„Поправките“ - великолепна сатира на американския материализъм

„Яростта на нахлуващия от прериите студен есенен фронт. Усеща се: ще се случи нещо ужасно. Слънцето ниско в небето, мъждукащ светлик, изстиваща звезда. Повей след повей безредие. Дърветата се гънат, температурите падат, иде краят на целия северен култ към материалния свят.“
Америка, на ръба на една от най-тежките си кризи в модерната история на страната. Едно американско семейство наднича над ръба на същата пропаст, към която го тегли страхът и миналото.

В няколко ревюта прочетох, че „Поправките“ е заявката  на Франзен за великия американски роман. Но по-скоро се явява кандидатурата, която ще представи огромният му писателски потенциал, а по-късно и затвърди.

Без да съм чела другите му книги, бих си позволила да се съглася с тези твърдения.

„Поправките“ е една великолепна сатира на американския материализъм и стремежът към успех, сляпата вяра на хиляди хора, които се самозалъгват, че са предопределени за велики дела. Действието на романа прескача времевите линии от бъдеще към минало, но основният сюжет е ситуиран в навечерието на спукването на балона за „най-дългият период на икономически разцвет“. Книга е и  деликатна дисекция на американското семейство, обременено от фалшиви възгледи за приличие и авторитет, изгубено между консуматорството и радикалните политически възгледи.

Семейство Ламбърт, непрекъснато се стреми към успехите, дори някои от членовете  му ги завоюват триумфално, с измамната страст, че правят това което желаят. Истината е, че се надпреварват със страховете и всичко онова, което си опитват да оставят зад себе си. Грешките от миналото са проблясъци, които трудно подминават трите деца на Алфред и Инид. Неотменна е вината, която хвърлят върху родителите си за всички свои трудности в живота, а мисълта, че ще се превърнеш в родителите е още по-голяма движеща сила, за да завоюваш американската мечта.
Измамните илюзии за сила и власт, които са така присъщи на човечеството за опровергани от реалността. Един от любимите ми моменти е в частта на Гари, когато разсъждава, че всъщност „никой не иска да е неготин“, но някои трябва да се нагърби със задачата да е обикновен.
Най-хубавото нещо в книгата е майсторското писане на Франзен, което трансформира ежедневието на героите си в нещо изпълнено с живот и действие, а всъщност е просто тривиална рутина. Така и Ламбъртови са пределно обикновени.

Езикът на книгата е вълнуващ, вдъхва живот на старите мебели в къщата в Сейнт Джуд, отмерва тиктакането на часовника с ехо, разлиства разхвърляните страници от ръкописа на Чип. С това писателско преобразяване, всяка една малка трагедия и победа са описани с мащаба на Шекспирова пиеса и военно действие. Вътрешният свят на героите и много по-богат и жив, отколкото реалното им съществуване, затова  чрез техният монолог оживява и цялата среда. Така, както за всяко семейство, неговата лична борба е най-съществената и драматична из целия наниз от човешки съдби.

 „Усеща се, ще се случи нещо ужасно.“ Това е част от въвеждащото изречение на „Поправките“ и много поетично отразяване нарастващото напрежение за очаквания крах.

Алфред, бащата, е внимателно сглобен образ на отиващото си поколение американци, вярващи в идели, които днес нямат същата стойност. Разбира се носи със себе си всички недостатъци и предразсъдъци на времето си. Но мисля, че той е единственият, който въпреки болестите, които замъгляват съзнанието му, живее в реалността осъзнато. И без изгубени стремежи.
Джонатан Франзен

Контрастът и приликите между Ламбъртови е също толкова майсторски и добре написан, въобще удоволствие е да се чете Франзен. Обожавам Гари, съпричастна съм с Инид, Чип ми е любимец, Денис ме остави безразлична.

Може би единствено не ми допадна прекалено бързият финал. Цялото растящо усещане за нещо неприятно ескалира на заветната Коледа у дома, след което скоростно приключи.
Но въпреки това, книгата ми хареса много, четенето беше удоволствие и компенсира, каквито и да е други недостатъци в сюжета и героите.

Нареждайки се до Дона Тарт и Майкъл Шейбон, Джонатан Франзен се превърна в един от любимите ми американски писатели. Докато наваксам с други негови книги, прочита му определено си струва, както и мястото сред най-добрите съвременни писатели.

Автор: Магдалена Младенова

CONVERSATION