Book Adventure Club

 „Ако обичате истории с щастлив край, ще е по-добре да зачетете някоя друга книга. В тази не само че няма щастлив край, но и няма щастливо начало, а и по средата има твърде малко щастливи неща.“

Когато Илияна Бенова беше гост в Book Adventure Club Podcast в рубриката „Издателите разказват“, сподели, че ще започнат отново издаването на „Поредица от злополучия“. Тя описа книгите на Лемъни Сникет като един от най-хубавите ѝ детски книжни спомени и заяви, че няма търпение да види дали и сегашните деца ще са толкова впечатлени от поредицата.

За другите деца не знам, но аз съм направо влюбен в първата част „Нещастното начало“. Аз съм от тези хора, които са пропуснали тази поредица. Аз си израснах с Хари Потър, минах за малко през Пърси Джаксън и други поредички и след това много рязко смених вкусовете си и минах на „книги за големи“.  

Тази Коледа обаче ми тръгна на четене на детски книжки и реших да се потопя и в историята за децата Бодлер. Тези три деца остават сирачета още в първата глава от историята и с това започва една поредица от злополучия, която сякаш няма край. Освен, че загубват родителите си и всички важни за тях неща, първо живеят в една стая с децата на господин По, която мирише странно, а след това ги осиновява Граф Олаф. Това може би е най-лошото нещо, което им се случи, защото освен, че живее в мръсна, неприветлива къща, Граф Олаф се държи отвратително с тях и единственото, което го е интересува е как да се докопа до голямото наследството на децата. За целта той измисля пъклен план, който, ако завърши с успех, животът на децата ще бъде обречен на едно безкрайно нещастие.

Изключително съм доволен от книгата. Достави ми огромно книжно удоволствие в една слънчева коледна сутрин, докато си пийвах кафето. Историята е любопитна и е написана в духа на класическите детски истории, които ти действат толкова пристрастяващо, че не можеш да затвориш книгата, докато не я прочетеш и ако случайно имаш следващата част под ръка, би я започнал веднага.

В „Нещастното начало“ самата атмосфера предразполага за едно безкрайно четене, в което искаш да видиш какво точно ще се случи, да се ядосваш, когато злодея Граф Олаф надиграва децата и да се страхуваш за тяхната съдба. Тя е от онези приключенски истории, които събират в себе си класическата борба между доброто и злото и всички стискаме палци доброто да възтържествува. И въпреки че книгата започва с предупреждението, че историята няма щастлив край и нещата няма да се наредят точно така както ни се иска, до последната страница се надяваш все пак да има справедливост. А това, че нямаме „идеалният финал“, само ме накара да харесам историята още повече и да тръпна за втора част.

Лемъни Сникет е псевдоним на Даниъл Хандлър

Освен вълнуващите приключения и една много любопитна мистерия, в книгата са вплетени и важни теми като любовта, която може да има в едно сплотено семейство. Силната връзка между братята и сестрите и това как те винаги биха си помогнали в труден момент и как тази връзка е несломима от никакви обстоятелства и действия. Но най-вече в книгата се говори за това колко е важно никога да не се стряскаме от трудностите и когато знаем, че се намираме в злополучна ситуация, да седнем, да помислим и да намерим начин да излезем от нея по най-добрия начин.

Препоръчвам с две ръце поредицата както на децата, така и на техните родители.

Автор: Любен Спасов

 „Нямаме нужда от магия, за да променим света, вече носим всичката нужна за това сила: имаме способността да си представяме по-доброто.“

Дж. К. Роулинг

Тази година наистина нямах търпение да дойде време за Коледа. Първо, защото имах нужда от голяма почивка. Второ, защото така сe стекоха нещата, че осъзнах, че ще имам много време за четене. А точно за дните преди Коледа си оставих книгите на Дж. К. Роулинг.

Към момента съм прочел всичко излязло от авторката в България, но ми бяха останали само тези три заглавия, за които ще ви разкажа в тази статия. А книжното ми преживяване с романите на Дж. К. беше в двете крайности. За първи път не харесах нещо написано от нея, но пък след това се влюбих в много нови герои и истории.

Ще използвам случая и да ви пожелая Весела Коледа! Нека този празник е изпълнен с много топлина и здраве за вас и всичките ви близки. А сега, нека ви потопя в магичния свят на Дж. К. Роулинг.

„Вакантен пост“

Изненадващо за мен обаче, това коледно книжно приключение започна с голям провал! Не мога да повярвам, че го пиша за книга на Дж. К. Роулинг, но „Вакантен пост“ е едно от най-големите ми разочарования за 2023 година.

