„Всеизвестен факт е, че повечето майки са готови да убият някого най-късно до осем и половина коя да е сутрин. В конкретната сутрин на осми октомври, вторник, бях готова за убийство още към осем без петнайсет“

Винаги има книги, за които изведнъж започва да се говори изключително много и всеки втори човек ги чете. Получава се един хайп около заглавието, който обаче е нож с две остриета – да, вдига продажбите и ако наистина книгата заслужава цялото това внимание, всичко е перфектно. Но от друга страна създава едно очакване в читателите, което след това може много жестоко да се размине с книгата и да има доста разочаровани от нея.

В момента романът „Финли Донован се справя убийствено добре“ е такова заглавие – попаднах на много положителни мнения за тази книга, включително на мои близки, и както мислех да я чета по-нататък във времето, така си я взех за великденската ваканция с мен.

Още в началото на книгата, много бързо разбираме какъв ще бъде образът на Финли Донован – самотна майка, която още от сутринта иска да убие някого, защото децата не искат да се приготвят за детска градина, а тя не е успяла дори да си изпие кафето. На всичкото отгоре бившият ѝ съпруг отказва да плаща издръжка, а хонорарът за бъдещата ѝ книга е отдавна изхарчен. Така, без кафе, с изчерпано търпение и без така важното за всеки писател вдъхновение, Финли поема на среща с литературния си агент, за да си спечели поне мъничка отсрочка за написването на романа.

И докато на тази среша, тя обсъжда сюжета на бъдещата си криминална книга, една жена проявява любопитство към това, което говори и дори си мисли, че става въпрос за истинско убийство. И така в края на срещата, Финли получава голямо финансово предложение, за да премахне един особено неприятен човек. Отчаяна, безпарична и на ръба на силите си, Финли в един и същи момент отказва, но и приема задачата и по този начин се вкарва в такова чудо, че и сама не знае как да излезе от него.

Честно казано не разбирам големия хайп около тази книга, аз по-скоро я слагам в категория „задоволителна”. Историята е нещо средно между романтична комедия и криминален роман, като може би преобладава така наречената „по-холивудска” част, от която би станало приличен филм или сериал.

Сюжетът е класическият за такъв тип истории, в който поредица от грешните решения на героите ги довеждат до комични ситуации, като в този случай влизат и няколко трупа. Образът на Финли е симпатичен, който включва себе си самотна майка, която се опитва да жонглира с няколко задачи наведнъж и писателка на криминални романи, която описва реалните събития, за да стигне до някакъв успех.

Нейната съучастничка в случая е Веро – геой, който на мен ми стоеше много странно. От бавачката, която гледа децата на семейството, за секунди се превърна в човек, готов да убива за пари, без да му мигне окото и без да изпитва някакви угризения след това. Тази метаморфоза ми дойде светкавична и доста нелогична, като буквално се чудех от къде дойде.

Ел Косимано

Трябва да призная, че на няколко пъти книгата успя да ме разсмее, дори криминалната част е задоволителна, просто е прекалено клиширана и исках да я приключа, защото ми бе любопитно как може да завърши логично. Имаше обрати, които те държат в напрежение до финала, но като цяло не е нещо невиждано и нечувано. Главните ни героини без да искат се забъркват с мафията и си плащат за това. Разбира се, имаме секси полицай и още по-секси барман, които да разсейват женската част. Епилогът обаче ми хареса и определено бих си купил и втората част, ако се издаде на български, за да видя какво ще свърши Финли в нея.

Накратко - не успях да се влюбя в историята, но пък имах любопитство към това как ще свърши и бих прочел и втората част, за да видя как ще продължи.

Автор: Любен Спасов