„Понякога чест е просто хубава дума за его.“

От известно време си имам нова любимка и нейното име е Тейлър Дженкинс Рийд. Писаните писането ѝ ми действа като наркотик и към момента няма нейна книга, която да съм отворил и да не съм я завършил само на на 2-3 сядания. Рийд има това влияние върху читателя - грабва вниманието ти и не го пуска, докато не стигнеш до финала на историята. Просто с всяка прочетена страница искаш и още, и още.

Към момента моята любима нейна книга си остава „Скандалният живот на Евелин Хюго“. Може би, защото ми беше първото заглавие от авторката, може би и като история беше най-близо до мен и това, което ми е интересно. Но определено Евелин имаше голяма конкуренция за първото място в личната ми класация в лицето на историята за тенисистката.

Накратко в книгата се запознаваме с Кари Сото, която е целеустремена и твърдо решена да побеждава на всяка цена, поради което много хора не я харесват. Но когато се оттегля от професионалния тенис, тя е най-великата състезателка на света. Поставила е многобройни рекорди и е спечелила двайсет титли от Големия шлем.

Но шест години след като се е оттеглила, Кари седи на трибуните на Откритото първенство на САЩ през 1994 г. и вижда как рекордът ѝ е изравнен от невероятно силна тенисистка на име Ники Чан.На трийсет и седем години Кари взима изумителното решение да се завърне на корта и с помощта на баща си да си върне рекорда.

Въпреки че спортните журналисти разправят на всеослушание, че никога не са харесвали „Бойната брадва“. Въпреки че вече не е пъргава и издръжлива като преди. Въпреки всичко това Кари Сото се завръща за един последен епичен сезон.

„Кари Сото се завръща“ е книга, която много бързо ще ви вкара в света на тениса и на това какво значи постоянно да искаш да си най-великият играч на света. Това е книга за спорта, неговите правила и ценности. Книга, която показва, че винаги трябва да работиш много усърдно, за да постигаш успехите си, но и да се поддържа темпото с годините. Книга, която ни показва колко е важно да има дисциплина във всичко, което правим. Хареса ми, че в отношенията между героите имаше много спортна злоба, но никой от тях не прикри, че в нея има голяма доза възхищение един от друг, което ги вдъхновява и стимулира да стават все по-добри. 

Често казано научих и много нови неща за тениса като спорт. В това отношение, "Кари Сото се завръща" ми напомни на „Дамски Габит“ и „Играчът“ - хем получаваш хубава лична история, хем самият спорт е на преден план и те кара да започнеш да се интересуваш от него с една идея повече.

В началото на книгата си мислех, че Кари Сото като герой по-скоро ще бъде в отрицателна гама - много надменна, агресивна в спорта и в живота, незачитаща чуджо мнение, неуважителна към другите. Обаче, когато навлизаме в психологията на образа виждаме една друга Кари. Кари, която от малка е възпитана, че трябва да е най-добрата и няма друга опция за нея. Кари, която е сложила много прегради между нея и околоните в името на това да постигне невъзможните цели, които си е поставила. Кари, която трябва да търпи всякакви коментари, само защото е жена и трябва да се доказва във всяко едно свое начинание.

Към финала на книгата аз вече обичах Кари Сото и виках за нея. Защото тя не се завърна, само за да подобри собствения си рекорд, Тя се завърна, за да може да преоктрие истинската си същност и да намери реалната причина за това защо обича тениса и защо не може да се откъсне от терена.

Аз четох книгата на английски и корицата ми е любима. На български също вече излезе, като този път смея да твърдя, че "Локус" са се постарали с една идея повече за изданието. Пак не е най-добрата корица, но определено в сравнение с другите се отличава с по-добър дизайн.

За финал само ще кажа, че Тейлър Дженкинс Рийд отново ни представя една интересна история, изпълнена с човешки теми и емоции, които няма как да ви оставят безразлични. Препоръчвам!

Автор: Любен Спасов