Историята беше разпиляна, скучна, изпълнена с излишни цинизми на всяка втора страница. Не ми го побира ума как след „Хари Потър” и малко преди поредицата за Корморан Страйк, Дж. К. е написала това. Тази книга е като чернова, която вместо да бъде изтрита, тя и екипът ѝ са решили все пак да я публикуват.

„Вакантен пост” сякаш изобщо не е писаната от Роулинг. Няма онази магия, която се усеща при нейното писане. Онова чувство, което те кара да заобичаш героите и историята и да не искаш да затвориш книгата. Роулинг, дори в най-кървавите части от поредицата за Страйк, успява да ми създаде един „уют”, който само в нейните романи го има. Да ме приласкае и да не искам да напускам света, който създава. Тук обаче имаме муден сюжет, дразнещи герои, интригата е много размита и просто исках да приключа с четенето колкото се може по-скоро. На няколко пъти ми се идеше просто да захвърля книгата и никога да не се върна към нея.

Спирам дотук с мнението си за „Вакантен пост”, защото каквото и да напиша, ще бъде негативно, а аз по принцип не обичам такива ревюта, но най-вече не искам тази статия да бъда такава.

„Икабог“

Ето това вече е моята Дж. К. Роулинг!

След разочарованието с „Вакантен пост” направо си ме беше страх да започна детските ѝ книжки, но за щастие цялото ми притеснение е било безпочвено.

Обожавам „Икабог”! Историята за чудовището е поредното доказателство за това, че Дж. К. е майстор в измислянето на чудати светове и още по-чудни герои. Привързах се към всеки един персонаж в тази книга - страдах за загубата на някои от тях, радвах се на успехите им, ядосвах се на несправедливостите.

Това за мен е приказка, която съдържа в себе си важни послания за децата, но поднесени по любопитен начин, който ще им бъде интересен. Историята в „Икабог” е важна. Поуката още повече. В книгата Дж.К. ни показва как хората понякога са много по-големи чудовища, дори и от най-страшното такова, което се спотайва във въображението ни. В името на богатства, власт и его, хората сме готови да убиваме, да лъжем, да правим живота на другите непоносим. За своя собствена изгода сме склонни да жертваме всичко около нас, без да се замислим за последствията.

И точно такава история ни представя Дж.К. в книгата. Разказва ни за това как една легенда за чудовище оживява и се превръща в най-големия кошмар за цяло едно кралство, но накрая се оказва, че всъщност чудовището е човек обзет от мания за величие. Човек, който не се спира пред нищо, за да успее и взима стотици животи, за да постигне целите си. За жалост е и човек, който чрез различни методи, привлича съмишленици и заедно подържат една лъжа, която е пагубна за много хора.

Но, за щастие, в тази история посланието, което се откроява е това за надеждата. Надеждата, че у всеки човек се крие една голяма добрата, която накрая ще надделее над злото и ще го победи. Надежда, че всеки може да се промени и че колкото и да сме разединени и уплашени, можем да се обединим около една кауза и да се борим за нея. Надежда, че човечеството не е загубено и винаги сме готови да си помагаме в трудни моменти и да правим както своя живот, така и на другите, много по-лесен и щастлив.

Препоръчвам „Икабог” и на децата, и на техните родители. Това е книга, от която можеш да извлечеш много поуки за себе си и те кара да се замислиш над много неща. Щастливият край обаче наистина те оставя с една надежда, типична за приказките - че винаги има светлина и в най-тъмния тунел и че най-доброто предстои. Честно казано, точно от такова четиво имах нужда около празниците.

„Коледния Прасчо“

Това бе перфектната книга, която да прочета на Бъдни вечер, малко след полунощ. „Коледния Прасчо“ е страхотна коледна история, която е написана в духа на най-големите детски класики. Тук Дж. К. се е развихрила и е написала книга, която да те разтовари, вдъхнови, да ти подейства емоционално. История, която да е важна както за децата, така и за възрастните.

От „Коледния Прасчо“ децата могат да научат да пазят играчките си, да не ги оставят на различни места и да са отговорни към това, което притежават. Могат да научат как приятелството е едно от най-важните неща на света и когато преживяваш с някого различни приключения, независимо пред какви трудности сте поставени, трябва да се бориш за този човек и никога да не го предаваш. В „Коледния Прасчо“ има много любов. Любов към родителите, любов към отминали времена, любов към играчка, която е единствената константа в живота ти. Всеки един млад читател може да се припознае в главния ни герой Джак и любовта, която изпитва към своята любима играчка. Но тази любов символизира много повече от привързаност към вещ. Символизира преминаването през трудностите и колко сълзи и безсънни нощи ти е коствало да преодолееш даден проблем. Символизира доверяването на най-пазените тайни и искрени желания, без дори да се налага да ги изричаш на глас. Символизира детството.

