Book Adventure Club

 „В тази страна все се намира кой да те завлече на дъното.“

„Как да отвличаш богаташи“ определено ти обещава едно интересно приключение. Още с първото изречение на книгата приковава вниманието на читателя и го кара да иска да разбере за какво точно ще се разказва в тази история.

Рахул Райна ни запознава с Рамеш Кумар. Дете, роденo в определена каста в Индия, с майка, която е починала при раждането и баща, който го пребива всеки ден. С прочитането на всяка страница от романа разбираме за дългия му път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Разбира се, тук има уловка – не всичко е толкова честно. Рамеш през цялото време има една цел – да избяга от мизерията и баща си. И двете неща успява да ги постигне, но дали накрая историята просто няма да се повтори?

Признавам, че книгата се оказа нещо по-различно от това, което аз очаквах. Тя е разделена на две части, като втората отговоря по-силно на очакванията ми. В нея, нашите герои се забъркват в огромни каши, защото многото пари и подлите хора не е хубаво да се смесват. В тази втора част всъщност разбираме защо романът се казва по този начин и се заплита такава интрига, че цяла Индия разбира за нашите герои, какво са направили и какво всъщност не успяват да сторят. Намесват се полиция, държавна партия, специални части, обвинения в шпионаж. Режат се пръсти, заплашват се деца с бухалка за крикет. И много, много отвличания.

Първата част на книгата обаче ме изненада по-скоро с тона си. В нея авторът ни запознава с една Индия, за която сме чели и преди. Индия, която е жестока и не дава равен шанс на всички. Всеки човек там се ражда в определена каста и в това общество е почти невъзможно да надскочиш средата си, да промениш съдбата си.

В тази част виждаме, че всеки, който се опита да върви срещу системата бива наказан, смачкван, „върнат на Земята“. Виждаме как едно дете, с огромен потенциал, бива тормозено и заплашвано, само защото е от нисшите слоеве на средната класа. Каквото и да направи, колкото и да се доказва, от него не очакват да стане нещо повече от баща си – продавач на чай. Нищо, че стига до там, да е първенец на общите матури в страната.

Някак си в началото виждаме историята на една страна, която не е готова да се промени. Виждаме едно критично индийско общество, което не позволява на отделния човек да се наложи със своя ум и възможности. И дори да срещнеш добри хора, които са готови да ти помогнат и да те подкрепят в революционния ти път, отново се намира кой да те повлече обратно надолу.

Рахул Райна

На нашия герой съдбата му се усмихва и той може да се превърне от жертва в нещо повече. Лошото е, че става похитител, който определено няма да бъде съден като по-заможните хора. Той спасява живота си, но плаща цена, каквато богатите не плащат никога.

И въпреки че в книгата има неочаквани обрати, не успя да ме грабне изцяло. Както казах и по-горе втората част на романа беше доста динамична и това ми хареса, въпреки че развръзката е доста очаквана. На моменти историята дори е забавна.

Но за съжаление нищо впечатляващо. Интересен замисъл, който показва реално живота в Индия, който определено не е лек. Не ни се спестява нищо и не се украсява излишно. Но просто не успя да ме хване, да ме накара да се вълнувам. На моменти ми беше откровено скучно.

HBO ще правят сериал - от любопитство бих го изгледал, за да видя дали телевизионната версия ще е по-добра.

Автор: Любен Спасов

*Много благодаря на Цветомила Димитрова, която засне книгата, докато аз си похапвах тиквички сладко-сладко до нея. :D

 „Можех обаче да се погрижа за сестра си, да я съветвам, докато съзрява, докато се превръща в жена. Да направя така, че да се превърне в човек, с когото родителите ми биха се гордели – тоест да направи това, което аз не бях успяла.“

За „The Henna Artist“ чета отдавна. Аз съм голям фен на Рийз Уидърспун и нейния книжен клуб, а романът ми попадна в полезрението, след като Рийз го обяви за заглавие на месеца. След това прочетох и колко много й е харесалата книгата и това ми беше достатъчно да добавя „Изрисувано с къна“ в списъка си книги, които искам задължително да прочета в скоро време.

