешен. Тя може да пише, да разказва истории, да те кара да заобичаш героите. Много съм доволен от цялата поредица и направо не ми се искаше да приключа шестата част, защото това значеше, че ще трябва да се разделя с героите и историите на авторката. Определено вече съм фен. Определено вече тръпна за седмата книга.

За всяка прочетена част от поредицата пишех в Goodreads, като там споделях ентусиазма си с други фенове на историята за Корморан Страйк.  Идеята на тази обобщена статия е да събера в един материал мнението си и за шестте книги и ако не сте чели някое от заглавията, да успея да ви вдъхновя да започнете това книжно приключение. 

Дж.К. Роулинг

Естествено, започваме със „Зовът на кукувицата“ …

… а началото на поредицата за мен е много задоволително. Не знаех как ще продължи, но щом още в първата книга получавах толкова добре написана история, със заплетен случай, който ми беше интересен до последно, не ми се мислеше какво ще бъде във всяка следваща част. Както написах и по-горе Дж.К. знае как да пише, знае как да разказва история и да те потопи в нея изцяло, знае как да те накара да заобичаш героите и да се превърнеш в техен фен.

„Зовът на кукувицата“ е написана в традиционния стил на детективските романи. Действието е по-бавно, но то е релевантно на подробното разследване от Корморан Страйк, който постепенно достига до отговора на въпроса: Кой е убиецът? Да четеш как Страйк действа, да си свидетел на неговите методи и супер точните му въпроси примесени с интересния му характер, всичко това прави „Зовът на кукувицата“ истинско злато за жанра. А отношенията му с Робин и нейното желание да работи за него е много сладко за четене. Като цяло тази книга е идеалната за запознаване с детектива, неговата работа, характера му и какво може да очакваме занапред.

Криминалната част е много задоволителна – въпреки че успях да отгатна убиеца и дори (донякъде) мотивите му, Дж.К. пак успя да ме изненада с малки обрати, които ме караха да чета с нетърпение. Определено сюжетът тук може да се определи като клиширан, но това не ми попречи да харесам как накрая Дж.К. навърза всички нишки, които беше заложила, отговори на всички въпроси, които бяха зададени, а финалът е супер логичен. Това за мен винаги е било много важно и аз съм много доволен от развоя.

Има и една по-голяма тема в романа, която допълваше криминалната. В „Зовът на кукувицата“ става въпрос за осиновяването на деца и за това как трябва да се грижиш за тях. Хареса ми как главната ни героиня показа колко е важно да знаем корените си, историята си, да знаем от къде идваме, за да можем да преценим накъде ще се насочим. Всеки иска да знае подробности за миналото си, защото понякога това ти помага да откриеш истинското си аз, помага ти да получиш идентичност, която евентуално може да ти помогне да се превърнеш в по-добра своя версия.

Като цяло „Зовът на кукувицата“ е много добро начало за потапяне в света на Корморан Страйк, но повярвайте ми, тази книга дори не загатва какво ви чака след това.

А Дж. К. още в „Копринената буба“ вдига рязко нивото!

Определено вторият роман за Корморан Страйк ми допадна повече. Във втората част имаме доста по-кърваво, бих го нарекъл дори психопатско убийство, което се крепи на една литературна творба, която ядосва толкова много хора, че заподозрени изникват отвсякъде.

Случаят в „Копринената буба“ е много по-заплетен, а историята в романа е изпълнена с наистина опасни ситуации за нашите герои и доста по-сложен сюжет. А това, че ставаме свидетели как един писател е убит точно като в сцена от последния му роман, само засилваше любопитството  ми да разбера какво ще се случи накрая.

И тук може да кажем, че сюжетът е клиширан, а похватът жертвата писател да умре като в някой от своите романи е използван доста често. Мен лично книгата ме хвана в много натоварен период, в който след работа ми се искаше да се наям и да колабирам, но само при мисълта, че вечер ще се насладя на иронията на Страйк, детективското му мислене и отношенията му с Робин, всяка умора ми минаваше за секунди. Удоволствие и почивка бе да чета тази поредица.