Но освен децата и възрастните могат да вземат много от тази книга. В нея Дж. К. ни припомня какво е наистина да обичаш и какво значи, когато държиш на нещо или някого, да си готов да направиш наистина всичко и да не се отказваш от него. Докато четях за приключенията на Джак и Кип се замислих по какъв оригинален и хубав начин Дж. К. е показала на децата как трябва да имаме амбиция, но насочена в правилната посока и да използваме правилните методи, за да постигаме целите си. Как трябва да имаме принципи, които да отстояваме.

Но най-вече трябва да имаме надежда, че всичко е поправимо и от теб зависи да бъдеш своята най-добра версия. Но и надежда, че нещата, колкото и зле да изглеждат, накрая отново може да се наредят по най-добрия начин. Защото надеждата ни крепи и ни помага да преминаваме през всичко, за да може финалът да е щастлив и да сме доволни от постигнатото.

Изключително много харесах детските книжки на Дж. К. Освен, че ми бяха коледни и ми създадоха страхотно празнично настроение, ми подействаха отрезвяващо и за мои дилеми, които имам в този момент. Дадоха ми посока за размисъл и ми показаха, че колкото и да е трудно, наистина трябва да се стараем да бъдем добри, разбиращи и смели. Защото само тогава ще имаме успеха, който неспирно търсим.

Автор: Любен Спасов

На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга и по този повод новата статия в рубриката #AudiobookAdventure е посветена на аудиокнигите за деца. По препоръка на Валерия и Ели от букстаграма mama_and_elly_and_books изслушах 5 детски книги в Storytel и ще ви разкажа малко повече за тях.

„Ми не ми се спи“ от Мила Попнеделева - Генова, прочетена от Петя Абаджиева 

По стечение на обстоятелствата слушах “Ми не ми се спи” една сутрин, напът за работа. Основната ми мисъл беше как искам да се върна обратно в леглото, така че взех доста присърце проблема на двете мечки, които си мечтаят за малко повече сън, но малкото им меченце е на друго мнение… И въпреки че книгата разказва за мечки, историята подозрително прилича на събития, които много родители ще разпознаят. За това спомагат и симпатични закачки като сайтът “БГ мечка” - извор на съвети от всякакъв характер. Историята е много мила и напомня на родителите на първо място да се радват на времето с децата - дори това да означава по-малко сън, важното е да изпълним дните с повече смях. А тази книжка е едно добро начало.

Поредицата „Лиско Лис и приятели“ от Слави Стоев, прочетена от Никола Стефанов 

Препоръката на Валерия и Ели беше за втората книга от поредицата, но всяка от тях е с дължина 10-20 мин. и персонажите така ме забавляваха, че нямаше как да спра само с една. В първата история нашите герои трябва да спасят всички от нещо потенциално много лошо… Накрая обаче се оказва, че са си докарали излишни притеснения само за да запълнят времето с важни, макар и безмислени задачи. Звучи ли ви познато? Аз лично мога да се сетя за няколко човека, които прилагат сходен подход в ежедневието си. 

Втората книга ни напомня, че “светът е пълен с цветове” и в повечето случаи решението на даден проблем “не е едно, нито друго, нито нещо помежду им, а съвсем трето” (накратко - трябва да мислим извън кутията, извън черно-бялото). А третата книга ни учи, че е по-добре да попитаме преди да си правим изводи - особено когато става въпрос за чувствата на другите. Колкото и да ни е трудно да повярваме, светът не се върти около нас, а понякога непоисканата помощ може да навреди… 

Докато описвам тези изводи все повече се убеждавам, че книгите за деца напомнят много важни неща и на възрастните. Освен с полезни заключения, историите на Слави Стоев са изпълнени с тънък хумор, който също ще допадне на порасналите читатели. Няма да издавам много по тази тема, но има две кокошки с уникални имена, които все още ме карат да се усмихвам.

„Добрите крадци“ от Катрин Ръндъл, прочетена от Моника Иванова

 

Докато сме на темата за книги, които могат да допаднат и на порасналите читатели, задължително трябва да включа “Добрите крадци” от Катрин Ръндъл. Не съм привърженик на определянето “за каква възраст е подходяща” дадена книга, защото зависи до голяма степен от детето и текстовете, които е свикнало да чете и слуша. А последните седмици ми доказаха, че дори съвсем пораснали деца (като мен) могат да слушат с интерес. Но все пак “Добрите крадци” е роман, не илюстровано издание, и аудиокнигата е дълга няколко часа, което трябва да се има предвид.