Когато от Benitorial обявиха, че това е второто заглавие, което ще предложат на българската публика с тяхното лого, не се замислих и за секунда и веднага си набавих бройката, за което съм изключително благодарен на Бени. 😊

Накратко в „Изрисувано с къна“ се запознаваме с Лакшми – само на 17 тя решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, но дори самата тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град – Джайпур.

Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. Всички богати дами и имат доверие, споделят и най-големите си тайни и я боготворят. Смятат нейния артистичен дар не само за красив, но и за лечебен. Това е сила, която носи със себе си и едно стабилно социално положение за Лакшми и живот, за който винаги си е мечтала. И макар да знае тайните на богатите, тя много добре знае, че не бива да издава своите.

Ала неочаквано препятствие препречва пътя ѝ към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха – по-малката ѝ сестра, за чието съществуване тя няма представа. Изведнъж съдбата, която Лакшми сама си е предначертала с толкова труд, лишения и компромиси, започва да се размива до непредвидени и, още повече – опасни граници.

Въпреки че според мен „Изрисувано с къна“ е по-женска книга, на мен определено ми допадна. Ще започна с това, че ми хареса своеобразното книжно пътуване до Индия – разходките из Розовия град, запознаване с всички обичаи и вярвания на хората там. Разбрах още повече за навиците им, обществото им, разбиранията им. Аз съм от хората, които като отидат в чужбина правят кулинарен туризъм – демек, похапвам си стабилно. Тук авторката се беше постарала, макар и само на хартия, да се запозная с много традиционни индийски ястия, които наистина ми се иска да опитам някой ден. Като цяло се чувствах все едно чета една индийска приказка, която ме води из историята на една силна жена, която знае какво иска и има идея как да го постигне.

Освен всички тези приятни неща, Алка Джоши много добре е описала и разделението в обществото в Индия през 50-те години на миналия век, в който се развива действието. Индийците точно са се „освободили“ от англичаните и борбата между новата и старата Индия е голяма. Тя се отразява на почти всяко едно ниво в страната – нагласи за развитие, поглед върху съвременните отношения между мъжете и жените, нагласите към жените като цяло в обществото, разделение на касти. Както самата авторка казва в края на книгата, описанието на кастите в Индия е нещо много сложно, но определено е интересно – това взаимодействие между различните хора и правилата за това какво може да работи даден човек от дадена каста, на мен ми бяха наистина любопитни.

Разбира се, беше наблегнато и много силно на това как жената е приемана в индийското общество – какви права има преди и след като се омъжи, какво може да работи, ако забременее, но не е женена какъв избор има. Любопитна е разликата и между вдовиците и вдовците.

Алка Джоши

Основата на романа обаче е нашата главна героиня – Лакшми. Това определено е една жена, която излиза от всякакви стереотипи за индийското общество. За мен Лакшми е олицетворение на бунта, на женската сила, на това как човек може сам да … рисува съдбата си без да се съобразява с порядките и мнението на другите. Извоювала всичко сама, Лакшми знае цената на успеха и знае колко трудно се постига всичко. Авторката по страхотен начин е описала върху страниците на романа отношенията между двете сестри, които израстваха с всяка една глава от книгата. Имаше спадове, имаше и пикове, но кръвта вода не става и чудесният финал на историята го доказва.

Като цяло не съм супер възхитен от книгата, но това може би се дължи на факта, че тя наистина е по-женска история, както казах по-горе. Някои неща ние мъжете не можем да ги разберем. Колкото и книги да сме прочели. 😊

В Goodreads видях, че има и втора книга, така че се надявам от Benitorial да издадат и нея.

Автор: Любен Спасов