Book Adventure Club

„Основната цел на тази книга е да ви помогне – без значение кой сте и защо – да съхраните енергията си за неща, по-важни от справянето с хора и явления, които само усложняват живота ви.“

От 2020 година не спирам да хваля „Заобиколени от идиоти“ на Томас Ериксон. Още тогава заявих, че за мен това е най-полезната книга за самопомощ, която съм чел. В този период книгата ми помогна в отношенията ми с една колежка и успя да ме накара да погледна нещата през нейната призма, и съответно да заровим томахавките, което позволи на работния процес да продължи гладко и без проблеми. 

Накратко в „Заобиколени от идиоти“ Томас Ериксон разделя хората на 4 цвята, като всеки един от тях носи различни типове характер, поведение и като цяло мислене към живота. Повече може да видите в ревюто ми за книгата ТУК. 

Когато разбрах, че от „Хермес“ ще издадат нова книга от автора, честно казано се чувствах сякаш чакам нов албум от любим изпълнител. Нямах търпение да видя дали по някакъв начин ще надгради написаното в „Заобиколени от идиоти“ и дали ще ми каже нещо ново, което отново да ми бъде полезно. 

Ами със „Заобиколени от енергийни вампири“ Томас Ериксон ме направи от читател, който хареса първата му книга, в негов верен и истински фен. Книгата е безумно добра, точна, но отново ми бе и полезна – този път, благодарение на написаното, успях да си направя една самоанализа за ситуация, в която бях попаднал и човек, който не можех да разбера. Помогна ми да му „простя“ и просто да се радвам, че взех правилното решение и той вече не е част от моя живот. 

Все пак това е и смисълът на тази книга. В „Заобиколени от енергийни вампири“ се разглеждат различните типове енергийни вампири и как да ги познаем, да се научим да ги избягваме, да се спасим от тяхното присъствие или ако това е невъзможно, поне да се опитаме да се сработим с тях. Разликата със „Заобиколени от идиоти“ е, че разглеждаме как 4-те цвята реагират на въпросния тип енергиен вампир, какво ги дразни в него, колко точно ги изтощава и има съвети как всеки един цвят може да се справи с него. 

Честно казано малко е стряскаща тезата на автора, че всеки един от нас може да е енергиен вампир за някой друг – не може всеки да ни харесва и да се зарежда положително от нашата личност. Но в книгата той е отделил няколко случая, които се открояват и са типични поведения за хора, с които след като общувате се чувствате като прегазени от валяк. 

Преди да продължа с ревюто само искам да наблегна, че самият Томас Ериксон казва, че всичко написано в тази книга не може да е общовалидно. Хората сме различни и всеки има свои мисли, чувства, емоции и не може да се каже, че разпределянето на 4-те цвята и попадането ви в някоя от категориите, отговоря на 100% на вас. Той самия казва, че много често хората са смесица от различни цветове, а не са само един. Същото важи и за описанието на различните типове енергийни вампири. Но по мое мнение Томас Ериксон е много добър в определянето на хората и след като си направите теста и видите кой цвят сте, след това в около 90% от нещата, които той описва за този цвят, ще намерите себе си. 

В „Заобиколени от енергийни вампири“ той ни запознава с няколко типа: 

- Перфекционистът;

- Кралицата на драмата; 

- Порасналият хулиган; 

- Пасивно-агресивният; 

- Вечната жертва; 

- Нарцисът; 

- И няколко не толкова сериозни, но ужасно дразнещи типа. 

И не си мислете, че по тези наименования може да познаете всеки един тип какъв е – Томас Ериксон така задълбава в темата, че ще ви изненада с това как във всеки един тип енергиен вампир, колко комплексни качества има. 

Аз лично много съм се смял с книгата, защото Томас Ериксон пише забавно, закачливо, с много голяма доза чувство за хумор. Тук той ме спечели още с първите страници, защото в началото описва тип енергиен вампир, с който си имах работа прекалено дълго време и толкова коректно е описал поведението му, че буквално останах без думи. А когато започва да описва жълтият цвят хора, на които аз съм горд представител, как реагират на този тип енергиен вампир, искрено се смях, защото сякаш авторът ме е наблюдавал отнякъде с камера и е записвал всички мои действия и мисли. Описва нашите взаимоотношения толкова добре, че всъщност се замислих какво голямо клише сме били. Или просто това си е човешка психология. 

Любопитен факт е, че не навсякъде в света се използва терминът „енергиен вампир“ – в Швеция например на този тип хора им казват „енергиен крадец“, което е подобно и има доста смисъл в него. 

Аз лично смятам, че както „Заобиколени от идиоти“, така и „Заобиколени от енергийни вампири“ ще са много полезни за някой мениджър на екип в работна среда, защото ще знае как да комбинира своите служители, за да бъдат най-ефикасни в екипната си работа. Също така, ако някой влияе лошо на екипа, ще знае как да се справи с него. 

