С любов към книгите: „Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката“

„Земята се върти. 

Ние се взираме в луната, осветена от слънцето. 

Стъпили на земята и вдигнали взор към небето и вървим напред и постоянно се променяме. 

За да представим една по-голяма истина на човека, свел поглед към страниците на отворена книга.“

Много обичам азиатските автори. Във всяка една тяхна книга, независимо от жанра, е събрано толкова много смисъл и мъдрост, че няма как да не научиш нещо ново или да се замислиш за дадена ситуация от твоя живот. По принцип този тип книги винаги успяват да ме развълнуват, да ме провокират, но и да ме накарат истински да намеря поука в текста, независимо колко емоционално ми е повлияла. 

Явно обаче напоследък предозирах с този тип книжки, защото „Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката“ не успя да ми повлияе по начина по който очаквах. А става въпрос за книги!!!

„Какво търсите?“

Това е въпросът, който най-загадъчната библиотекарка в Токио − Саюри Комачи − задава на всеки читател. Като повечето библиотекари, Комачи е прочела всички книги по етажерките наоколо, но освен това има и удивителната способност да надзърта в душите на читателите. Комачи усеща какво точно търси в живота всеки, прекрачил прага на библиотеката, и му препоръчва книга, която дори той не подозира, че ще му помогне.

Всеки посетител идва в библиотеката на различен етап от професионалния си и личен живот − от продавачката, неудовлетворена от работата си, до майката, която копнее да бъде редактор. Разговорите им със Саюри Комачи − и изненадващата книга, която тя препоръчва на всеки от тях − ще променят живота им.

„Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката“ предлага интересни истории и казуси. Всеки един от героите се бори с различни теми, а библиотекарката Комачи наистина им предлага най-точните книги, които да им помогнат. Много ми хареса тезата в книгата обаче, че не книгите и конкретно нейния съвет са помогнали на героите ни, а техния прочит на заглавията и желанието им да постигнат някаква промяна. 

Това е най-голямата истина за четенето по принцип за мен. Дори да вземеш в ръцете си най-гениалния текст, ако не го четеш с разбиране, не му обърнеш внимание или не позволиш посланията в него да достигнат до теб, няма значение кой ти е препоръчал книгата и колко е помогнала на другите. Всяка история, всеки роман носи в себе си мъдрост и уроци, които могат да ти помогнат за моментен проблем или за бъдеща ситуация, в която ще попаднем. 

Мичико Аоияма

Като цяло книгата наистина не е лоша, просто както си говорихме с Хриси от Hrisilandia може би не е трябвало през толкова кратък период да чета този тип книги. Съвсем скоро прочетох „Ресторант „Камогава“ и тя е на същия принцип, въпреки че там става въпрос за храна. Но и там имаме хора, които преживяват нещо и някой друг, който им помага. Може би самата структура на тези книги ми омръзна и тук нямаше какво да ме изненада. 

Но категорично я препоръчвам на всички книгохолици, за които библиотеката и всяко друго място с книги е спасение от всичко, което ни заобикаля. 

Автор: Любен Спасов


CONVERSATION