„В тази страна все се намира кой да те завлече на дъното.“

„Как да отвличаш богаташи“ определено ти обещава едно интересно приключение. Още с първото изречение на книгата приковава вниманието на читателя и го кара да иска да разбере за какво точно ще се разказва в тази история.

Рахул Райна ни запознава с Рамеш Кумар. Дете, роденo в определена каста в Индия, с майка, която е починала при раждането и баща, който го пребива всеки ден. С прочитането на всяка страница от романа разбираме за дългия му път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Разбира се, тук има уловка – не всичко е толкова честно. Рамеш през цялото време има една цел – да избяга от мизерията и баща си. И двете неща успява да ги постигне, но дали накрая историята просто няма да се повтори?

Признавам, че книгата се оказа нещо по-различно от това, което аз очаквах. Тя е разделена на две части, като втората отговоря по-силно на очакванията ми. В нея, нашите герои се забъркват в огромни каши, защото многото пари и подлите хора не е хубаво да се смесват. В тази втора част всъщност разбираме защо романът се казва по този начин и се заплита такава интрига, че цяла Индия разбира за нашите герои, какво са направили и какво всъщност не успяват да сторят. Намесват се полиция, държавна партия, специални части, обвинения в шпионаж. Режат се пръсти, заплашват се деца с бухалка за крикет. И много, много отвличания.

Първата част на книгата обаче ме изненада по-скоро с тона си. В нея авторът ни запознава с една Индия, за която сме чели и преди. Индия, която е жестока и не дава равен шанс на всички. Всеки човек там се ражда в определена каста и в това общество е почти невъзможно да надскочиш средата си, да промениш съдбата си.

В тази част виждаме, че всеки, който се опита да върви срещу системата бива наказан, смачкван, „върнат на Земята“. Виждаме как едно дете, с огромен потенциал, бива тормозено и заплашвано, само защото е от нисшите слоеве на средната класа. Каквото и да направи, колкото и да се доказва, от него не очакват да стане нещо повече от баща си – продавач на чай. Нищо, че стига до там, да е първенец на общите матури в страната.

Някак си в началото виждаме историята на една страна, която не е готова да се промени. Виждаме едно критично индийско общество, което не позволява на отделния човек да се наложи със своя ум и възможности. И дори да срещнеш добри хора, които са готови да ти помогнат и да те подкрепят в революционния ти път, отново се намира кой да те повлече обратно надолу.

Рахул Райна

На нашия герой съдбата му се усмихва и той може да се превърне от жертва в нещо повече. Лошото е, че става похитител, който определено няма да бъде съден като по-заможните хора. Той спасява живота си, но плаща цена, каквато богатите не плащат никога.

И въпреки че в книгата има неочаквани обрати, не успя да ме грабне изцяло. Както казах и по-горе втората част на романа беше доста динамична и това ми хареса, въпреки че развръзката е доста очаквана. На моменти историята дори е забавна.

Но за съжаление нищо впечатляващо. Интересен замисъл, който показва реално живота в Индия, който определено не е лек. Не ни се спестява нищо и не се украсява излишно. Но просто не успя да ме хване, да ме накара да се вълнувам. На моменти ми беше откровено скучно.

HBO ще правят сериал - от любопитство бих го изгледал, за да видя дали телевизионната версия ще е по-добра.

Автор: Любен Спасов

*Много благодаря на Цветомила Димитрова, която засне книгата, докато аз си похапвах тиквички сладко-сладко до нея. :D