И за да не стане прекалено дълго това ревю, спирам дотук. Съветът, който мога да ви дам за финал е един – отидете до най-близката книжарница и си купете тази книга. Веднага. Според мен ще намерите много полезни неща за своята работна среда, но и за личните ви отношения с хората. 

Автор:  Любен Спасов

„...няма ли да е страхотно да не се налага да насилвате себе си, а винаги да сте свободен да постъпвате така, както се чувствате в момента? Това е възможно. Можете да постъпвате точно така, както желаете. Трябва само да намерите подходящата ситуация за това.“

Няма какво да се лъжем, всеки от нас, поне веднъж в месеца, си мисли „Ох, заобиколен съм от идиоти!“. Общуването с различните хора винаги ще си остане най-голямото предизвикателство, независимо дали в работен или в личен аспект. Ние сме същества, които трудно се разбираме със себеподобните си и понякога предпочитаме да изкачим някой висок връх пред това да общуваме с човека остреща.

Затова й скандинавецът Томас Ериксон пише „Заобиколени от идиоти“. Според мен, той е съставил един наръчник за това как да общуваш по-лесно с хората, да приемаш техните плюсове и минуси и ти предлага да погледнеш злободневни ситуации от различен ъгъл. Или накратко казано – той ти дава теорията, но практиката си зависи единствено от теб.

В „Заобиколени от идиоти“ Томас Ериксон анализира отличителните характеристики на четирите основни типа поведение, които той разделя на четири цвята, и ни показва кое ги прави толкова различни. Разпознаването и разбирането на поведението на отсрещната страна е ключово умение за комуникацията. Идеята не е да се лепят етикети или да манипулираме околните, а да започнем да ги разбираме. Така, осъзнавайки волята и амбициите на Червените, вероятно ще си обясним защо са резки и припрени. Ще можем да простим разхвърляността на забавните оптимисти – Жълтите. Няма да пришпорваме дружелюбните Зелени, нито ще се учудваме на педантичността на аналитичните Сини.

Въпреки че в увода на книгата, самият Ериксон прави уточнението, че хората не всеки път могат да бъдат вкарани в рамки и неговото категоризиране не е задължително вярно за всеки, все пак той успява да разграничи тези четири типа поведение и ние можем да се оприличим на това, което смятаме най-близко до себе си.

За мен книгата беше наистина разтоварваща и забавна. Определено отново имаме нехудожествена литература, която не ти казва нищо ново, но е поднесена по толкова весел и различен начин, че те кара наистина да вникнеш в това, което се опитва да каже авторът.

Не знам дали е, защото я чета в по-особен период за мен, но „Заобиколени  от идиоти“ ме накара да се замисля както за своето поведение на моменти, така и за това на околните и да си направя някои изводи, които ми помогнаха да уравновеся вътрешния си свят. Изключително забавно ми беше да определям мои познати на кой цвят отговарят и определено мога да кажа, че аз съм един горд представител на жълтите. А с всяка следваща страница и пример, това се затвърждаваше все повече и повече. Всеки цвят носи със себе си както позитиви, така и негативи и може би е много трудно да признаеш пред себе си отрицателните черти в своето поведение, но според мен това може само да ти помогне в комуникацията с другите.

Томас Ериксон

За мен най-интересната част от книгата беше тази, в която Томас Ериксон представяше как всеки цвят изглежда в очите на другите. Показа ни как амбицията на Червения може да се приеме за арогантност и стремеж винаги да налага своето мнение, артистичността в правенето на задачите на Жълтия да се вижда като неглижиране на заповед от по-горно ниво или пък стоенето в страни от директния конфликт да говори за интригантство в характера на Зеления, а следването на конкретен план от страна на Синия да се превърне в дребнавост. Тази част всъщност ми показа колко различни могат да бъдат хората и как човек не трябва прибързано да си вади мнение за някого отсреща, защото, ако не сте съгласни за нещо в даден спор, не значи, че някой от вас е идиот, а просто искате да правите нещата по различен начин.

В книгата се говори и за това как може да се адаптираме спрямо различията на всеки от нас и как трябва да извлечем поуките от прочетеното. Авторът подробно ни обяснява как трябва да подходим към всеки един човек и по какъв начин може да влезем под кожата на събеседника. 

Неслучайно още в началото Томас Ериксон казва, че всичко зависи от нас как ще приложим наученото от тази книга. Всеки трябва да направи изводите за себе си и да успее да превърне всяко различие в градивно развитие на въпросното общуване. Книгата би била особено полезна при съставянето на екип в работна среда - да знаеш как да съчетаеш хората, за да могат да си помагат, да се мотивират взаимно, а не да си пречат и да се дразнят. Когато знаеш силните и слабите страни на хората около теб, може да ги използваш за нещо положително и така на пръв поглед напълно различни индивиди може да направят нещо наистина вдъхновяващо.

Препоръчвам да прочетете „Заобиколени от идиоти“ – за мен тя беше забавна, различна от всички подобни на книжния пазар и най-вече полезна.