И в „Копринената буба“ Дж. К. е заложила много странични теми, които са важни и вървят ръка за ръка с криминалния сюжет. Една по-бегло засегната е темата за транссексуалните (от която напоследък тя доста си пати), през какво преминават те, какви трудности срещат както в семействата си, така и в обществото. Имаме и темата за отхвърлената жена и до какво може да доведе озлоблението и гордостта.

Голямата тема на романа според мен обаче е един по-различен поглед над литературата в наши дни. На сбърканите представи на издателите какво трябва да се издава и какво не. Как рекламата е най-важното нещо, независимо, че може да се минат границите на нормалното и етичното. За това как се гледат продажбите, а посланията остават на заден план. Докато четях страниците на романа, дори се замислих и за така любимата ми напоследък тема за „голямата литература“ и как, дори като творец, ако не попаднеш в „одобряваните рамки“ за това, оставаш отхвърлен и дори мразен от другите твои колеги творци, само защото не се вписваш в техния калъп. 

Освен, че задоволи апетита ми за добри криминални сюжети, в „Копринената буба“ има развитие и в личните отношения на Корморан и Робин, което определено ме зарадва и ми бе изключително симпатично да наблюдавам как постепенно те се превръщат в партньори. Засега само служебно. И тъкмо, когато си мислех, че в „Копринената буба“ има много кръв и психопатски убийства, дойде ред на …

„В служба на злото“ … Mamma Mia!

Във „В служба на злото“ се запознаваме с психопат, сериен убиец, който освен, че убива по много садистичен начин, си „взима“ и сувенир от всяка една от жертвите, който се изразява във вид на някой от крайниците ѝ. Който ме познава, знае, че е излишно да казвам, че тази книга много ми хареса и преди да прочета шестата това беше моята любима част от поредицата.

Както казах и по-горе Дж, К. надгражда с всяко следващо заглавие, започва да създава все по-заплетени истории и наистина не знаех какво да очаквам докато стигна до последната излязла книга. Хареса ми, че отново убиецът беше супер логичен и накрая всичко се навърза без една нелогична дупка в сюжета. Хареса ми, че в тази част научихме малко повече за Робин, нейното минало, за вътрешния ѝ свят и за процесите, през които преминава всеки път, когато е около годеника си Матю или на работа при Корморан.

Като говорим за Страйк - хареса ми, че Дж.К. продължава да ни разказва неща от неговия живот и героят му става все по-плътен. Но в тази част образът на студения и хладнокръвен детектив, с постоянните саркастични коментари, започва леко да се пропуква и много деликатно ни се отваря вратичка и към вътрешния му свят. Страйк и Робин са страхотно дуо и наистина е удоволствие да четеш как работят заедно и като цяло да наблюдаваш отношенията между тях, които са супер полюсни и буквално на всяка страница са различни.

Но най-много ми хареса, че Дж. К. и тук залага една по-сериозна тема, този път за състоянието „трансинвалидност“, което все още не може да бъде определено като душевно заболяване или проблем в мозъка и функционирането му. Накратко, хората с това състояние, изпитват желание да се разделят с някой свой крайник, защото го чувстват излишен. Убиецът в книгата доста се заиграва с тази тема, но Дж. К. те кара да се замислиш в какво положение са тези хора и аз лично изпадах във вътрешни борби със себе си – дали ги съжалявам или по-скоро съм склонен да им лепна етикет и да ги пратя да се лекуват. 

Едно от най-хубавите неща за книгата като написване е, че цялото действие си има своеобразен саундтрак от групата  Blue Öyster Cult. Името на книгата е вдъхновено от един албум на групата, а музиката им е важна част от историята, като е с особено значение за Корморан, от което убиецът се възползва по един оригинален начин.  

Мненията ми за всяка една от книгите стават прекалено дълги, но просто Дж.К. знае как да ме развълнува, да ме накара да се размисля, а не просто да погълна поредния криминален роман. Това е най-положителното нещо за нейните книги– те не са просто криминални романи и тук не търсим просто кой е убиецът. Тук има герои, в които буквално се влюбваш или намразваш истински; теми, които те карат да се замислиш; и наистина логичен сюжет, който би се харесал на всеки любител на жанра.

