„Холограма за краля“ – една много добре написана книга

„Хората умират повреме на операция, помисли си. Той е на петдесет и четири години, възраст, подходяща да умре, без да причини прекалено голям ужас.“
Това е книга, която от една година стои на купчинката ми с непрочетени книги и все я отлагах. Оказа се обаче, че е било грешка. „Холограма за краля“ от Дейв Егърс се оказа четиво, което ме разтовари и определено добави автора към списъка ми с любимци.

Книгата ни запознава с Алан – банкрутирал разведен бизнесмен, на който не му върви в живота и определено може да се сложи в графата на загубеняците. Не може да издържа дъщеря си и заради това, че дължи пари навсякъде не може да й плаща колежа. С бившата си жена също не се разбира, а една киста на врата постоянно го тревожи и не му дава мира. Затова с голямата IT компания „Доверие“ решават да се пуснат в дълбокото и да отидат в Саудитска Арабия, където да впечатлят самия крал и да му предоставят възможността точно „Доверие“ да снабдява цял един, все още непостроен град, с интернет. Алан и екипът му искат да вземат акъла на всички с една холограма, в която Алан е вложил надеждите си за по-добро бъдеще.
Нещата обаче се оказват не чак толкова лесни – трудно е да се хване краля на едно място, трудно е за Алан да впечатли много по-младите си колеги. А и кистата трябва да се оперира. Докато чака обаче кралят да се появи Алан се сдобива с нови приятели, които карат престоя му в Саудитска Арабия да е много по-интересен и определено преобръщат живота му.

За мен най-хубавото на „Холограма за краля“ е стилът на писане на Дейв Егърс. В един и същи момент е директен, без излишни обяснения и описания, но и много подробно разказва дадени действия на героите, като те кара да изпитваш и да съпреживяваш всичко заедно с тях. Създава едно чувство за емпатия, което много малко писатели успяват да постигнат с лекота.

На мен много ми допадна и това, че романът разглежда провокативни и актуални теми. За мен тази книга съчетава доста умело репортаж и фикция, като ни поднася един роман, който е социално отговорен, но може и да се разграничи от реалните събития без проблем. Един друг вид журналистика, която обаче ще се окаже по-успешна и от действащата такава.
Дейв Егърс
В книгата са засегнати бизнес теми, икономически проблеми, глобализацията и се стига до чисто културните различния между Изтока и Запада. Възприятията на всички за света и за това, кое е позволено и кое не.

Личната история на Алан също много вълнува. Виждаме как един мечтател бива смазан от режима около себе си и че не винаги американската мечта е толкова лесно постижима. Виждаме един съпруг, баща, син, бизнесмен, който определено има съмнения, че е добър в която и да е от тези роли.    

За финал мога да кажа, че този роман определено си заслужава четенето – много добре написан, развлекателен и въпреки че е леко странен на моменти, изключително много ми хареса. Точно тази симпатична странност, която те кара да четеш до последната страница със същия огромен интерес, с който си започнал книгата, е и един от най-големите й плюсове. 

CONVERSATION