„Владееш ли думите, владееш света. Но владееш ли себе си?“

Из „Златната пишеща машина“

Вдъхновен от началото на новата учебна година, реших да се потопя в две детски истории, които са пълни с приключения, книги, училище, библиотеки, приключения и… злополучия. Книги, които ми доставиха книжно удоволствие и докато ги четях си почивах пълноценно. 

„Ужасното училище“ от Лемъни Сникет е още една супер интересна част от поредицата за сираците Бодлер, а „Златната пишеща машина“ от Карстен Хен отново ме накара да се влюбя в книгите и приключенията, които съдържат между страниците си. Две тотално различни истории, но все така магични и каращи децата да се влюбят в четенето. Препоръчвам ги на всеки, който иска да накара някой малчуган да се запознае с някое интересно четиво или пък на всички непораснали деца, които имат нужда от малко магия и любопитни истории. 

Пълното ми мнение за двете книги може да разберете, ако продължите да четете. 

„Ужасното училище“

Всеки, който следи блога ми редовно знае, че обожавам книгите от „Поредица от злополучия“ и няма да спра да повтарям колко съм благодарен на Бени, че ме запозна с Лемъни Сникет и света на сираците Бодлер. Всяка една книга е различна, много любопитна и ме кара да искам тази история да не свършва. Винаги се вълнувам заедно с децата, ядосвам се на Граф Олаф и това как не ги оставя да си живеят живота и ми става тъжно как те наистина нямат късмет и положението им с всяка книга става все по-трудно и непоносимо. 

„Ужасното училище“ или петата част от поредицата много ми харесаха! Беше много различна от другите, защото децата отидоха да живеят в интернат, а не при някой настойник, което предполагаше, че Граф Олаф по-трудно ще ги открие. Разбира се, те се озоваха в отвратително място, в което правилата, директорът, част от децата тормозеха сираците Бодлер и те трябваше всеки ден да се справят с трудностите, които ги посрещаха на територията на това ужасно училище. 

Хареса ми, че в тази част сираците официално си имаха подкрепление и дори приятели. Герои, които застанаха зад тях и не им позволиха да се опълчат на Граф Олаф сами. Напротив, дори поеха голям риск заради тях, който не остана безнаказан. 

Но най-много ми хареса финала на тази книга. По принцип всяка част завършва как сираците разкриват злодеянията на Граф Олаф, той се измъква и в следващата част продължава да ги тормози. Този път обаче нещата завършиха доста мистериозно и оставиха у мен огромно нетърпение да видя как ще продължи историята, защото за първи път се остави нещо недовършено, което ще се разгадае в следващата част. 

Като цяло съм много доволен от петата част, донесе ми истинско удоволствие да си я прочета. Чакаме книга №6, за да научим отговори на въпроси, които ще ни измъчват дотогава. 

„Златната пишеща машина“

„Златната пишеща машина“ се оказа една много интересна, по детски наивна, изпълнена с приключения история, посветена на книгите и силата на думите. Карстен Хан е написал един прекрасен детски роман, който си има достоен злодей, герои, които те докосват, обрати, изненади, напрежение, но и има поука за малките читатели, които ще се докоснат до нея. 

В книгата се запознаваме с Емили, която открива тайна библиотека, скрита в градската библиотека, е ясно, че я очаква приключение. Но никой не подозира колко далече ще стигне. В тази библиотека се пазят всички книги, писани някога. А пред тях е поставена златна пишеща машина. Скоро Емили разбира, че ако напише нещо на пишещата машина и го залепи в книга от библиотеката, променя не само този екземпляр, а всички издания на книгата. А това променя реалността. И има силата да сбъдне най-голямото ѝ желание.

Но Емили не е единствената, която знае за Златната машина. Когато безскрупулният ѝ учител Дрескау осъзнава каква власт се крие в тайната библиотека, над целия свят надвисва опасност. 

Изключително ми харесва света, който Карстен Хан създава. Въпреки че в книгата има много реалности, които се преплитат и в една част от историята, когато всичко се заплита жестоко леко се напрегнах, мога да кажа, че съм доста доволен от сюжета и как се развиха нещата. 

Хареса ми, че персонажът на Емили не беше типичния за детски книги, а беше многопластов и в различни моменти от историята тя беше мила, след това смела, после направи няколко грешки, след това успя да ги осъзнае и се стегна, пое последствията от действията си и разбра какво трябва да направи, за да оправи нещата. 

Хареса ми колко умело авторът е преплел поуката в историята. Тя в никакъв случай не стои като назидание, а е вплетена в текста с различни ситуации, примери, последствия. Този роман със сигурност ще се хареса на деца, които търсят приключения в книгите, но ще допадне и на такива, които търсят дълбочина и послания. 

Но най-много ми хареса, че авторът постоянно прави връзки с реалността. В книгата става дума за реални книги, автори и как един роман може да повлияе на цялата световна история. Силата на думите е огромна и трябва много внимателно да се борави с нея. Защото, ако направим нещо необмислено можем да навредим на много хора. 

Като цяло мога да препоръчам „Златната пишеща машина“ както на малки и пораснали деца, така и на родители, които искат да накарат детето си да се влюби в четенето. Тази книга определено съдържа магията да повлияе на всеки и да го превърне в запален читател. 

Автор: Любен Спасов