Затова не се замислих и с пълна сила продължих напред към книга №4!

А там ме чакаше, по-малко кървавото,

 „Смъртоносно бяло“.

Определено книга №4 от поредицата за Корморан Страйк и Робин (към този момент) ми изглеждаше най-заплетена откъм сюжет. Толкова много интриги бяха вкарани в историята, толкова много нишки трябваше да се следят, че по едно време се обърках какво знам и какво трябва да отгатна. (Колко наивен съм бил! #ТревожнаКръв)

В сравнение с първите три части „Смъртоносно бяло” е много различна и не мога да кажа, че ми е любима, но няма как да не призная, че тук Дж.К. вече е в стихията си. Толкова добре борави с всички криминални похвати, толкова умело гради историята си, че нямах търпение всичко да се разплете и да стигнем до финала.

Харесаха ми политическите нотки в сюжета този път. Интригите в парламента никога не са скучни, а когато са примесени с една качествена семейна драма, няма как да не се получи хубава история. След като приключих книгата имам чувството, че съм прочел поне три различни романа, а не един. (Отново … колко наивен!)

И в тази част съм доволен от това кой е убиецът, мотивите му и от изключително умния план, който Корморан Страйк отново разгада почти без проблеми. И тук имаше леко смразяващи нотки в сюжета, но в сравнение с „Копринената буба” и „В служба на злото”, тази част определено беше по-спокойна и не толкова кървава. Освен, че Дж.К. надгражда криминалната част, която с всяка следваща книга става все на по-високо ниво, много добре разказва и личните истории на героите, които са едно страхотно допълнение към сюжета.

Определено започвам да разбирам защо последните две излезли книги до този момент са по 1000 страници. Чисто сюжетно има логика - агенцията се разраства и Корморан и Робин имат много повече работа, но си и личи, че Дж. К. изпитва удоволствие да е в обувките на Робърт Галбрейт и да продължава да ни води през всякакви любопитни ситуации заедно с Корморан Страйк.

Единственото, което започна леко да ме изнервя в тази част е началото на играта „котка и мишка“ между Робин и Корморан. Още от времето на „Хари Потър“  Роулинг обича този мотив в любовните отношения между героите и двамата детективи са ми порасналата версия на Рон и Хърмаяни. Въпросът е дали тук ще имаме същият финал.

И ако за „Смъртоносно бяло“ съм си мислел, че съм прочел три книги в една, то …

… ако стигнете до „Тревожна кръв” си пригответе тефтер и химикал, защото иначе има опасност да се изгубите в историята.

За тази част от поредицата съм наистина силно раздвоен в мнението си. До към 700 страница си мислех, че за мен това е най-слабата книга за Корморан Страйк  до момента, но последните 200 страници, които буквално изядох, леко промениха мнението ми.

Определено имам причини да не харесвам „Тревожна кръв“. В сравнение с предните 4, тук Дж. К. се е разпростряла излишно и е вкарала толкова много подробности, че на моменти буквално ме изтормози да ги помня.

Да, този път задачата на Корморан и Робин е много по-сложна – отварят едно студено досие отпреди 40 години и трябва да разберат какво се е случило с жена, която е изчезнала безследно. Също така агенцията вече се разраства и освен големия случай, с който се занимават двамата, има още 5, които ние отново проследяваме, в по-леки подробности, как се развиват.

И по принцип съм на мнение, че това е положително нещо за поредицата – всяка книга е все по-дебела, защото Корморан и екипът му започват да имат повече работа и е нормално да следим повече случаи. Но в „Тревожна кръв“ буквално се изгубих в страниците на романа. Толкова много имена се споменават, толкова много случки, някои от които се оказаха фалшиви следи, връщахме се в миналото, след това обратно се гмурвахме в настоящето. Трябваше да помним стари постъпки на героите, които да връзваме с новите им. Да не забравяме, че подробно наблюдаваме и личните животи на Робин и Корморан, които в тази част са не по-малко интересни и турбулентни  … Изобщо при мен се получи една какафония, която леко ме натовари.

