„Най-трудното е да влезеш във водата до раменете. Докато водата ти е да прасците или до кръста, все едно още си на земята. Но като стигне над раменете, винаги те побиват тръпки. Нагазваш във враждебен, неприязнен студ. С други думи – хвърляш се във водата.“

Официално си имам нова любима поредица. „Море“ на „Жанет 45“ съчетава истории от дълбините на любимото ми море с наистина любопитни факти за обитателите му. Аз дълго време живеех в заблуда, че става въпрос за художествена литература, но се оказа, че това са нехудожествени заглавия, които имат за цел да ни потопят още по-дълбоко във водите на океана и да ни разкрият някои от тайните му.

Останах очарован от „Душата на октопода“ и след прочита ѝ бях сигурен, че ще продължа  с поредица. Така се случи, че на рождения ми ден ми подариха „Красноречието на сардината“ от Бил Франсоа и аз един хубав уикенд на село реших да я преполовя и нея. И не съжалявам.

За разлика от Сай Монтгомъри, която в „Душата на октопода“ разказва основно за тези мистични същества, за които тепърва ще разбираме още, и те бяха в аквариуми, в които учени изследваха тяхното поведение, то Бил Франсоа ни устройва една разходка из дълбините на океана, в която ни разказва за различни видове и техните особености. Сардините в случая са по-скоро само гид, с който започва и свършва тази история, но и ни съпровождат през цялата книга. Нещо като помощник на Франсоа, който да го води в правилния път, докато той е зает да ни пленява с историите си.

Бил Франсоа е физик, но винаги е имал афинитет към говоренето и писането. И това си личи. Книгата е написана много леко, интересно и има доста забавни шеги. От 2014 г. е ангажиран със спасяването на атлантическия червен тон, като участник в усилията по координиране на програмите по маркиране на Федерацията по морски риболов на Княжество Монако. Идеята зад „Красноречието на сардината“ е  да сподели любовта си към морските създания и да подчертае значението на защитата на нашите океани. И за мен успява – след като прочетох книгата определено още повече се замислих всяко наше действие как се отразява на морските обитатели, а и не само.

В книгата разбираме и, че особено го вълнува начина, по който морските обитатели общуват помежду си. И той ни дава различни примери за това. Още в начало на книгата той ни подготвя за едно морско приключение, в което са важни и вкусът, и мирисът, и звукът на океана. Особено звукът. Според Франсоа, чрез него опознаваме света на морето много по-добре. И той дава много различни примери като започнем от общуването между китовете, песните на мидите пектен и стигнем до пръдните на херингите. Да, правилно прочетохте. Те не са за подценяване, а още по-интересна е историята как за малко, тези пръдни, са щели да предизвикат война между Русия и Швеция.

В книгата Франсоа още ни разказва за змиорката Оле, живяла 150 години в кладенец, за рибите чистачи, които са си направили един своеобразен подводен салон за красота и за морските чудовища от приказките, които се оказват много реални. Просто нямаме морския змейове, а имаме риба гребло.

Бил Франсоа

Освен наистина чудати факти за морските обитатели, примесени с шеговитото писане на автора, в тази книга може да намерите и сериозни научни изследвания. На мен ми направиха силно впечатление последните такива за коралите, които се оказва, че леко наподобяват на нас хората, както и разбрах, че зеленушката, може да си сменя пола постоянно. Интересни факти има още за змиорките, омарите, мидите, всякакви риби и разбира се за сардините.

Определено ви препоръчвам тази книга, но и засега съм доста доволен и от поредицата като цяло. С удоволствие ще си купя и другите излезли заглавия от нея, защото попадам на много добре написани книги, които ми дават подробна информация, но не ми натежават ни най-малко.

Автор: Любен Спасов