„Лятото на дивите цветя“ – история за морето, любовта и изборите, които правим

Read (
Words)

„ За някои неща човек се замисля едва когато му се случат.“
„Лятото на дивите цветя“ е една много свежа и в същото време проникновена история, която Катрин Тейлър предава по много красив начин. Тя използва красотата на природата и спокойствието на малкото китно градче, за да предаде обстановката, на фона на която се развива действието в романа.
Книга, в която има от всичко по-малко и която би се харесала на повечето читатели, защото е написана с лекотата на езика, но има и мистерия, даже и лека драма, които карат читателят да чете и да иска да разбере какво ще се случи по-нататък.

 В романа си Катрин Тейлър ни запознава със Зоуи и нейната на пръв поглед прекрасна история, в която е намесен и красивият Джак, и която няма как да завърши зле. Докато едно събитие не променя живота им и не накланя везните в различна посока. И тогава... след чериринайсет години, когато лекарят й съобщава, че трябва да се подложи на рискова операция, ако иска да живее, Зоуи не може да чака повече и използва времето до операцията за да се върне в града на брега на морето, готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято на мечтите и дивите цветя, и готова да получи отговори на своите въпроси. След като отново среща Джак на онези скали, където всичко приключи за тях, чувствата на Зоуи я връхлитат с пълна сила. Дали обаче времето ще им стигне?
Героите в романа преминават през различни изпитания и през различни вътрешни битки, но никога не губят вярата в любовта и не забравят онова лято преди четиринайсет години. Читателят ще съпреживее болката и радостта на главните герои и ще може да се наслади на красотата на Пендерак, градчето на брега на морето, където цъфтят най-красивите диви цветя и където морето се среща със скалите. Авторката изгражда образите на героите достатъчно просто и с много добре подбрани описания, така че, когато четете книгата да не навлизате в излишни подробности.
„Лириката трябва да се анализира, за да я разбереш и да извлечеш от строфите нещо за себе си. Затова му казах да подчертава местата, които са му харесали или са го развълнували, и да записва мислите си. – Лизи Кармайкъл се усмихна, виждайки учуденото лице на Зоуи. – Според мен книгите не бива да бъдат безупречно чисти. Много по-хубаво е да виждаш, че някой се е задълбочил в прочетеното.“
В книгата е засегната темата, за това как обществото възприема една самотна майка и колко от мъжете подхождат с предразсъдъци към такива жени, тъй като желанието им да опознаят една изключителна личност и страхът им от отговорност и обвързване са несъвместими и в повечето случаи страхът надделява. Другата засегната тема, също е актуална и наболяла за съвременното общество, но тя се разкрива към средата на романа и за нея няма да пиша, за да има изненада за читателя.
Катрин Тейлър
Животът на героите в романа не е типичният недостижим блян, а е съвсем обикновен, живот, който може да изживее всеки един от нас. Живот, в който човек се сблъсква със същите битки и понякога дори със същите избори.

 „Лятото на дивите цветя“ е роман за избора, за любовта и за вторите шансове. Роман, който ни показва, че дори да изглеждат невъзможни, нещата не винаги са такива. А историята на Зоуи, ни учи да не отлагаме нищо за утрешния ден и да не приемаме живота за даденост.

 Автор: Темелина Трайкова
Снимка: Любен Спасов



CONVERSATION