И въпреки че това го изтъквам като отрицателно качество на романа, в следващия момент отново съм впечатлен от Роулинг, защото тя много умело пресъздава всички стъпки и затруднения, които могат да имат двама детективи, които са се гмурнали в случай отпреди 40 години, за който имат срок да го разгадаят за една.  Харесва ми и това, че продължава да разплита личните истории на Робин и Страйк и по този начин още повече се привързваме към тях. Но все пак вярвам, че е можела да се откаже от две-три мини интрижки, които нямаха кой знае какво значение към историята и да ни спести 100-200 страници. 

И точно докато се ядосвах, леко натоварен от сюжета и си мислех, че май-накрая дойде  моментът, в който ще ви оплача от поредицата и … дойде развръзката. Ами, голяма е Дж. К.! Оказа се, че всички тези подробности са имали смисъл. Отново всички интриги, които забърка, в продължението на романа намериха своите логични развръзки, а всички въпроси получиха своите отговори. В тази част на няколко пъти влизаме в главата на психопат и разбираме как за тези хора светът е различен. Човешкият живот няма стойност и когато видят „пречка“ да изпълнят своите планове, просто действат, без да му мислят много.

Убиецът бе толкова неочакван за мен, че мога да кажа, че от петте, които Роулинг ни разкрива към тази част, от този съм най-искрено доволен. Освен, че мотивите му, начинът по който е извършвал престъпленията, мисленето му са много интересни, още по-хубавото е, че дори за секунда не се усъмних в него. Не знам дали това се дължи на факта, че се бях поизгубил в сюжета или просто наистина беше неочаквано, но този развой ми оправи цялата настройка към романа.

И това ме накара да се впусна още по-жадно в „Мастиленочерно сърце“!

За мен безспорно това е най-добрата книга от поредицата до този момент! Отне ми най-много време за четене, но не заради обема си (1040 страници), а защото ми беше много натоварен период в личен план. Просто не ми беше до четене и физически не можех да седна и да се потопя в историята.

Но в крайна сметка, въпреки многото страници, прочетох „Мастиленочерно сърце“ на 3-4 сядания, защото просто ми беше МНОГО интересна!

Тази част е с най-актуална тема, с много герои, които беше истинско удоволствие да разгадавам и с доста стегнат сюжет, което ми хареса най-силно. Действието се развиваше бързо, постоянно се случваше нещо ново и отново нямам оплаквания към това кой се оказа убиецът.

В тази част Дж. К. обръща наистина голяма внимание на онлайн тормоза, който може да е виртуален, но последиците от него са напълно реални. Показва на преден план в колко измислен свят живеем в днешно време, как може да имаме няколко личности и как в интернет не можем да се доверим на никого.

Показва ни и как лидерите на мнение в онлайн пространството може да накарат голяма група от хора да те намразят, да те заплашват, да нямат уважение както към живота ти, така и към това, което си постигнал. За тях си просто мишена, която те да нападат, но не се замислят, че зад монитора стои реален човек. Всички знаем, че самата авторка страда от подобно настройване спрямо себе си, заради изказванията си около темата за транс хората. И личното ми мнение е, че това доста е повлияло и за сюжета на „Мастиленочерно сърце“.

А той е доста интересен. Тук, за разлика от „Тревожна кръв“, нямаме кой знае колко нишки за разплитане, но имаме доста онлайн герои, които трябва да свържем с реалните личности, които се крият зад тях. Този път обаче историята не ме натовари, а напротив – исках да чета още и само наблюдавах как страниците буквално летят, когато имам времето да седна и да почета.

За пореден път казвам, че изобщо не съжалявам, че книжната ми 2023 започна с тази поредица и много се радвам, че наваксах с нея. Имам си нови любими герои, които обикнах и ще следя как ще се развият нещата за тях с интерес. Сега търпеливо си чакам следващата част, която съм сигурен, че ще е още по-добра, защото до момента, Дж.К. Роулинг само и единствено надгражда.

Определено ми е липсвало нейното писане и се радвам, че след години отново се срещаме, за да ми разказва нови истории.

