„Някои книги имат склонност да остават запечатани сякаш в мозъка на костите дълго след като детайлите и имената са забравени…“

Това ревю ще бъде кратко, защото не съм сигурен, че имам какво толкова да кажа за книгата на Ия Йенберг. За жалост това заглавие се оказа, че не е моето, въпреки че подходих с ентусиазъм към него, защото видях с каквa любов Сашо от Orange Books говори за книгата в ЕПИЗОД 21: ИЗДАТЕЛИТЕ РАЗКАЗВАТ 4.0 на BookAdventure Club Podcast.

В „Детайлите“ се запознаваме с една жена, повалена от треска, която е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие.

Като цяло книгата ми започна много добре. Първите две истории ми бяха любопитни, а Ия Йенберг пише много увлекателно. Това не е от онзи тип романи, които са с малък обем, но толкова тегави, че ти се струва, че не са от 100 страници, а 1000. Напротив. Въпреки че няма пряка реч, книгата се чете леко и не усещаш даже как преминаваш през страниците.

Това, което усещах със сигурност обаче е как „Детайлите“ не е моето нещо, но все пак имаше някаква част от историята, която ме привличаше. Но за жалост вторите две часи ми бяха изключително скучни. Изгубих се в детайлите и не успях да изплувам. Не успя да ми стане интересно и много трудно дочетох книгата. Някак пропуснах смисъла на всичко.

Ия Йенберг

Това, което ще запомня от романа е, че когато човек се връща към спомените си много често е разпилян, не следва хронология и може би дори на моменти е нелогичен. Дори да не го е покосила треска. Всеки индивид, който преминава през нашия живот, оставя някаква следа в него, а ние го помним с действията му, жестовете, думите, които ни е казал, музиката, която сте слушали заедно, миризмата му. Точно тези малки детайли, които те карат да се сещаш за него, когато минеш покрай някоя парфюмерия, отвориш някоя книга или чуеш някоя песен по радиото, те връщат към него и нещата, които сте преживели. И дори този човек, отдавна да го няма в живота ти, то той продължава да живее в ума ти и не се знае кога отново може да се появи, под формата на някой спомен.

За финал бих искал да похваля искрено Orange Books за българското издание. Корицата на Любо Халева е прекрасна. Бижу, което определено ще краси моята библиотека.

Автор: Любен Спасов