„После, по-късно, ти остава само да се научиш да се самосъжаляваш – и много хора се научват да изпитват удоволствие от това. Това е един от най-добрите спортове на закрито, самосъжалението.“

„Дамски гамбит“ е един от най-интересните сериали, които съм изгледал в последните 3 години. Толкова ми хареса като продукция, актьорска игра, история … че до ден днешен го помня с най-малките подробности. Разбира се, като научих, че е по книга не се учудих. Още тогава обаче ме впечатли как Уолтър Тевис е успял да накара шахът да изглежда вълнуващ и да му придаде напрежение сякаш е някой футболен мач.

Затова, когато от „Кръг“ обявиха, че ще издават друга книга на автора, този път за билярд, на секундата се сдобих с бройка. Отне ми време да стига до нея, но не съжалявам, защото я прочетох в много правилен момент за мен – когато исках да разпусна и имах нужда от четиво, което върви бързо, забавлява ме и ми е истински интересно.

В „Играчът“ се запознаваме с Еди Фелсън, по прякор Бързия, млад и напорист играч на билярд, който пътува от град на град и подмамва опонентите си, като се преструва на по-слаб, отколкото е. С изключителните си умения той трупа все повече пари и увереност, а славата му придобива впечатляващи мащаби.

Но идва ден, в който Еди се изправя срещу Дебелака от Минесота, истинския крал на билярдните зали. В знаменателна игра, където безпогрешните действия с щеката не са най-важното, животът на младия играч ще рикошира в грешна посока.

Книгата МНОГО ми хареса! Точно в духа на „Дамски гамбит” - чете се бързо, хваща те веднага и не те оставя докато не разбереш какво точно ще се случи. Както преди време авторът ме плени с шаха, сега видях и билярда колко интересна и многопластова игра може да бъде.

Уолтър Тевис определено е знаел как да пише за този вид игри. С текста си те кара да започнеш да се интересуваш от билярд, да научиш повече за правилата му, да се напрягаш в добрия смисъл на думата, сякаш гледаш някой футболен или волейболен мач.

Както в „Дамски гамбит”, така и тук, имаме и много интересни лични истории на героите. Имаме една любов пропита от алкохол, едно хазартно „приятелство” и едно съперничество, което се основава на талант, психология и малко късмет.

Много ми допадна, че Тевис, чрез своите герои, показва, че понякога наистина трябва да броим до 10 преди да правим някоя глупост, че винаги трябва да се държим на положение и в историята му е примесена една проста истина - ако мислиш като губещ, ти си губещ. Ако искаш и вярваш, че ще спечелиш, просто следвай целта си, никога не се отказвай, не променяй поведението си и няма как да не стигнеш до победата. Независимо в играта на билярд или в тази на живота.

Уолтър Тевис

В историята има и поуката, че младостта понякога е нетърпелива, арогантна и самозабравяща се. Затова трябва да спрем за малко, да научим уроците си и да открием истинското си лице. Когато знаем какво и защо го правим, нещата може да ни се получат напълно.

Препоръчвам книгата на всички с чиста съвест - динамичен сюжет, любопитна история и в центъра на всичко една интересна игра.

Автор: Любен Спасов