За „Силата на една мечта“

 „Да роптаеш може, но да продължиш трябва.“

Обичам книги базирани на реални личности и истории. „Силата на една мечта“ е точно такава. Това е книга, която избрах да чета съвсем случайно, по време на великденските празници, просто защото не си бях взел на село достатъчно книги от тези, които са се наредили в безкрайния ми списък.

И така без да искам се натъкнах на историята на Сеферино Карион или както става по-известен след години – Жан Леон. Наистина се радвам на тази книжна случайност, защото се натъкнах на вдъхновяващата история на един човек, който е искал да се развива през целия си живот и не се е задоволял с малкото, което му се предлага.

Действието на романа се развива в периода 1928-1996. В този времеви интервал живее каталонецът Жан Леон, роден Сеферино Карион. На двайсет и една години той бяга от Испания на Франко и след немалко трудности и несгоди, минавайки през Франция, успява да се качи на кораб, пътуващ за САЩ, страната на всички възможности. В Ню Йорк променя самоличността си и става американския гражданин Жан Леон. След това се установява в Холивуд, където с много труд и известна доза късмет отваря ресторант „Ла Скала“, който ще бъде посещаван от кинозвезди като Мерилин Монро и Пол Нюмън и политици като Джон Кенеди и Роналд Рейган.

Но успехът на заведението не е достатъчен на мечтателя Жан Леон, чийто девиз е „Да роптаеш може, но да продължиш трябва“. И той се връща в родната Каталония, където създава собствен сорт вино, наречен на негово име, придобил световна слава и което се произвежда от наследниците му и до днес.

Книгата на Марти Жиронел наистина ми допадна. Този път ще започна със стила на писане на автора. Историята на Жан Леон е много любопитна, изпълнена с пикове и спадове, но определено, ако беше написана лошо всичко това можеше да бъде много скучно. Марти Жаронел обаче се е постарал читателят да не скучае дори за минута. Този необикновен живот е представен по наистина атрактивен начин, все едно гледаш филм. Буквално само ми липсваха пуканките докато чета книгата, но усещането беше, все едно съм на кино.

Разбира се, за това предразполага изобщо холивудската атмосфера на книгата, всички известни актьори замесени в живота на Жан Леон и това как всеки от тях му е повлиял по някакъв начин.

Още по-силно впечатление от стила на писане обаче правят посланията на книгата. От една страна стои мечтата да успееш. Да се бориш да постигнеш нещо повече и с много труд и търпение накрая все пак да го постигнеш. Изключително вдъхновяващо ми беше да следя как Сеферино Карион се превръщаше в Жал Леон. Как от Испания на Франко, където и той и семейството му бяха подложени на опасност, този млад мъж стигна до това да е приятел с Франк Синатра и двамата президенти на САЩ. Много ми допадна как Жан Леон поставяше цели пред себе си и докато не ги направи по перфектен начин не се задоволяваше. Първо с ресторанта, а след това и с виното, Жан Леон гонеше успеха и имаше формулата за постигането му.

Жан Леон в "Ла Скала"

Но в живота не всичко е цветя и рози. Колкото и голямо клише да е това. Успехът в кариерата на Жан Леоон няма как да не се отрази на личния му живот. Бракът му с Кейти, жената, която винаги е била до него и по-скоро е разумът в двойката, остава на заден план и определено това не се нрави на тази жена с изразен характер. В този момент и самият Жан Леон се чуди дали си заслужава да плати цената да не вижда семейството си, за да постигне успех, но се прокрадва и една още по-ужасяваща мисъл – дали изобщо е трябвало да има семейство? Този проблем го има в обществото и до ден днешен – успехът в работата ли е по-важен или семейното щастие? Въпрос, чийто отговор не е толкова прост.

В даден момент се стига до и тази задънена улица, където Жан Леон винаги иска да постига повече и повече и се губи в това свое желание за успех. Никога нищо не му е достатъчно, винаги може още, никога не постига удовлетворение.

Марти Жиронел

Накратко „Силата на една мечта“ разказва чисто човешка история, в която всеки от нас може да се познае и сигурно голяма част от читателите на книгата са изпадали. Пример за това как винаги можем да постигаме мечтите си, стига да имаме характера, търпението и качествата за това.

Препоръчвам с две ръце.

Автор: Любен Спасов

 

 

CONVERSATION