Романът започва много интригуващо и включва заплетен сюжет, цирк, приключения, Ню Йорк… Ръндъл ни помага да опознаем и приемем различните, вдъхновява децата да развиват талантите и силните си страни, смело да заявят за какво мечтаят.

Посланията на книгата са свързани с приятелството, любовта и семейството, а те са може би най-ценното съкровище, което може да притежаваме. Вълнуващи обрати, мистериозни планове, надпревара с времето и изненади - книгата е интересна до последната страница и ще допадне на всеки малък или пораснал почитател на приключенските романи.

Поредицата за „Агата“ от Александра Георгиева, прочетена от Яна Кузова

 

Всяка книга от поредицата за “Агата” е на различна тема, която децата могат да объдят с родителите си, като например - как да се справиш със срама от говоренето пред много или непознати хора, как да отстояваш идеите си и да правиш, това което е редно, независимо какво биха казали другите. Любимата книга на mama_and_elly_and_books е “Обичам те, бабо”, която разказва за болната баба на Агата и дава възможност да се коментират подобни трудни теми като страха от загубата на любим човек. Но всичко е поднесено по лек и интригуващ начин, така че децата могат да научат нещо докато се наслаждават на интересна история за любим персонаж.

„Феята от захарницата“ от Катя Антонова, прочетена от Силвия Петкова 

А що се отнася до любимите персонажи, аз запазих моя за финал. Ванилия е една прекрасна, невероятна, фантастична, великолепна сладкарска фея. И изобщо не преувеличавам (всъщност, тя би казала, че даже не съм успяла да я представя в пълния й звезден блясък). Уверена в себе си, винаги изпълнена с гениални идеи Ванилия помага на десетгодишния Филип да се справи с най-скучното занимание на света - ходенето на училище. Тя е истински приятел, но за съжаление често добрите й намерения вкарват Филип в бели. Ползите за читателя/ слушателя са, че това винаги е съпроводено с много забавни моменти, на които аз лично се смях с глас.

Докато слушах книгите за феята от захарницата, не спирах да разказвам за нея и я определих като “книга за възрастни и то за възрастни, които обичат сладко”. Срещнах коментари в различни групи, че хапливият език и шегите на феята не допадат на всички родители, но според мен са достатъчно премерени. Особено ако се отдели време и за разговор с детето относно различните теми в книгите, защото освен смях, в тях има и много хубави послания. Смятам, че тогава децата няма да се фокусират върху няколко шеговити думи, а ще попият от самоувереността на Ванилия (която аз също бих искала да притежавам), ще разберат силата на приятелството и истински ценните неща в живота.

Тук трябва да отбележа, че Силвия Петкова се справя чудесно с четенето на тази книга - и дава изключително правдоподобен глас на феята. Имам известни резерви за озвучаването ѝ на поредицата за Хари Потър - може би защото Стивън Фрай вдигна летвата прекалено високо за мен - но в тези книги актрисата е блестяща.

Отзив на Валерия и Ели за четвъртата книга от поредицата четете ТУК. 

Бях набелязала още една книга, до която за съжаление не успях да стигна - “Сбогом, дневнико!” от Ненко Генов. Чела съм забавната история и ми е любопитно да чуя как звучи в аудиоформат. Препоръчвам я като четиво, което забавлява и в същото време носи хубави послания. На шега наричам главния герой “българския Дръндьо”, който хапва баничка с боза, забърква се в какви ли не ситуации и междувременно разказва на децата за организации като “Зелени Балкани” и УНИЦЕФ. 

Последните две седмици, прекарани в компанията на детски аудиокниги, бяха изключително забавни и приятни. Но трябва да отбележа, че този формат има някои съществени минуси. Пропускаме красивите илюстрации и възможността да ги четем заедно с децата и - след стотното разгръщане на любимата книга - да слушаме как техните гласове повтарят любимите фрази или сочат най-обичаните си герои (или правят забележка за нещо, което сме пропуснали да прочетем, както трябва). Истината е че магията на детската книга се ражда от четенето й. Затова ви приканвам да го правите по-често. А ако все не остава достатъчно време, тогава - една аудиокнига в колата по пътя за детската градина или училището, може да се окаже добро решение. 

Търсите още идеи за подходящи заглавия? Разгледайте препоръките на Валерия и Ели в Инстаграм - mama_and_elly_and_books.

Автор: Цветомила Димитрова

Снимка: Валерия Стефанова