„Бях ангел. Нищо учудващо. Всички
премеждия, през които минах от началото, от момента, в който вкусих ягодовия
сладолед, водеха към тази кулминация – да съм ангел ... Ангелът хранител на
разните престъпници, крадци и убийци ...“
Буквално
не знам как да започна това ревю. Това е една книга, която прочетох за една
вечер и докато преминавах през страниците й мислех, че мога да кажа много, но
всъщност се оказва толкова малко. Това е от книгите, които говорят сами за себе
си – толкова оригинални и различни, че не знаеш как да ги коментираш.
Това
бе моята първа среща със Сесар Айра и определено ще я помня доста дълго време.
Книгата
започва с това как едно дете, от Аржентина никога не е опитвало сладолед.
Детето се казва Сесар и всички го наричат така, но докато ни разказва
историята, говори за себе си в женски род. Бащата на това дете го води да
пробва за първи път в живота си сладолед. Ягодов. Детето е отвратено – това е
най-ужасното нещо, което е опитвало някога. И след като се разбира, че
причината за ужасния вкус на сладоледа е, че в него има цианиди, които през
това време в Аржентина са причината за голямата смъртност в страната, всичко
поема в една неочаквана посока, която променя живота на Сесар.
Разкриването
на истината води до убийство, лекуване чрез джудже-врачка, игнориране от страна
на учителката на „лошия“ Сесар. Води до превръщането му в ангел на затворниците,
най-добрият приятел на майка си, наивното дете, което се доверява на непозната,
въпреки че знае, че тя не му мисли доброто.
„Как
станах монахиня“ е книга, която за пореден път показа защо латиноамериканците
са наистина добри в магическия реализъм. През цялото четиво ние сме на ръба на
реалността и налудничавостта. Двете се смесват и като читател не можеш да бъдеш
сигурен, кое наистина се случва на героя и кое е само в неговата глава.
Книгата
се чете изключително леко и въпреки че на моменти буквално се чудех какво
четях, това не ме спираше да поглъщам съдържанието на романа с големи, зажаднели глътки. Описанията са красиви, изказът е прекрасен. Тук е моментът да поздравя преводача на книгата Нева Минчева, която се е справила блестящо и според мен
предава много адекватно посланията и настроението на книгата.
 |
| Сесар Айра |
Докато
четях романа на Айра постоянно си мислех колко възвишени неща ще мога да напиша
после в ревюто си. За метафорите които той прави, за символа на това едно момче
да мисли за себе си в женски род и след това да бъде сравнено с ангел, което
също ни намеква за себепознаването и търсенето на истинската същност. За
монахинята в заглавието. За използването на реални имена. Е, Сесар Айра се
постара да ми покаже, че невинаги има отговор на въпроса „Какво е искал да каже
авторът?“. Понякога нещата просто се изливат на листа. Който прочете книгата ще
разбере какво имам предвид.
Журналистът в мен изключително много хареса историческите факти, които са поместени в романа и придобих обща култура за Аржентина, което винаги ме впечатлява в дадена
книга.
Ще
запомня тази своя първа среща с този автор. И да, на някой този роман може да
му се стори претенциозен, странен, но за мен беше едно огромно книжно
удоволствие, което се радвам, че си причиних.
Прочетете
още:
CONVERSATION