„Холограма за краля“ – една много добре написана книга
„Хората умират повреме на операция,
помисли си. Той е на петдесет и четири години, възраст, подходяща да умре, без
да причини прекалено голям ужас.“
Това
е книга, която от една година стои на купчинката ми с непрочетени книги и все я
отлагах. Оказа се обаче, че е било грешка. „Холограма за краля“ от Дейв Егърс
се оказа четиво, което ме разтовари и определено добави автора към списъка ми с
любимци.
Книгата
ни запознава с Алан – банкрутирал разведен бизнесмен, на който не му върви в
живота и определено може да се сложи в графата на загубеняците. Не може да
издържа дъщеря си и заради това, че дължи пари навсякъде не може да й плаща
колежа. С бившата си жена също не се разбира, а една киста на врата постоянно
го тревожи и не му дава мира. Затова с голямата IT компания „Доверие“ решават да се пуснат в дълбокото
и да отидат в Саудитска Арабия, където да впечатлят самия крал и да му
предоставят възможността точно „Доверие“ да снабдява цял един, все още
непостроен град, с интернет. Алан и екипът му искат да вземат акъла на всички с
една холограма, в която Алан е вложил надеждите си за по-добро бъдеще.
Нещата
обаче се оказват не чак толкова лесни – трудно е да се хване краля на едно
място, трудно е за Алан да впечатли много по-младите си колеги. А и кистата
трябва да се оперира. Докато чака обаче кралят да се появи Алан се сдобива с
нови приятели, които карат престоя му в Саудитска Арабия да е много
по-интересен и определено преобръщат живота му.
За
мен най-хубавото на „Холограма за краля“ е стилът на писане на Дейв Егърс. В
един и същи момент е директен, без излишни обяснения и описания, но и много подробно разказва дадени действия на героите, като те кара да изпитваш и да съпреживяваш всичко заедно с тях. Създава едно чувство за емпатия, което
много малко писатели успяват да постигнат с лекота.
На
мен много ми допадна и това, че романът разглежда провокативни и актуални теми.
За мен тази книга съчетава доста умело репортаж и фикция, като ни поднася един
роман, който е социално отговорен, но може и да се разграничи от реалните събития
без проблем. Един друг вид журналистика, която обаче ще се окаже по-успешна и
от действащата такава.
В
книгата са засегнати бизнес теми, икономически проблеми, глобализацията и се
стига до чисто културните различния между Изтока и Запада. Възприятията на
всички за света и за това, кое е позволено и кое не.
| Дейв Егърс |
Личната
история на Алан също много вълнува. Виждаме как един мечтател бива смазан от
режима около себе си и че не винаги американската мечта е толкова лесно
постижима. Виждаме един съпруг, баща, син, бизнесмен, който определено има съмнения, че е
добър в която и да е от тези роли.
За
финал мога да кажа, че този роман определено си заслужава четенето – много добре
написан, развлекателен и въпреки че е леко странен на моменти, изключително
много ми хареса. Точно тази симпатична странност, която те кара да четеш до
последната страница със същия огромен интерес, с който си започнал книгата, е и един от най-големите й плюсове.