Автор: Любен Спасов

 „…Не се вписваше в това пусто алпийско поле, което се пълнеше със сняг и кръв, кръв, която водата отмиваше от мъха и влачеше със себе си, попивайки в земята. Кръв на мъж, убит по начин, какъвто рядко се случваше на някой полицай да види през цялата си кариера.“

Из „Цветя над ада“, Илария Тути

Още в първата статия за рубриката #AudiobookAdventure споделих колко обичам криминалните романи и споменах повече от три заглавия, които препоръчвам и в аудио формат. Сред тях е едно от основните вдъхновения за рубриката - “Наръчник за убийства за добри момичета” от Холи Джаксън. В края на миналата година имах възможност да разкажа за любимите си кримки и в Book Adventure Club Podcast - много хубаво изживяване, което ме подсети за още интересни аудиокниги от жанра и в този текст ви споделям повече за тях. 

Поредицата “Хоторн разследва” (‘Hawthorne and Horowitz Investigate’) от Антъни Хоровиц

 

“Опашка от убийства” на Антъни Хоровиц е сред криминалните книги, за които съм споделяла и преди, тъй като съм голяма фенка на автора. Факт е, че книгите за детектив  Хоторн бледнеят пред “Мозайка от убийства”, например, но чрез слушането ги преоткрих. Заради формата на разказване от първо лице, превръщането на тази поредица в аудиокниги е сякаш най-естественото решение. Имаме усещането, че седим на по питие с разказвача и той ни споделя своите неволи с Хоторн - с неподражаемо чувство за хумор и самоирония. 

Тази атмосфера се запазва и в най-новата книга от поредицата - ‘A Twist of a Knife’ (предстои скоро да излезе в хартиен вариант и на български език). Този път имаме сюжет тип “главният герой се превръща в главен заподозрян” и на всичкото отгоре, е принуден да разчита за спасението си на Хоторн. А това е плашещо, защото: първо - те не се разбират и второ - дори да се разбираха, детективът не е първият човек, на когото бихте се обадили, за да ви измъкне от затвора… може би не е и десетият човек. Но обстоятелствата се нареждат по този начин за Тони Хоровиц, а слушателят/ читателят получава една доста интригуваща криминална история.

В аудио формат може да намерите първите две книги на български език и всички на английски. Хартиените издания са на издателство “Еднорог”.

Поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт

Ако следите социалните мрежи на Book Adventure Club, знаете, че в момента Любо е по средата на едно книжно предизвикателство - да прочете всички книги от поредицата за Корморан Страйк от Робърт Галбрейт (a.k.a. Дж. К. Роулинг). Говорихме за тях и в подкаста, а аз планирам скоро да започна най-новия роман “Мастиленочерно сърце”. Но за да намеря мотивация да се гмурна в това разследване от над 1000 страници, първо изслушах предпоследната книга “Тревожна кръв”. Чавдар Монов е много добре подбран разказвач за тези заглавия. Все още смятам, че английските версии са по-добре “изиграни”, но фактът, че стоях до два през нощта, за да слушам история, която вече съм чела, казва достатъчно за увлекателността на книгата и начина на поднасяне.

Поредицата на Галбрейт е подходяща за всеки, който обича класическите криминални сюжети, но иска повече динамика. Съществен плюс са главните герои - Корморан и Робин, чиито образи стават все по-плътни с всяка следваща книга. Опознаваме миналото им, техния вътрешен свят и сложността на взаимоотношенията им. И така случаите, героите (и броят на страниците) растат с всяко следващо заглавие, но расте и удоволствието от четенето им.

В аудио формат може да намерите първите пет книги на български и първите четири на английски. Хартиените издания са на издателство “Колибри”. А скоро очаквайте и подробното ревю на Любо за неговото книжно приключение с книгите. 

