„Мориган също бе Чудотворка. И тя
щеше да реши какво означава това. Никой друг. Ярка нишка затанцува между
пръстите й. Тя се усмихна.“
С
това ревю оставам на фентъзи вълна и другата поредица, която следя. Книгата на
Джесика Таунсенд ме завладя още с първата си част и „Невърмур” се превърна в
история, която определено искам да знам как ще завърши.
И,
ако в първата книга нещата бяха по-наивни и големият проблем на Мориган беше да
влезе в Чудното общество, то във втората част от поредицата играта рязко
загрубява. Въпреки че влезе в обществото след тежки изпитания и напълно честно,
не всички харесват Мориган Врана, защото тя се оказа нешо повече от обикновена
ученичка, а именно Чудотворка. Хората в тайния вълшебен град Невърмур добре
помнят чудовищните атаки на другия известен Чудотворец Езра Шквал и бързо
решават, че Мориган е също толкова смъртоносна.
И
когато започват да изчезват членове на Чудното общество, Врана е основният
заподозрян. Сега от Мориган и приятелите ѝ зависи да докажат невинността ѝ,
преди да бъде изключена завинаги от Чудното общество, нейния единствен дом.
Втората
част на „Невърмур” определено има огромно развитие в сюжета. Изведнъж се
оказва, че главният злодей изобщо не си играе и иска да привлече на своя страна
Мориган, за да я използва за своите цели. В тази част повечето главни герои бяха
с опасност за живота, имаше предателства от неочаквани места, а Невърмур се
оказа място, което изобщо не е безопасно и крие своите тайни. В тази част имаме
тайни пазари на които се търгуват магични същества и умения. Имаме и много
магия, която обаче не винаги се използва за добро.
Джесика Таунсенд определено се е опитала да надгради историята от първата книга и е
успяла в голяма степен. Знам, че още в рекламата за книгата се казва, че тя е
идеална за феновете на Хари Потър, но си мисля, че това не е изцяло нещо
положително. И в тази, и в първата част си личи колко много авторката се е вдъхновила
от историята за магьосника от Хогуортс и това леко ме подразни. Езра Шквал е
един по-различен Волдемор, изпитанията през които преминава Врана са подобни на
тези на Хари, а в тази част Мориган тръгна на училище и първата й година ми
напомни на една друга.
НО
това в никакъв случай не значи, че „Невърмур” е за изпускане. Това е едно чудно
място, на което се случват още по-чудни неща и го препоръчвам на всички фенове
на жанра. Аз определено нямам търпение да видя накъде ще ни отведе следващото
приключение на Чудотворката Врана.
Още
от автора:
CONVERSATION