„Отлагането на алармата е мой съюзник. Изключването ѝ е най-добрият ми приятел. Чувам, че майка ми се е прибрала и насила се измъквам от леглото. Седем вечерта е прилично започване на деня, нали?“

Ако бях прочел тази книга в друг момент, може би нямаше да ми хареса толкова. Но сега ми допадна изключително много.

Историята, атмосферата, героите, диалозите, всичко в тази книга е като от филм на Hallmark, което по принцип не ми е любимо. Не обичам сладникави истории с глупави диалози, ситуации, които са пресилено наивни и “обрати”, които са всичко друго, но не и изненадващи. Да не забравяме неловките любовни сцени и обяснения в любов на героите.

Но заради супер натоварения ми работен период, „Цветове в нас” беше идеалната компания преди заспиване, а и за начало на великденската ми ваканция. Имах нужда от един вдъхновяващ пример как може да захвърлиш всичко, да преобърнеш живота си напълно и това да се окаже правилното решение.

Джесика Парк ни запознава с Кали – момиче на 21, което е загубило баща си, а заедно с него и своята цел в живота. Заедно с майка ѝ и сестра ѝ се местят от Върмонт в Ел Ей и докато те двете привидно се справят с  промяната, то Кали се чувства потисната. Работи в магазин за бои, от който много бързо е уволнена, гонят я от мол заради едно Е и водката е най-добрият ѝ приятел.

Докато не решава да се върне във Върмонт и да направи ремонт на старата им семейна къща, за да я подготви за продажба. Кали зарязва всичко и отива да възстанови не само къщата, но и връзката с истинското си аз. Във Върмонт я посрещат приятели, които никога не са я забравили, любов, за която е мечтала и страст за готвене, която не е подозирала, че има и всъщност е много добра в нея.

Джесика Спарк

И така с ремонтни дейности, готвене на вкусни гозби на приятелите ѝ и една голяма любов, Кали не само се връща към своите корени и истинското си аз, а започва да „ремонтира” себе си и пласт по пласт да възражда онова момиче, което е била преди да отиде в Ел Ей и да загуби цветовете в себе си. Тя възражда тези цветове, прави ги още по-ярки и започва нейното истинско приключение в живота.

Това ме вдъхнови и най-силно в романа – въпреки че не е моят стил на писане, моята история, изобщо моята книга, „Цветовете в нас“ бе като мехлем за мен, защото ми показа, че никога не е късно да направим нещо за себе си. Много често заради работа, токсични отношения и притискащи ни обстоятелства, пренебрегваме и забравяме за себе си. Улисваме се в задачи, ядосваме се за глупости и много често това го правим повече заради другите, отколкото заради себе си.

Тогава трябва да намерим сили да кажем „СТОП“, да се огледаме и да намерим това нещо в живота, което показва на показ най-ярките цветове в нас. Тези цветове, които показват истинската ни същност, усмивката ни, карат ни да се чувстваме добре. Затова е важно да правим това, което обичаме – просто защото тогава животът има съвсем друг тонус. И затова харесвам Кали – в книгата тя успя да надмогне летаргията, която я беше налегнала, да се върне към най-болезнените си спомени, да ги надмогне и освен да възстанови родния си дом, да възстанови баланса в живота си, който винаги е търсила.

А като прибавим, че благодарение на храната, тя намира и истинската си страст, която ѝ помага да направи смелата стъпка и за собствен бизнес, книгата се превръща в едно сладко четиво, което не натоварва. Има страхотни рецепти и още по-страхотни описания на вкуса на ястията, които Кали готви. И едно последно предупреждение:  Не четете „Цветовете в нас“ докато сте гладни!

Автор: Любен Спасов