“Съвършени останки” от Хелън Фийлдс

“Съвършени останки” (‘Perfect Remains’) е първият роман от поредицата за детектив Люк Каланк. До момента на английски език са публикувани седем книги, които така ме увлякоха, че ги изслушах за около месец. Силата на първата книга от една страна се крие в начина, по който Фийлдс ни вкарва в ума на убиеца. От друга страна - взаимоотношенията между героите често внасят доза хумор и правят книгите доста по-човешки, надграждат иначе лишените от емоционалност разследвания, които срещаме в класическите детективски сюжети, например. Всяка нова книга представя все по-динамичен и заплетен случай, но и все по-драматични обрати за главните ни герои, заради което чакам с нетърпение следващата книга. Почитателите на сериали в стил “Касъл” и “Кости” (или на Шотландия), ще намерят нещо за себе си в тази поредица. В аудио формат е достъпна на английски език. Хартиените издания са на издателство Benitorial.

‘Wrong place, wrong time’ от Gillian McAllister 

Съвсем наскоро стана ясно, че и тази книга ще излезе на български със знака на Benitorial (нещо, което Любо “предсказа” в подкаста). Историята е много любопитна, защото сюжетът се развива наобратно. Започваме с убийство, на което главната героиня става свидетел. Още по-шокиращото е, че извършител е синът ѝ. Когато на следващия ден тя се събужда, осъзнава, че се е върнала един ден назад и всъщност ѝ е даден шанс да спре престъплението. Постепенно се връщаме още по-назад и по-назад, откривайки отговори и още повече въпроси. Макар че някои решения могат да се окажат предсказуеми, цялостният подход е много интересен. А в основата на идеята стои един факт, който също може да ви се стори любопитен. Така че, ако търсите криминално, но и различно четиво, ‘Wrong place, wrong time’ си заслужава. 

‘Flowers over the Inferno’/ ‘Fiori Sopra l'Inferno’/ “Цветя над ада” от Илария Тути

“Цветя над ада” е първият роман от поредица на италианската писателка Илария Тути,  която ни пренася в Алпите. Всяка книга е посветена на различно разследване, водено от главен комисар Тереза Баталия. Специфичният ѝ характер, личните битки и страхове, отношението ѝ към колегите и към случаите причисляват Тереза към по-нетипичните персонажи в криминалния жанр. Именно тя е голямата сила на поредицата, според мен. А другите интересни фактори са природата, която перфектно допълва атмосферата на романа, и любопитните факти, които Тути умело вплита в сюжета на всяка книга.

В аудио формат може да намерите първата книга на английски и първите три на италиански език. В хартиен вариант е издадена първата книга - от издателство “Лемур” и предстои публикуване на втората.

И още криминални книги…

 

Неотдавна разбрах, че в Storytel може да слушате не само на български и английски език, но също така на: италиански, испански, руски и турски. За почитателите на криминалните романи, които говорят испански език, препоръчвам ‘El silencio de la ciudad blanca’  (“Мълчанието на белия град”) от Ева Гарсия Саенс де Уртури (на български език може да се намери в хартиен вариант от издателство “Изток-Запад”). Книгата е част от поредица, като по първата има и сериал на Netflix.

Още една препоръка за феновете на криминалните романи, са т.нар “уютни мистерии” (cosy mysteries). Има изобилие на аудиокниги в този стил (повечето са на английски език), но ако обичате ненатоварващите мистерии (в стил Hallmark), поредицата ‘Tea Shop Mysteries’ от Laura Childs е много приятен вариант. А в поредицата ‘A Chef-to-go Mysteries’ към разследването е добавена и романтика. Има сходни поредици, които съчетават криминалното с магически елементи, но в тях все още предстои да се потопя.

Не мога да подмина и класическите детективски романи на Британската библиотека и книгите на Агата Кристи. Ако на хартия е възможно да ви доскучаят, в аудио вариант ги намирам за приятен фон и разтоварваща компания. 

Приятна аудио компания е и Book Adventure Club Podcast, който може да откриете ТУК. 

Първата статия от рубриката може да откриете ТУК. 

Ревюто на Любо за "Наръчник за убийства за добри момичета" може да прочетете ТУК.

Ревюто на Любо за "Опашка от убийства" може да прочетете ТУК. 

Ревюто на Любо за трилърите на Benitorial може да прочетете ТУК.

Автор на текста и снимката: Цветомила Димитрова