„Вие, госпожо Кристи, ще извършите
убийство. Но преди това ще изчезнете.“
Обичам
криминалните романи, обичам и Агата Кристи. Не е случайно това, че всеки я
признава за гений в това да напише роман пълен със съспенс, интересни герои и
една английска елегантност. Затова, когато разбрах за съществуването на поредицата „Мистерии с
Агата Кристи“ веднага пожелах да прочета какво е успял да сътвори друг фен на
писателката – Андрю Уилсън.
„Талант
за убийство“ е една наистина приятна книга, която е написана с едно голямо
уважение към Агата Кристи, нейното творчество и лична й история. Но нека
започнем с фактите.
На
3 декември 1926 г. Агата Кристи целува дъщеря си за лека нощ и изчезва
безследно за 11 дни. Никой не я вижда. Никой не може да каже и причината това
да се случи. Започва мащабно издирване. Цялата полиция се впуска в търсене на
„кралицата на криминалните романи“. В акцията се включват хиляди доброволци,
сред които и сър Артър Конан Дойл. Историята разказва, че той предоставя една
от нейните ръкавици на медиум, който да попита духовете къде е изчезналата
Агата. Много от почитателите на авторката също се включват в операцията по
издирването ѝ. Полицията много бързо открива колата на г-жа Кристи, изоставена
край пътя. Но от писателката няма и следа.
С
напредване на разследването и липсата на каквато и да е информация около авторката,
започват много спекулации. Появява се версия за самоубийство. Друга версия,
която се прокрадва, е за убийство, извършено от съпруга ѝ. След 11 дни
писателката е забелязана от камериерка в хотел в курортно градче в Северен
Йоркшър. Тя е отседнала там под фамилията на любовницата на мъжа си – Нийл.
Агата Кристи твърди, че е получила амнезия и не помни нищо от тези напрегнати
11 дни. До края на живота си избягва темата, говори много малко за това и така
и не се разбира всъщност какво се е случило и каква е причината за него.
И
тук се появява книгата на Андрю Уилсън – „Талант за убийство“. Авторът е заклет
фен на Агата Кристи и решава, че ще
представи своя версия за това какво се случва през тези 11 дни и защо писателката
не го е споменавала досега. С леко намигване, още в началото на книгата, той
заявява, че информацията я има лично от госпожа Кристи, но са се разбрали да
минат 40 години от смъртта й, за да я публикува.
„Талант
за убийство“ не е лоша книга. Четивна е, има лек съспенс, някои
случки на финала ме изненадаха и ми беше любопитно какво ще стане. Самият автор
няма претенциите да е написал нещо велико – просто чрез тази своя творба отдава
почит на един от най-големите си идоли.
Определено
си личи, че Уилсън е почитател на Агата Кристи. Из цялата книга са пръснати
факти за нея, цитати от книги, споменаване на името на романите й, как ги е
измисляла, как се е чувствала от това, че е популярна и четена. Уилсън е
подходил и с нужното уважение към личната й история, като фактите, които са
известни по изчезването на Кристи така умело ги е вплел в своята фикция, че все
едно четем реалните събития така както са се случили. Дори страничните герои
имат своя реален еквивалент и съдба, а Уилсън е намерил достойно място и на
тях в романа, та даже им е отредил роля в сюжета на Кристи.
Дори
стилът му на писане наподобява този на великата авторка и това отново го
отдавам на наистина големите му симпатии към нея. На мен както писането на
Агата Кристи, така и на Андрю Уилсън ми вървеше леко и ако имах повечко
свободно време щях да я прочета много бързо. Добро решение част от романа да е
написан от името на самата писателка.
Криминалната
нотка в романа ми хареса – маниакален доктор се вдъхновява от един от персонажите
на Агата Кристи и по този начин иска да навреди дори на самата авторка. Идеята
е добра. Единствено според мен можеше да не се обръща толкова
внимание на разследването на полицията в романа, защото читателят всъщност знае къде е
Агата Кристи, губи се интригата и на моменти тази част от историята доскучава.
 |
| Анрю Уилсън |
И
въпреки че не е най-добрият криминален роман, който съм чел, ви препоръчвам „Талант
за убийство“, тъй като е една различна идея, любопитна за тези, които не знаят
истoрията на Агата Кристи, а и финалът е отворен и води към втората книга от
поредицата, която също звучи много интересно.
Снимка: Ива Панайотова
Снимка: Ива Панайотова
CONVERSATION