„I don’t know who I am without him. 

Maybe it’s time to find out.”

Точно преди една година изчетох и четирите излезли части на „Heartstopper” след като изгледах сериала и жестоко ми хареса историята на Ник и Чарли. Тогава включих ревюто в рубриката „На кино с книга“, защото освен за комикса, говорих и подробно за неговата филмирана версия. 

Сега обръщам отделно внимание на новата пета част от историята, която освен невинната любов между двама тийнейджъри отново поставя на фокус важни теми като анорексията, самонараняването, възстановяването след тежка психическа травма, дилемите за бъдещето и силата да избереш себе си пред другите.  

Петата част от поредицата „Heartstopper” наистина ми допадна. Освен, че отношенията между Ник и Чарли са поставени под първото си по-сериозно изпитание, а именно  връзка от разстояние, то отново имаме и много важни теми заложени в сюжета. Както съм казвал и в мнението си за предните части, Алис Осмън във всяка една от тях набляга на много проблеми, с които се сблъскват с тийнейджърите и петата част не прави изключение.

В нея отново се набляга на проблема с анорексията и самонараняването. Само че този път сме свидетели как, дори когато се преодолеят тези проблеми,  последствията за жертвата си остават и имат отражение - най-вече в ниско самочувствие, в несигурност в себе си, в постоянно критикуване на външния си вид. Има един страх да се отпуснеш дори пред най-близкия ти човек и несигурност в това как изглеждаш, което води до опасност от нови депресии и нездравословно прекомерно себебичуване. Хареса ми линията с майката на Чарли, която не иска да се държи с него като с малко дете, но все още се страхува да го пусне да прави каквото иска с живота си, защото я е страх за психичното му здраве. И въпреки че в една от сцените може да бъде осъдена за държанието си към него, то в следващия момент разбираме, че е просто загрижен родител, който не иска детето му отново да страда. 

Друга тема, която се засяга в тази част е избирането на университет и изобщо плануването на бъдещето, когато си на 18 и трябва да направиш първите си по-сериозни избори. Всеки тийнейджър е изпадал в тази дилема – какво иска да учи, къде, дали може да се справи, достатъчно умен ли е да го приемат в желаното учебно заведение. Алис Осмън умее да накара читателя да се постави на място на героите и смятам, че тази част от историята би била полезна за някой, който в момента се намира в този период от живота си. 

Също полезна част от историята е за „първия път“ при тийнейджърите и всички въпроси, които витаят около това. Според мен книгата няма да може да бъде като наръчник за тийнейджърите, но определено може да е катализатор за някои от читателите да потърсят разговор дали с родител, учител или някой много добър приятел. 

И отново – „Heartstopper” е една много мила, сладка история, която ми е ясно, че дразни много хора, но всъщност негативните коментари идват от това, че не са запознати със сюжета на книгата и всички важни теми, които се вплитат в него. Всяка една книга обръща внимание на психичното здраве, различните хранителни разстройства, които често са признак на неприемане и дори омраза към собствената си личност.  Отделно имаме интересен сюжет, който е доста невинен, със сладки герои, които просто ни разказват своята история и проблеми, с които се сблъскват. 

Тук е момента да кажа, че аз четох книгата на английски, но от Orange Books я издадоха на български, така че ако не сте я прочели още, можете да се сдобиете с бройка в най-близката книжарница. 

Отделно споменавам и страхотния сериал по комиксите, на който всеки сезон си го чакам с нетърпение. 

Автор: Любен Спасов