„Можеш да откупиш часовете на човека, можеш да откраднеш дните му или да ограбиш целия му живот. Но никой не може да му вземе и един-единствен миг.“

„Цял един живот“ е книга, която прочетох между другото, късно през нощта с вино в ръка.

Една тънка книга, която обаче е събрала в себе си цял един живот на мъж, който е преживял всичко  - от голямата любов до още по-голямата загуба. Неговият път не е лек, но живее живота си в пълната му красота с всички хубави и лоши неща, които могат да се случат на всички.

Роберт Зееталер майсторски успява в 130 страници да вплете толкова много емоции, случки, мисли, ценности, колкото много автори не успяват и в доста по-големи обеми. Това е една тиха книга, в която войната е фон, зимата е постоянната атмосфера, а Андреас Егер е символ за това как независимо какво ни поднася живота, трябва да се справяме с него.

Този роман е пример как хубавите книги не е нужно винаги да са изградени върху някаква изключителна тема, оригинална, странна. Всички сме наясно, че животът е най-големият филм, най-истинската книга. Това, което може да ни се случи в реалния свят, понякога надминава и най-развинтеното въображение на най-добрия писател.

Огромната сила на „Цял един живот“ според мен е точно в това – в нейния човешки облик. В нейната „простота“.

Пред нас се показва един обикновен човек, който още от дете започва да се бори за залъка хляб и преживяването си. Остава куц от малък, едва си намира работа и тъкмо когато намира голямата любов идва една лавина, която помита всичко, за което той се е борил цял живот. След лавината идва войната, която не е по-малко безпощадна и която няма как да остави небелязани всички, които са имали дори и малък контакт с нея.

В книгата много важна роля играе природата – тя е отделен герой, който до голяма степен диктува развоя на събитията в тази история. Тя отнема, но тя и дава – надежда, красота, препитание. Тя помага на нашите герои, особено на Егер, да стигнал по някакъв по приятен начин до така исканото удовлетворение. Правят пътя му с една идея по-поносим, независимо, че в живота му преобладава зимата. Снегът е негова запазена марка, който до сетния му дъх е негова компания.

Роберт Зееталер

„Цял един живот“ ни кара да се замислим за времето между раждането и смъртта и ни дава добра причина да се замислим дали ние изживяваме своето пълноценно.

Андреас ни показва как винаги, независимо от ситуацията, трябва така да живеем, че като погледнем назад да сме доволни – „без съжаление, с широка усмивка и истинско изумление“.

Автор: Любен Спасов

Снимка: Боби Цветков