„Мочурища“ - история за кръвопролития и суеверия

Read (
Words)

„В такова време за една жена е опасно да е различна ...“
Тази седмица определено ми беше доста натоварена в работата и нямах чак толкова време за четене. Въпреки това открадвах по някой друг час за първата си среща с Филипа Грегъри и нейната книга „Мочурища“.

Отдавна слушам за този автор, моя колежка ми я нахвали като сладкодумен разказвач, който има отношение към историята и преплита епохи и лични истории много умело. Е, думите за Филипа Грегъри определено се оказаха истина.   

„Мочурища“ ни отвежда в Англия,  която е в хватката на кървава гражданска война между владетел, изменил на думата си, и разбунтувал се парламент. Войната стига до всяко кътче на кралството, дори до далечните, заливани от приливите, мочурливи земи по южното крайбрежие.

В нощта срещу Еньовден на 1648 година Алинор, последната от поколения знахарки, пленница на бедността и суеверието, чака под пълната луна в гробището призрака на своя жесток съпруг, за да се убеди, че е завинаги свободна от него. Вместо това среща Джеймс, млад беглец, верен на краля и му показва тайните пътища през опасните мочурища, без да знае, че така въвежда в живота си любовта – и нещастието. И техните съдби ще се преплетат по неподозиран начин, променящи представите за справедливост, но и животите им. Във време на суеверия, кръвопролития и безмилостни преследвания Алинор трябва да оцелява извън тежки подозрения – като красива жена без съпруг, лечителка и познавачка на билки. Съвсем малко е необходимо жителите на селото, тласкани от завист и страх, да се обърнат срещу нея. Повтаряемостта на ежедневните действия ще се слее плавно със студенината на политическите обстоятелства, за да превърне обикновената героиня в необикновена.
Филипа Грегъри остави в мен противоречиви чувства. Книгата ми тръгна бавно. Сюжетът ми беше муден, с доста подробности. Личи си, че Грегъри е историк – наистина подготвена да пише за времето, в което се развива сюжета на книгата. Подробни факти не липсваха и още по-силно те потапят в атмосферата на Англия през 1648. В книгата има доста интриги в кралството, войни, в които се бият любими бащи, мъже. Разделяне на религията, църквата се намесва във всеки един аспект на живота на хората.

И въпреки че достоверността на фактите ми достави удоволствие, като човек, който обича книги по истински събития, просто текстът не ми вървеше леко.

След стотина страници обаче Грегъри ме спечели обратно – тя наистина се оказа сладкодумна. Запозна ме с Алинор, нейното семейство, странните отношения с мъжа й и какво е да си сама жена в едно време, когато това определено е пораждало много обсъждания. Видяхме й брат й Нед, който беше неотлъчно до нея, готов да даде съвет и подкрепа. И Джеймс – образ, който определено имаше голямо развитие през цялата книга и ми беше доста любопитно да видя как ще завърши неговата история.
Филипа Грегъри

И тъкмо нещата с книгата тръгнаха добре за мен и Филипа Грегъри реши да зареже историята на Англия и отиде директно в един друг жанр – "сапунката". Започнаха се сватби, кражби, бременности. Магия се появяваше от неочаквани места, дори има и момент, в който се разбира как са правели тест дали една жена е вещица или не. Текстът беше поел в една посока, която беше плавна и ни разказваше както личната история на Алинор, така и събитията в Англия по това време, но изведнъж се получи един съвсем различен жанр, който определено не ми е по вкуса. Едно е да има драма и лична история, едно е това, което пише в книгата.

Въпреки това не мога да отрека наистина красивото писане на Грегъри, добрата историческа линия в романа и страхотно изграждане на героите, към които се привързваш и с лекота те карат да си съпричастен към съдбата им.

А за тези, които обичат този вид романи и по-конкретно Филипа Грегъри, добрата новина е, че това е първата книгата от поредица за Алинор и нейното семейство, така че тепърва тяхната история ще има развитие. А накъде ще ни отведе то, само времето ще покаже.

CONVERSATION