„Все още си млада, личи си. Интересува ви само най-вкусната храна, която в възможно да опитате. Стигнете ли до моята възраст ще разберете, че носталгията може да бъде в еднаква степен важна съставка. Искам да хапна от това суши, което някога ми носеше щастие, това е.“

Всички познаваме онова чувство, когато една песен, мирис или пък място ни връщат назад във времето към любим спомен. Към по щастливи, лежерни дни или пък отминали любови. Към нещо, което е било важно за нас и сме го запечатали в няколко строфи или пък ухание. 

Със сигурност и храната също може да спадне към тази категория. Всички си спомняме вкуса на детството например. Една гозба, която като я опиташ и се чувстваш отново на 10. 

За мен, брат ми и моите братовчедки, с които израснахме заедно, такова ястие е миянето. За тези, които не знаят какво е мияне, обяснявам. Това е каша, която се прави с брашно, домати, масло, сол, червен пипер, може да се добавят и яйца. Когато бяхме малки баба ни приготвяше тази супер елементарна каша, пържеше (самоковски) картофи, които да топим в нея и за нас това беше пир, който предпочитахме пред всяко едно друго по-скъпо ястие, което можеше да ни се предложи в онзи момент. До ден днешен, когато четиримата се съберем на едно място, от време на време молим баба ни да ни направи мияне. И винаги си припомняме по някоя забавна случка от преди години. 

А към този спомен ме върна прекрасната книга на Хисаши Кашиваи „Ресторант „Камогава“. Книга, която е събрала топли, семейни, тъжни, красиви, емоционални, но най-вече истински истории, които започват с едно ястие, което те връща към даден момент от живота ти, но носи със себе си отговори за неща, които дори сме забравили, че са се случили. Вкус, който носи със себе си истини и не може да се сравни с нищо друго, защото основната му съставка е носталгия, а когато тя се появи в уравнението, всяка една гозба става най-вкусната на света. 

А, ако излезем от кулинарната тема, в книгата си има и едни мини разследвания, които ще задоволят любопитството на детективите сред читателите. Просто уликите са спомени, ястия и различни видове съставки – от подправки до зеленчуци и месо. 

В книгата се запознаваме с Коиши Камогава и баща ѝ Нагаре. Те притежават малко ресторантче, което се е скътало в една странична уличка на Киото Ресторант „Камогава“ предлага изключителни ястия. Но не те сa причината клиентите да искат да го посетят.

Коиши и Нагаре са „детективи на храна“. Те провеждат находчиви разследвания, чрез които успяват да пресъздадат абсолютно точно вкуса на ястието от най-скъпите спомени на човека, който ги е потърсил за помощ. Ястие, което държи ключа към забравеното минало и бъдещото щастие на човека.

„Ресторант „Камогава“ е една от най-сладките книги, които съм чел. Буквално. Първото ми предупреждение за нея е да не я четете докато сте гладни. Коремът ви ще къркори постоянно и ще се облизвате с подробните описания на ястията поместени в нея. 

Също така, ако търсите някаква висока литература, голяма драма и огромно задълбочаване в проблеми – тази книга не е за вас, ще ви подразни. 

Тази книга е за всички чревоугодници, които знаят, че храната е любов и не искат просто да се натъпчат с нещо. Хора, които знаят, че всяко ястие носи в себе енергията, която имаш ти докато го ядеш и че храната може да е мост към ситуации и хора, които чрез нея ще помниш цял живот.

Хисаши Кашиваи

Но най-вече тази книга е за хората, които обичат онези азиатски истории, с мини обрати, които те учат на нещо важно, без да са грандомански. В „Ресторант „Камогава“ са събрани историите на 6 личности, които търсят отговори, опрощение или просто искат да са щастливи отново. Ще се запознаете със съпруг, който иска да вкуси за последен път най-вкусното ястие на починалата си съпруга, преди да се впусне в новата глава от живота си. Ще се срещнете с жена, която е отказала предложение за брак преди 50 години и се чуди какъв ли щеше да е живота ѝ, ако беше казала „да“. Ще се опитате да разберете защо едно момче, което е напуснало рано своето семейство заради мащехата си, е направило грешка, която го е белязало за цял живот в емоционален план. 

За мен нямаше слаб разказ тук. Нямаше слаб случай. Книгата е написана прекрасно, а „детективската“ нишка е страхотен акцент, който на мен ми хареса изключително много. 

Искрено харесах „Ресторант „Камогава“ и го препоръчвам на всеки, който иска да направи едно много леко, симпатично, емоционално и вкусно пътешествие из японската кухня. И не само. 

Автор: Любен Спасов