„Невъзможно е да се опияниш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва.“

Както героят на Йозеф Рот прави своята изповед за една нощ, така и аз я прочетох за същото време. Не знам дали има друг начин по който да прочетеш тази книга. Тя те засмуква, прави те съпричастен със случващото се и не искаш да спираш разказа на Семьон Семьонович Голубчик. А той е един сладкодумник, който така умело разказва, че те пренася във времето и пространството и четенето се превръща в едно огромно удоволствие.

Йозеф Рот ни пренася в един руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето там е спряло, а един бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Без да спестява нищо. Без заобикалки. Той започва своята изповед с това, че въпреки че е убиец е добър човек. Възможно ли е това обаче? Възможно ли е да пропаднеш в бездната на злото и низостта и това да не повлияе на душата ти?

Отговорите на тези въпроси търсим заедно с героя на Йозеф Рот, докато той ни превежда из ада на човешката душа.

Това бе първата ми среща с Рот и определено ми хареса. „Изповед на един убиец, направена за една нощ“ е от онези книги, които ти предлага интересна история, но те кара и да се замислиш. Не може да минеш по повърхността на историята, не може да прескачаш страници. Всяко едно изречение е важно, всяка дума е точно на мястото си.

Читателят преминава през живота на Голубчик заедно с него и се учим от неговите грешки, учим с него и уроците, които той научава. В началото историята ми бе леко като приказка, в която имаме руски княз, незаконно дете и жажда за справедливост.

След това историята поема в съвсем друга посока, в която са намесени полиция, тайни агенти, още по-тайни мисии и лукави хора, на които не може да се довериш.

В основата на всичко обаче, разбира се, е любовта. Тя присъства в тази история от самото й начало и е главният виновник за всички събития, които след това се случват в романа. Съдбата на нашия герой се определя от тази любов. И от омраза, разбира се. Тези две противоположни, но толкова свързани чувства, когато се появяват в един и същи момент, стават взривоопасни и създават големи поразии след себе си. В случая се стига до убийство.

Йозеф Рот

Изключително много ми хареса стилът на писане на Йозеф Рот и психологията в романа. Главният ни герой прави своята изповед, но в същото време, вече през призмата на отминалото време, прави един психологически самоанализ на всяка своя постъпка, мисъл, желание. Наистина преминаваме през всяко едно кътче на душата му и виждаме как всяко негово действие има отражение върху личността, която в момента ни е представена в този руски ресторант.

Препоръчвам „Изповед на един убиец, направена за една нощ“, ако ви се чете нещо наистина добро, което няма да ви остави на мира, докато не стигнете последната страница.

Автор: Любен Спасов